Седма национална среща в изпълнение на международна програма по темата бе организирана в София на 27 и 28 септември т.г. Сложната формулировка на заглавието, разбира се, не би могла да предаде големия смисъл на инициативата. Тя става разпознаваема само ако участникът е съпричастен и открит за истинската стойност на стореното в изпълнение на проекта през годините.
Всъщност става дума за конкретни мерки, усилия и действия в изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите, чиито основни приоритети включват наред с осигуряването на дом, на работа, на обучение и разкриване на възможности за поддържане и опазване на здравето на най-уязвимите представители на обществото. На такава база бе изградена и програмата на седмата национална среща, която бе приветствана от председателя на Комисията по здравеопазване в НС д-р Н. Сахлим и от министъра на труда и социалната политика д-р Х. Адемов. Те подчертаха уникалния характер на този тип дейност, който съчетава усилията на държавата, неправителствените организации и бизнеса в обща цел. И от това съчетание се получават добри резултати в сферата на ограничаване на детската смъртност, подобряване на качеството на живота, разширяване обхвата на ваксинопрофилактиката за подобряване на имунизационния статус на най-рисковите контингенти.
Участниците изслушаха видеообръщение на директора на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията /ECDC/, който даде висока оценка на стореното у нас, отнесено към европейските цели за ограничаване на заразните заболявания и елиминиране на най-опасните от тях в региона. Националната стратегия за интеграция на ромите 2012-2020 бе представена от Р. Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС, като своите инициативи и дейности в тази насока очертаха и представители на Албания, Македония, Словакия, Унгария , които са партньори по проекта.
Т. нар. споделяне на добри практики включваше още презентации на СЗО, на МЗ – д-р А. Кунчев се спря на българския опит в преодоляване на епидемията от морбили през 2010 г., а за работата на терен разказаха здравни медиатори от Сливен и от с. Чубра.
Всички участници в срещата бяха единодушни, че развитието на програмата и проектите през годините не биха били възможни без всеотдайната, напориста и значима работа на проф. Ив. Търнев – председател на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“. Негова е заслугата за включването на здравния медиатор в класификацията на професиите, в институционализирането на дейността на здравните медиатори и създаването на регламент те да бъдат назначавани към общините чрез делегиран бюджет. В своето слово проф. Търнев изтъкна трудностите на началото, постепенното натрупване на опит. Той с удовлетворение съобщи, че днес 130 здравни медиатори работят в 72 общини, като целта е през 2014 г. броят на медиаторите да достигне 150. Проф. Търнев каза още: „Днес програмата има устойчивост и авторитет, тя действа ефективно независимо от правителствените промени. Днес здравните медиатори са мисионери в своите общности и работят за възраждането им. Днес повече от всякога са нужни продължаващи усилия за възпитание в мултиетническа толерантност, от която обществото толкова много се нуждае…“
За силата на партньорството говори и председателят на Българското дружество по белодробни болести доц. Я. Иванов, който прикани медиаторите за съвместна работа за ранно откриване и навременна грижа в сферата на респираторните заболявания, които са особено застрашителни за рисковите групи.
„Заедно за по-добро здраве – от нас за нас“ е международен проект, реализиран в България, Румъния, Словакия, Унгария, целящ да подобри достъпа на уязвимите групи до здравеопазване и образование. Проектът бе представен от координатора на международно ниво П. ван Хдф, който подчерта подкрепата на компанията ГлаксоСмитКлайн за такава обществено необходима кауза. Цел на проекта е да достигне до 150 хил. деца, които живеят в 115 ромски селища на територията на тези четири държави, като директно или индиректно ги подкрепи за едно по-добро бъдеще.
Един от изводите от срещата бе, че „политика за ромите трябва да се прави със самите роми“. От този извод бяха изведени и предстоящите големи задачи в сферата на здравеопазването: подобряване на достъпа на ромите до здравни услуги и до здравни грижи; широко навлизане на превантивните програми в тези общности с акцент върху майчиното и детското здраве; повишаване на имунизационния обхват; издигане авторитета на професията здравен медиатор; продължаващи усилия за повишаване на здравните познания и др.
На срещата присъстваха здравни медиатори от цялата страна – те бяха слушатели, участници, събеседници – млади хора, поели тежката роля да бъдат мост, свързващ двата бряга на общности с равни права и с еднаква цел – да бъдат здрави и благополучни.
