Съвременната медицина се развива с бързи темпове през последните години благодарение на модерните технологии, но също така продължава да разчита на много научни теории, уреди, лекарства и техники, които са изобретение от впечатляващи умове преди столетия. Eдин добър пример в това отношение е френският лекар Рене Лаенек, който изпреварва своето време с изобретяването на апарат, който и до ден днешен е неизмeнна част от всеки един специалист. С името на Лаенек се свързва създаването на първия стетоскоп, с който и досега лекарите преслушват дишането, сърдечните тонове и чревната проходимост.

Преди откриването на стетоскопа

лекарите са преслушвали хората, като приближават ухото до техните тела, за да чуят звуци. Това, разбира се, не е толкова ефективно и в много от случаите не води до успех. Първоначално Рене Лаенек експериментира с листове хартия, които сгъва на руло – поставя единия край до ухото, а другия до гърдите на своя пациент и с изненада установява, че така звуците са много по-ясни и доловими.

Първоначалната идея в крайна сметка води до създаването на стетоскопа през 1816 г., като в първоначалния си вид той е изглеждал като дървена тръба с куха вътрешност. Първият прототип бил с размери от 25х2 инча и се е състоял от три сглобяеми елемента. В началото уредът се е използвал само за едно ухо. Почти четири десетилетия по-късно Лаенек изобретява бинауралния стетоскоп за двете уши. Днес приложение намира и ново поколение електронни стетоскопи, които са в пъти по-прецизни.

Без съмнение това е изобретението, което в най-голяма степен се свързва с личността на Лаенек. Но далеч не е единственото. Когато е бил 14-годишен, той помага в местната болница на другите лекари и опитът му позволява да създаде иновативен за времето си метод за улавяне на звукови явления, наречен аускултация. Това се случва три години след изобретяването на стетоскопа. Рене Лаенек издава труд и дава названия на доловими звуци – шумове, хрипове, крепитация.

Той допринася съществено за разбирането за перитонит и цироза. Неговите статии  за перитонит се определят като „епохални“ в развитието на медицината. Лаенек измисля названието цироза от гръцката дума за „светлокафяв“, като визира характерните симптоми на това заболяване. Френският лекар въвежда в науката термина меланом, описва в детайли метастазите в белите дробове, още като студент изнася първата в света лекция, третираща този проблем. Докторската дисертация на Р. Лаенек е посветена на връзката между Хипократовите възгледи и практическата медицина.