Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // В битката с хепатитите предстоят масирани действия

В битката с хепатитите предстоят масирани действия

Българското правителство се е ангажирало с разработването и приемането на национален хепатитен план, което ще направи страната ни третата държава в ЕС – след Шотландия и Франция, с подобна програма. Това стана ясно по време на кръгла маса в Народното събрание, организирана от Комисията по здравеопазването и Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA) на 5 юли т. г. Участие във форума взеха представители на изпълнителната и на законодателната власт, на съсловни и на пациентски организации, чуждестранни гости и др.

В кратко приветствено слово председателят на Комисията по здравеопазване д-р Даниела Дариткова изрази готовността на народните представители за приемане на необходимите законодателни промени, които да помогнат за реализиране на целите, заложени в националния хепатитен план. В подкрепа на думите й бе изказването на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова, според която програмата е в унисон с усилията на ЕС и СЗО към ограничаване на най-разпространените заболявания.

Участие в кръглата маса взе г-жа Никола Роуан – национален координатор на програмата за вирусен хепатит на Шотландското правителство. Тя подчерта, че специализираните програми, ресурсите и координираната активност са от ключово значение както за предотвратяване на бъдещо разпространение на инфекцията, така и по отношение на лечението и грижите за тези, които вече живеят с болестта.

Какво обаче се случва в България в момента? У нас липсва системна информация за влиянието на хепатит В и С инфекциите върху качеството на живот, за икономическата тежест, както и за заболяемостта и смъртността. Няма ефективно мониториране и национална база данни, не се провеждат скринингови програми. Това бе посочено в доклад на проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УБ „Св. Иван Рилски”.

Тя цитира резултати от проучване, което показва, че около 30% от кръводарителите се прекарали остра форма на вирусен хепатит В, без да знаят. Уточнено бе все пак, че става дума за лица над 40-годишна възраст. Добрата новина е, че в общ план носителите на НВV-антиген през последните години са намалели от 5 на 2%.

- Това показва, че програмата за ваксинация, която провеждаме у нас, дава резултати, коментира проф. Матева. От презентацията стана ясно още, че остава голям делът на НВV-негативните хронични вирусни хепатити. Пациентите с този вид инфекция по-трудно се лекуват, а болестта има по-бърз ход. Налице е и HBV-инфекция, която също е свързана с по-бърза прогресия на заболяването, по-лош изход и почти неефективно лечение.
Данните от друго изследване върху разпространението на хепатит В пък показват, че колкото частици на вируса има в кръвта, толкова се срещат и в слюнката на болните.

- Това означава, че проблемът с разпространението засяга цялото общество, а не само конкретния пациент, неговите близки и половия му партньор, подчерта специалистката.

Проф. Матева запозна присъстващите и с общата характеристика на хепатит С в България, като отново се позова на резултатите от различни проучвания. Посочено бе, че у нас средната честота на носителство на хепатит С е между 1 и 1,5%, като много по-разпространено е сред специфичните рискови групи– хемофилици, пациенти на хемодиализа и т. н. Спектърът на HCV-инфекцията показва, че между българските пациенти най-често наблюдавани са генотип 1 и 2 – при около 90% от засегнатите.

По данни на СЗО смъртността от хепатит С у е нас между 6 и 9 на 100 хил. души. Според експертите обаче цифрата не е реална, защото в смъртния акт не се отбелязва придружаващата етиология на цирозите, а много често като причина за смъртта се посочва сърдечно-съдова недостатъчност.

Независимо от все още съществуващите затруднения, проф. Матева не пропусна да посочи напредъка на страната ни в справяне с вирусните хепатити. В кратка ретроспекция тя припомни активностите в това направление, осъществени през годините – въвеждане на пегилиран интерферон алфа; изработване на Национална програма за антивирусно лечение на хронични хепатити; изграждане на мрежа от медицински центрове в София и в университетските градове; създаване на централна комисия от експерти към НЗОК, която да преценява ползата или риска от съответното лечение. В наши дни НЗОК реимбурсира на 100% стандартната терапия за хепатит С, лечението на хепатит В с интерферон алфа, както и с нуклеотидни и нуклеозидни аналози, бе обяснено в доклада.

В заключение лекторът подчерта необходимостта от ранно диагностициране на вирусните хепатити, което ще има и благоприятен икономически ефект. За тази цел обаче е нужно провеждането на национален скрининг, създаването на регистър и национална база данни. По думите й това ще доведе до намаляване на разпространението на инфекциите, до ранно поставяне на диагноза и до по-ефективно лечение.

Върху профилактиката на острите вирусни хепатити бе поставен акцентът в презентацията на проф. Мира Кожухарова – национален консултант по епидемиология. Тя припомни, че профилактиката на хепатит В започва у нас още преди повече от 30 години чрез осъществяване на контрол на кръвните продукти, скрининг на донорската кръв за наличие на НВV-антиген, редица процедури за инактивация при обработка на биопродукти, използване на универсални предпазни мерки в лечебните заведения и др. Като особено постижение бе посочено въвеждането на задължителна имунизация на новородените преди 1991 година.

- Сега отчитаме резултатите от този акт, които показват рязко намаление на общата заболяемост от остра клинично проявена хепатит В вирусна инфекция – от 26,7 на 100 хил. души през 1992 г. до 3,97 на 100 хил. души през 2011 г., обясни проф. Кожухарова.

От представените данни стана ясно, че през миналата година най-много случаи са регистрирани във възрастовите групи, които не са били обхванати от задължителната имунизация – лица между 24 и 29-годишна възраст. Изключително сериозно намаление на заболяемостта се отчита обаче при децата от 0 до 14 години – 97, 51%, както и при младежите от 15 до 19 години – 92, 56%. Общият брой на имунизираните срещу хепатит В българи в момента е около 1,4 млн. души. Наред с новородените експертите препоръчват да бъдат имунизирани и лицата, попадащи в рисковите групи. В тези случаи обаче хората сами трябва да заплатят ваксината.

- Може би този факт, както и липсата на информираност на населението са причина препоръките да не се спазват, коментира проф. Кожухарова.

В доклада си тя се спря и върху профилактиката на хепатит А. Данните за България показват, че това е най-разпространената инфекция – 80% от всички хепатити. Средната заболяемост за страната е около 2 хил. души годишно, като през 2011 г. броят на случаите е над 5 хиляди.

Като основни мерки за предотвратяване на болестта бяха изтъкнати доброто хигиенно състояние на системите за водоснабдяване и канализация, в заведенията за обществено хранене, както и личната хигиена на хората. Имунизацията също бе отбелязана като възможност за профилактика. На този етап обаче ваксината не е включена в задължителния имунизационен календар, което означава, че пациентите сами трябва да я заплащат.

В края на презентацията проф. Кожухарова посочи някои мерки, които е необходимо да залегнат в националния хепатитен план:

l подобряване на надзора чрез събиране на индивидуални данни;

l провеждане на национални сероепидемиологични проучвания;

l подобряване на ваксинопрофилактиката на вирусните хепатити.

В рамките на кръглата маса д-р Станимир Хасърджиев – изп.-директор на ELPA, представи резултати от проучване, проведено в Италия, в което основен акцент бяха цената и качеството на живот на пациентите с хронични чернодробни заболявания. Доклади представиха още Чарлс Гор – президент на Световния хепатитен алианс, д-р Радосвета Филипова от МЗ и др.

Участниците във форума се обединиха около идеята в разработването на Националния хепатитен план да участват представители на изпълнителната власт, медицински експерти, специалисти по фармакоикономика и на национално представените пациентски организации. Целта е планът да обхваща всички аспекти на заболяването – профилактика, скрининг, адекватно и навременно лечение, обучение на медицинските специалисти, на пациенти и на широката общественост.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.