Въпроси:
1. Кои от клиничните пътеки непременно трябва да бъдат оценени по-добре и по-разумно, за да отговарят стойностите на обемите дейност по тях?
2. Смятате ли, че има дейности по пътеки, където могат да се преработят изискванията на нивата – главно по отношение на наличието на определен брой специалисти?
3. Кои от задължителните за областна болница дейности – трансфузиология, патология и др., би трябвало да попаднат в „листа“, „списък“ или др. за отделно финансиране по определен от МЗ начин?
4. Какви точно заръки бихте отправили към експертите и ръководството на БЛС, които да намерят положително решение в новия рамков договор?
5. Как оценявате състоянието на болницата, която ръководите днес? Чия институционална подкрепа – от национално и местно ниво, най-много цените?
Д-р Даниела Костадинова – изп. директор на МБАЛ – Силистра
Спешни промени са нужни, за да оцелеем
По първия въпрос:
Предлагаме увеличение на цената на клиничните пътеки средно с 30%.
Мотивите ни за предложеното увеличение са съобразени с критериите, които са задължително условие за договаряне на съответната клинична пътека и са както следва:
- минимален престой на пациента в стационара;
- използване на скъпи медикаменти при лечение на пациентите;
- необходимост от използване на инвазивни и неинвазивни диагностични методи;
- необходимост от притежаване на съответна квалификация на лекуващите лекари, удостоверена с преминат курс на обучение и издадено свидетелство;
- необходимост от налична в ЛЗ скъпа медицинска апаратура;
- необходимост от съответен брой лекари специалисти и такива без специалност по съответните КП;
- задължение за обезпечаване на 24-часова непрекъснатост на медицинските грижи – клинични и параклинични.
По втория въпрос:
– Несъмнено има дейности по пътеки, където могат да се преработят изискванията не само за брой специалисти, но и за:
- брой извършени операции през предходната година;
- възможност за лечение по спешност в отделения с по-ниско ниво на компетентност – това условие касае основно областни болници, особено в отдалечени райони от университетските клиники;
- да се даде възможност всички спешни операции при деца до 18-годишна възраст да могат да се извършват от специалист хирург, без да е задължително участието на детски хирург.
По третия въпрос:
– Многократно сме сигнализирали, че няколко дейности, които са задължителни за нашите ЛЗ, са недофинансирани, а част от тях са съвсем нефинансирани. Това са патоанатомия и съдебна медицина, трансфузионна хематология и спешната помощ в нашите МСО – тези дейности трябва да се остойностят и съответно да се финансират от МЗ. Една от многото сериозни причини за натрупаните и увеличаващи се задължения на нашите болници е недофинансирането на посочените дейности.
По четвъртия въпрос:
– Оценявам състоянието на нашето ЛЗ като тревожно. В последните години станахме свидетели на много недобри управленски решения. Категорично не съм съгласна с внушенията, че дълговете ни са резултат на лош мениджмънт. Аз управлявам с моя екип болницата в Силистра 11 години. Допреди 3-4 години нямахме нито лев просрочени задължения, инвестирахме в апаратура и ремонти, повишавахме поетапно заплатите, болницата стоеше стабилно и имаше перспектива, хората работеха мотивирано. Как така един и същи управленски екип започва да мениджира лошо, като имаме предвид, че тази ситуация е масова за почти всички областни болници?
Не е ли фатална практиката да имаме месеци, в които не заработваме утвърдените ни от НЗОК бюджети, а в същото време да водим съдебни дела, за да си получим средствата, изразходени за лечение на спешни пациенти, защото тези средства се оказват надлимитни?
Не е ли обективна причина за натрупаните задължения, че работим по цени на пътеки от 2006 г., когато МРЗ беше 180 лв., а сега е 510 лв.? А повишението на електроенергията с 25-30%? А разходите, които правим поради непрекъснато повишаване на изискванията към нас, без да се осигурява финансов ресурс? А повишените застраховки „Професионална отговорност“? Мога да изброявам още…
Познавам колегите си, които ръководят областните болници, и убедено заявявам, че те са отговорни и добри управленци. Бих искала да ни покажат как се държат нашите ЛЗ все още над водата при тази ситуация. Държат се благодарение на невъзможните усилия на всички работещи в болниците, за да ги има, особено в периферията на страната, където няма алтернатива.
Оценяваме всяка институционална помощ, а и всеки лев дарение, което правят хората за болницата, защото искат да я има. Благодарение на дарения направихме и правим много неща. Очакваме промените, които бяха заявени от екипа на МЗ, но поради лавинообразно натрупаните проблеми в годините, спешността на тези промени е водеща, за да оцелеем.
Д-р Валери Димитров – изп. директор на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД в Перник
Време е да преосмислим финансовия модел
Уважаема редакция,
Считам, че поставените въпроси са актуални, включително и поради обстоятелството, че измина достатъчно дълъг период от време от въвеждането на здравноосигурителния модел. Напълно естествено е да се чуят различни мнения, да се изложат аргументи, както и да се направят съответни оценки и изводи. Споделям тезата от изявлението на министъра на здравеопазването в Парламента, че моделът на финансирането в здравеопазването следва да бъде преосмислен.
Мисля, че пример за необходимост от такава преосмисляне е взаимообвързаността между пет фактора: нормативно заложени пазарни принципи и пазарни отношения в болничната помощ; историческият принцип на формиране на т.нар. „лимити“ в последните години; гарантираното от закона право на свободен избор от здравноосигуреното лице на болница, в която да се лекува; нормативна облигатност – увеличение на разходите за персонал и други, а запазване на финансовата стабилност на лечебното заведение. Безспорно е, че изпълнението на изредените пет условия поставя изключително високи изисквания към мениджмънта на лечебните заведения и налага стил на управление, свързан с непрекъснат мониторинг, аналитична обоснованост и своевременност на решенията. Всъщност това е ритъмът на мениджмънта във всички сфери на нашия съвременен динамичен свят и едва ли мениджмънтът в здравеопазването може да бъде изключение. Същевременно определени етапи от развитието на системата налагат известни корекции на основополагащи условия. Ето и конкретните отговори.
По първия въпрос:
– Едва ли е необходимо да изброявам клиничните пътеки, които трябва да бъдат оценени по-добре. Предпочитам да има заложен принцип. Считам, че при формиране на цената на всяка една клинична пътека трябва да има динамичен подход, основан на ежегодно остойностяване на средния за страната годишен разход за извършването й, като в тази стойност се включат и допълнително заплатените от пациента дейности и услуги. Безспорно при анализирането на разходите и калкулиране на стойностите на изискуемите в клиничната пътека диагностични и терапевтични процедури, лекарства, храна, следва да се остойностят и разходите за персонал, които са с най-висок относителен дял и нарастват непрекъснато, докато цените на клиничните пътеки не се променят. Известно е, че през януари 2012 г. МРЗ е била 270 лв., а от 1 януари т.г. е 510 лв., от което следва, че цените на клиничните пътеки би трябвало да се увеличат с 15-20%. Не се наемам да преценявам необходимостта от увеличаване на цените на клиничните пътеки в интензивната кардиология и кардиохирургията, но известни съпоставяния на цените на клиничните пътеки, както и на различни дейности в самите клинични пътеки пораждат въпроси. Така например цената на едно нормално раждане и на раждане по оперативен път – цезарово сечение, е една и съща – 580 лв.
По втория въпрос:
– Да, смятам, че може да се намали изискуемият в алгоритмите на клиничните пътеки и в медицинските стандарти брой специалисти за дейностите по профилните специалности на вътрешните болести в някои клинични пътеки, като се даде възможност на лекарите с придобита специалност по вътрешни болести да извършват диагностика и лечение, основани на консултативна помощ от ендокринолог, гастроентеролог, нефролог и др.
По третия въпрос:
– Мисля, че финансирането на дейността на отделенията по трансфузионна хематология и съдебна медицина трябва да става по договор с МЗ. Освен това родилните отделения и отделенията по неонатология също не би следвало да работят на пазарен принцип по реда на НРД, а да бъдат дейности, финансирани от държавата. Смятам, че мястото на ТЕЛК не е в лечебните заведения за активно лечение.
По четвъртия въпрос:
– В последните две години, благодарение на координираните усилия на целия персонал на болницата, на изключителното прецизиране на разходите успяваме да приключим с положителен финансов резултат. Не предвиждаме намаляване на легла или съкращаване на персонал. Пернишка област и без друго е на едно от последните места по брой лекари и брой медицински сестри и разкрити легла на 100 000 души население в страната. Аз не знам да има друга област в страната, в която да няма нита една общинска болница за активно лечение. Липсата на болнични структури в общините Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци неимоверно повишава отговорността за структурното, организационното и финансовото състояние на областната болница, която е и единствената многопрофилна болница за активно лечение в област Перник. Близостта на Перник до София едва ли може да бъде аргумент, който да успокоява. Остава заплахата за финансовата стабилност на болницата, произтичаща както от натрупани задължения в предходни години, така и от все още неизвестните финансови и други параметри на новия НРД, стар и неремонтиран сграден фонд на повечето отделения. Получавам разбиране и подкрепа от представителите на структурите на местната и държавната власт, включително и МЗ. Окуражен съм както от вниманието, което отделиха министър К. Ананиев и зам.-министър Ж. Начева към състоянието и проблемите на областните болници на нарочна среща с управителите на областните болници, така и от публично заявените намерения за създаване на условия за подобряване на тяхната работа. Окуражен съм и от публикувания проект на НРД.
