Това е остро вирусно заболяване, наблюдавано в Централна и Западна Африка. Вирусът е открит при болни с вариолоподобно заболяване лабораторни маймуни през 1958 г., откъдето носи името си, въпреки че най-често се среща при мишки, плъхове, катерици и зайци. При хора е описано през 1970 г., а епидемия е отчетена в някои щати на САЩ през 2003 г., с 93 заболели. Характеризира се с прояви, подобни на лека форма на едра шарка или варицела, но с леталитет до 10%.
Етиологията сочи, че причинителят Monkey poxvirus съдържа двойноверижна ДНК и е подобен на вируса на едрата шарка – четириъгълна форма (като бучка захар), поради което лесно се идентифицира на електронен микроскоп. Устойчив е във външната среда.
Диагнозата се поставя се въз основа на характерните клинични прояви: остро начало с втрисане и висока температура, главоболие, обща слабост, изразени миалгии, увеличени лимфни възли и др. И след 1-3 дни, рядко по-късно, поява на папулозен обрив, обикновено най-напред по лицето и след това дисеминация по тялото, с предимно центробежна локализация. Големината на обривните единици е колкото малко лещено зърно. В следващите дни обривните единици претърпяват развитие – формират се везикули, пустули с умбиликация, те засъхват и се образуват крусти, които отпадат след около седмица. В началото всички обривни единици са в еднакъв стадий на развитие (като вариола), но по-късно могат да се появят нови обривни единици и да бъдат в различен стадий (като варицела, звездно небе). Увеличението на лимфните възли, добре изразено в обривния период, най-често е генерализирано, рядко само в някои области. Те стигат на големина до бобено зърно, не са болезнени, не супурират. Времетраенето на заболяването е около 2 седмици. За диагнозата значение имат епидемиологичните данни за посещение на ендемичните райони в Африка, контакт с болни екзотични животни или болни хора. Тя се потвърждава чрез изолиране на вируса от кръвта на болните или обривните единици на кокоши ембриони или тъканни култури. Открива се чрез електронен микроскоп или при серолологични изследвания (РСК, РЗХА, ВНР, ELISA) с двойна проба кръв.
Отбелязани са различни по тежест клиничи форми:
- Лека – с незначително засягане на общото състояние, температура до 38°С, оскъден обрив, който бързо формира крусти;
- Средно тежка – добре изразен продромален период с втрисане, висока температура до 39°С, токсични симптоми, добре изразен обрив, който обхваща цялото тяло, генерализирано увеличение на лимфни възли;
- Тежка – подчертано остро начало с треска и хиперпирексия, силно изразени токсични симптоми, значително увеличение на лимфните възли, ранно появяване на обилен обрив, който се развива на тласъци, супурацията настъпва бързо, появяват се увреждания на вътрешните органи и нервната система (хепатомегалия, поражение на бъбреците, прояви на мозъчен оток и др.). Възможни са летални изходи.
Като усложнения могат да се развият вторични бактериални бронхопневмонии, бактериални усложнения около супуриралите обривни единици (абсцеси, флегмони и др.), както и засягане на вътрешните органи от вируса (нефрити, миокардити, хепатити, мозъчен оток, менингоенцефалити).
Болните се изолират веднага в инфекциозните клиники и отделения, като се вземат необходимите мерки за избягване на ВБИ, а персоналът носи лични предпазни средства.
Няма прието ефективно етиологично лечение на заболяването. При вторична бактериална инфекция се назначават и широкоспектърни антибиотици.
Патогенетично лечение се прилага  при по-тежките форми. Назначават се вливания на глюкозно-солеви разтвори, биопрепарати, витамини, третиране на мозъчния оток, на сърдечната недостатъчност и др.
Симптоматичното  лечение се извършва както при другите вирусни инфекции чрез антипиретични и аналгетични средства.
За лечение на леката форма се използват само симптоматични средства и локални антисептични препарати (берлицид, сулфонамиди и др.). Средно тежката и тежката форма се третират с гама-глобулин, широкоспектърни антибиотици, патогенетични средства.
При усложнения вторичните бактериални инфекции (абсцеси, флегмони, тромбофлебити и др.) на кожата се третират с хирургични манипулации, широкоспектърни антибиотици и местни антисептици. Вторичните бактериални бронхопневмонии се лекуват по известните правила. При мозъчни, бъбречни, чернодробни, сърдечни и други увреждания се назначава съответно лечение.