Коментар на д-р Александър Шинков от Университетската болница по ендокринология в София:
- Като биологична субстанция витамин D представлява хормон, който оказва влияние върху организма посредством специфичния хормонален рецептор. Синтезира се в кожата като витамин предшественик, впоследствие търпи метаболизъм в черния дроб и бъбреците до окончателната си активна форма.
Витамин D е важен за организма, защото осигурява усвояването на калций и на фосфати в червата, поддържането на нормалните калциеви нива в кръвообращението, мобилизирането на калций от костите, както и нормалната обмяна на костните клетки. Наред с това има отношение към мускулната обмяна и мускулната сила, към активността на имунната система, както и към регулацията на клетъчния цикъл – диференцирането на някои клетъчни типове. Докато от клинична гледна точка знаем много добре значението на хормона за костите и мускулите, то допълнителните функции все още не са напълно изяснени. На практика не е известно реално какво се случва без витамин D или какво ще се случи, ако предпишем повече. Някои клинични изследвания от последните години обаче показват, че при недостиг на витамин D вероятно се увеличава рискът от рак на дебелото черво, както и от сърдечно-съдови заболявания.
През януари т. г. Българското дружество по ендокринология проведе Национално представително изследване на най-честите ендокринни заболявания и състоянието на нивата на витамин D сред населението в страната. Обхванати бяха 2032 души от десет града в страната, както и прилежащите към тях малки населени места и села. Според последните световни препоръки нивата би трябвало да бъдат 73 наномола на литър. Ние обаче приехме за мярка 50 наномола на литър, което не е много високо, но все пак е допустима граница. Резултатите показаха, че 76% от населението е с недостатъчен витамин D, а при 23% от всички изследвани лица бяха установени под 25 наномола на литър, т. е. доста под допустимите норми.
Както е известно, основният източник за синтез на витамин D e слънцето. Недостатъчното излагане на слънчеви лъчи е основен фактор за недостига. В рамките на изследването установихме значителна разлика между населението в градовете и в селата. В големите населени места въздухът обикновено е по-замърсен, екранира и разсейва ултравиолетовите лъчи повече, отколкото въздухът в селските райони.
Освен чрез слънцето хормонът може да бъде набавен и чрез храните, но за съжаление те са твърде оскъден източник. Богати на витамин D са тлъстите морски риби, като около 200 грама на ден би било достатъчно за осигуряване на необходимите количества. Яйчният жълтък също се споменава като възможен източник, но в него се съдържат едва 20 единици. Това означава, че за да наберем минимума от 600 единици дневно – трябва да изядем 30 яйца, което на практика е невъзможно. Важно е да се знае, че майчиното мляко например е изключително бедно на витамин D, а в детска възраст недостигът може да доведе до рахит. Поради това до първата година от раждането всички кърмачета получават добавка.
На практика слънцето остава единственият източник, който осигурява достатъчните нива на витамин D. По този въпрос често влизаме в спор с дерматолозите, а в последно време и с кардиолозите. Затова препоръчваме разумно излагане на слънчеви лъчи – веднъж седмично до леко порозовяване на кожата или по половин час на ден. Разбира се, сезонът има значение, особено по нашите географски ширини. През зимата слънчевите лъчи падат под по-малък ъгъл, преминават през много по-дебел атмосферен слой, ултравиолетовите лъчи се разсейват, поради което много малка част от тях стигат до нашата кожа. В нашите географски райони оптимални за синтез на витамин D са лятото, краят на пролетта и началото на есента във времето между 11 и 15 часа.
Важно е да се знае, че необходимите нива на витамин D не са еднакви за различните възрасти: за хората между 14 и 70 години минималните нужни дневни дози са около 600 единици, а над 70 години – минимум 800 единици. В някои случаи обаче са необходими по-високи количества, които да осигурят оптимални нива на хормона в циркулацията. Тогава препоръчваме около 1000 единици, а често пъти и по-големи дози за по-възрастните хора. При установен недостиг на витамин D може да бъдат давани до 2000 единици в продължение на месец и половина или два, а впоследствие да се премине на поддържащата доза за съответната възрастова група.
На българския пазар се разпространяват капки, които съдържат витамин D. Тези, които се дават на кърмачетата, са подходящи за всички възрасти. Не препоръчваме използването на хранителни добавки, тъй като съдържанието често пъти не отговаря на етикета. Препаратите с витамин D, които са регистрирани у нас като лекарствено средство, не са скъпи и осигуряват това, от което имаме нужда. Могат да бъдат приемани всеки ден – по една, две, три или пет капки, или веднъж седмично цялата доза. Това е така, защото става дума за съединение, което се натрупва в мастната тъкан, има бавна обмяна и на практика от ден до ден няма разлика.
По принцип е прието, че за токсични се смятат дози над 10 хил. единици, а до 4 хил. единици се приемат за безопасни. Но безопасни е условно казано. При една малка част от населението тези количества могат да доведат до категорично покачване на нивото на калция и на фосфора в кръвта и в урината. Затова хората, които получават по-високи дози, е уместно да бъдат наблюдавани от лекар. Най-добре е това да става от ендокринолог, но може би в бъдеще ще успеем да обучим ОПЛ да следят стандартните дози за повечето пациенти.
Витамин D би могъл да бъде приеман и профилактично в дози между 400 и 800 единици на ден. Изключение правят пациентите със саркоидоза, с туберкулоза или с някои лимфоми, тъй като поради характера на тези заболявания се наблюдава промяна в обмяната и активирането на витамин D.
Кръвното ниво на хормона може да бъде проверено в Университетската болница по ендокринология в София, както и в повечето големи частни лаборатории. Но трябва да се знае, че масовото изследване на цялото население е излишно. Изследват се само рискови групи: болни с остеопороза; хора на глюкокортикоидно лечение; на антидепресанти; на антиконвулсанти; с патологични фрактури; много възрастни пациенти, въпреки че при тях, общо взето, е ясно наличието на такъв проблем; хора, които са лишени от слънчева светлина по някаква причина – страдат от фотоалергични състояния или прекарват цялото си време на закрито. Сред застрашените попадат и възрастните хора, при които излагането на слънце се забранява по разнообразни причини.
Важно е да се знае, че измерването на витамин D е не особено точно. Независимо от методиката то е изключително капризно откъм точност изследване. Интерпретацията на резултатите трябва да се осъществява много внимателно от човек, който разбира за какво става дума. Лабораторията дава някакви резултати, но лекарят, който е назначил изследването, трябва да знае как да ги интерпретира.
Резултатите от националното проучване ни поставят близо до останалите европейски държави. Разбира се, показателите в някои региони са по-добри от нашите, но като цяло няма голяма разлика. В някои страни пък са въвели програми за обогатяване на храните. У нас също е мислено за такава програма. Преди 2-3 години участвахме в един съвет заедно с представители на РИОКОЗ, на Центъра по хигиена, на МЗ, но въпросът така и не бе доразвит. Разгръщането на подобна стратегия е сложно за изпълнение, защото е необходимо участието на много структури, както и да бъде намерена подходяща методика за обогатяване на храните. В същото време обаче резултатите от тези програми все още не са доказани.
В заключение искам да подчертая, че хормонът витамин D e важен не само за костите, но и за комплексното здраве на хората.
