По данни на СЗО в световен мащаб от астма страдат между 100 и 150 млн. души. У нас хроничното заболяване засяга около 350 хил. възрастни и 35 хил. деца. Тези данни бяха представени от доц. Даниела Петрова от Александровска болница по време на петата среща по проекта „Сила за здраве“ на фармацевтичната компания MSD България.
В своята презентация доц. Петрова подчерта, че астмата е едно от най-разпространените хронични заболявания, като честотата й се увеличава най-вече при децата. Сред рисковите фактори за развитие на бронхиална астма в детска възраст са генетичното предразположение, бронхо-пулмоналната дисплазия, респираторните инфекции като бронхиолит, свръхчувствителността на дихателните пътища, аероалергените, някои социално-икономически фактори. В детска възраст от заболяването страдат по-често момчетата, напомни специалистът. Друг рисков фактор, свързан и с по-тежкото протичане на астмата, е затлъстяването.
Сред най-честите симптоми на астмата при деца са кашлицата, свиренето в гърдите и недостигът на въздух, обобщи доц. Петрова. Тя допълни, че в детска възраст се срещат няколко основни фенотипа на заболяването – атопична астма, астма при физическо усилие, вирус-индуцирана астма, астма при затлъстяване и неуточнена астма, като всеки вид изисква индивидуален подход. При поставянето на диагнозата трябва да се направи диференциална диагноза със сърдечна недостатъчност, гастроезофагеална рефлуксна болест и паразитни заболявания.
Доц. Петрова коментира, че детската астма е основен здравен проблем, който често изисква спешна помощ и хоспитализация. Заболяването може да повлияе на физическото и емоционалното състояние, както и на социалния живот на страдащите. При заболелите деца това може да доведе до лоши взаимоотношения с връстниците, отсъствия и лошо представяне в училище и ограничаване на други дневни дейности поради обостряне или нощни симптоми. Известно е обаче, че днес астмата може да бъде ефективно лекувана и контролирана. При добър контрол върху заболяването пациентите могат да избегнат тежката дневна и нощна симптоматика, както и да постигнат близка до нормалната функция на белите дробове. Така се избягват сериозните остри състояния и пациентът води пълноценен начин на живот.
Оказва се обаче, че по света малко пациенти са добре контролирани. Данните за Европа показват, че само 5,3% от пациентите (5,1% от възрастните и 5,8% от децата) отговарят на всички критерии за контрол над астмата.
Доц. Петрова подчерта, че настоящите ръководства за лечение на астмата, разработени от работни групи към Американското торакално дружество и към Европейското респираторно дружество, препоръчват промяна в дефиницията и методите за определяне на контрола. Специалистът цитира препоръка на Глобалната инициатива за поведение и лечение при бронхиална астма (GINA) за прилагане на цялостен подход към лечението на астмата, който включва два компонента – настоящ контрол и бъдещ риск. Доц. Петрова уточни, че настоящият контрол се отнася към симптомите и функционалния статус, докато бъдещият риск засяга нестабилността и/или обострянията в бъдеще. Освен това според препоръките на GINA специалистите трябва да се фокусират не върху тежестта на заболяването, а именно върху контрола. Лечението трябва да бъде насочено към контрол на възпалението на дихателните пътища, което всъщност е основна причина за симптомите на астмата. Според съвременните стратегии за лечение на астмата левкотриеновите рецепторни антагонисти имат по-голяма роля в контрола на астмата, особено при възрастни, подчерта доц. Петрова. Тя допълни още, че дългодействащите бета-агонисти не трябва да се използват като монотерапия, а само в комбинация с инхалаторни кортикостероиди.
93% от астматиците има придружаващ алергичен ринит, стана ясно още от презентацията. Алергичният ринит е рисков фактор – повишава три пъти риска от развитие на астма; повишава риска от астматични пристъпи, както и риска от хоспитализация за астма. Ето защо доц. Петрова препоръча пациентите с персистиращ алергичен ринит да се изследват за астма, а пациентите с персистираща астма да се изследват за алергичен ринит. Според специалиста лечението на тези пациенти трябва да включва комбинирана стратегия, която действа по отношение както на горните, така и на долните дихателни пътища.
ФМ
