Управляващите влизат в учебниците по история. Доброволното здравно осигуряване също отива в историята. Изразите „демонополизация на здравната каса“ и „втори и трети осигурителен стълб“ скоро ще звучат архаично, а може би дори еретично.
Тези размисли се потвърдиха и след второто гласуване на предложенията за изменения в ЗЗО, обсъждани в Комисията по здравеопазване на 19 юли т. г. Както е известно, в законопроекта се предвижда дружествата за доброволно здравно осигуряване да се лицензират като застрахователни компании. Но да проследим хронологията от последните два месеца…
В края на май т. г. проектът бе представен за първо гласуване в Комисията по здравеопазване от министър Десислава Атанасова. Тогава тя обясни, че измененията се налагат поради факта, че страната ни е в последния етап пред досъдебна фаза заради неспазване на директива на ЕК. Министър Атанасова допълни още, че в края на 2011 г. българска делегация е пътувала до Брюксел с цел да убеди ЕК, че дружествата за доброволно здравно осигуряване попадат сред изключенията на директивата, но преговорите там завършват с неуспех. По време на последвалите дебати дори депутати от мнозинството изразиха позиция, че с промяната се слага точка на реформите в здравеопазването у нас, премахва се възможността за надграждане и включване на допълнителни здравноосигурителни стълбове, създават се условия за даване на пари под масата. От опозицията пък припомниха, че това е трети опит абсолютно същите текстове да влязат в Народното събрание, като предишните пъти те са били отхвърляни. Независимо от изложените аргументи проектът бе приет на първо четене както в Комисията по здравеопазване, така и в пленарна зала. Любопитен факт е, че по време на дебатите не присъстваха представители на здравноосигурителните фондове.
Те представиха своята позиция на специална пресконференция, организирана от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО) на 17 юли т. г. Според председателя на асоциацията д-р Мими Виткова заради политическо бездействие на няколко поредни правителства страната ни е принудена да изпълнява вече отменени евродирективи. По думите й след завръщането на българската делегация от Брюксел Д. Атанасова (тогава председател на Комисията по здравеопазване) е заявила, че е договорено родните здравни фондове да попаднат в изключенията на директивата, която трябва да влезе в сила от 31 октомври т. г.
- Тогава бе обявено, че са изготвени законодателни промени, но така и не стана ясно защо въпросният законопроект не бе депозиран в парламента, коментира д-р Виткова. В Становището на АЛДДЗО бе посочено още, че с измененията ще се утвърди монополът в системата на здравно осигуряване и ще изчезне контролът върху качеството и разходите за здравни дейности.
Все пак от АЛДДЗО получиха възможност да изразят своето становище пред Комисията по здравеопазване, когато законопроектът бе гледан на второ четене. Пред народните представители д-р Виткова подчерта, че с предлаганите промени се преминава към американската система на застраховане, която коренно се различава от европейските модели. Тя посочи за пример страни като Дания, Испания, Ирландия, Германия, които се борят да изключат осигурителните си системи от европейските директиви. Изтъкнато бе още, че за разлика от застрахователните компании доброволните фондове „внасят“ пари в лечебните заведения. Според цитираните данни през 2011 г. размерът на приходите е бил 25 млн. лева.
- В момента нас ни контролира ИАМО. Ще надзирава ли агенцията и застрахователите, които априори са лицензирани за застраховка „Заболяване“ по Кодекса за застраховане?, попита в заключение председателят на АЛДДЗО.
В отговор на питането представители на Комисията по финансов надзор заявиха, че застрахователните компании също ще подлежат на проверки от ИАМО. Според тях и в момента дейността по доброволното здравно осигуряване не се различава от застрахователната дейност, а проблемът е само терминологичен. Срещу законопроекта се обявиха и депутати от опозицията, но въпреки това поправките бяха приети.
Не може да не направи впечатление разминаването в изказванията за резултатите от преговорите в Брюксел. Така и не стана ясно дали българската делегация е успяла или не е успяла да убеди ЕК в необходимостта доброволните фондове да попаднат сред изключенията в директивата. Този на пръв поглед дребен детайл провокира някои въпроси. Ако не – защо? Факт е, че някои от държавите в ЕС са успели да защитят осигурителните си модели въпреки директивата.
Ако родните дипломати все пак са отстояли искането на страната ни, какво е спряло подготвянето и внасянето на необходимите изменения в законодателната уредба? Кой има интерес от промяната?
Ще припомним, че демонополизацията на НЗОК и включването на втори и трети осигурителен стълб бяха заложени в платформата на ГЕРБ. Само два месеца след изборите през 2009 г. тогавашният здравен министър д-р Б. Нанев обяви, че една от целите е да се стимулира доброволното здравно осигуряване, като се предостави повече поле за действие на частните фондове. Идеята бе първоначално те да поемат надграждащия пакет от медицински услуги, а след време да се помисли и за пълна демонополизация на касата. Заговори се дори за въвеждане на т. нар. „холандски модел“ на осигуряване.
В името на справедливостта обаче трябва да се каже, че сегашните управляващи не са единствените виновници за хаоса в осигурителната система. Те просто се оказаха изпълнители на присъдата. Въпросът „застраховане или осигуряване“ не за първи път излиза на преден план в публичното пространство. Темата бе повдигана още в предишното Народно събрание, като винаги бе съпътствана от сериозни дискусии. След приемане на измененията в ЗЗО изглежда, че въпросът е „решен“. И точка.
