През тази година Световната седмица на СЗО е под мотото „Да предотвратим антимикробната резистентност заедно!“.
- Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици, която води до антимикробна резистентност, е изключително сериозен в извънболничната помощ, заяви зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски. – У нас съществува лошата практика да се предписват безогледно антибиотици. Хората също имат възможност безпрепятствено да си ги купуват и употребяват – дори в коктейли от 2-3 антибиотика, при положение, че антибиотиците не действат на вируси. Този проблем стана особено видим по време на пандемията от COVID 19, когато за това вирусно заболяване масово се изписваха антибиотици, особено един от групата на макролидите. Това доведе до още по-голяма резистентност.
Експертът подчерта още, че AMР е причина за почти пет милиона смъртни случая на хора само от бактериални инфекции всяка година. Съчетанието с лошото състояние на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност за нови антимикробни средства предизвика СЗО да изтъкне AMР като една от 10-те най-големи глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството.
Доц. Околийски цитира публикация в сп. „Lаncet“ от ок-
томври 2022 г., според която
в България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии – ешерихия коли и клебсиела пневмония.
- Проучването сочи, че средно 7.29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4.59 на 100 000 души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония, обобщи зам.-министърът.
Основният двигател на AMР, който заплашва хората, жи-
вотните, растенията и околната среда, е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства – както за човешкото здраве, така и за производството на храни. За спешните действия, които са необходими, много държави са разработили многосекторни национални планове за действие срещу AMР. Наскоро публикуваните данни от годишното проучване за самооценка на страните за проследяване на AMР, което наблюдава изпълнението на националните планове на държавите, показват, че докато 93% от държавите са създали планове срещу АМР и 68% прилагат някои елементи от своите планове, само 27% от страните имат оценени и бюд-
жетирани програми, включително рамка за мониторинг и оценка, и само 11% от държавите са предвидили финансови разпоредби за подкрепа срещу АМР в националния си бюджет. Съществува спешна необходимост от укрепване на управлението и ръководството на AMР в държавите, както и от допълнителна финансова и техническа подкрепа за страните за разработване, приоритизиране, прилагане и наблюдение на плановете.
За съжаление в България все още не е приета разработената още през 2019 г. Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антимикробната ре-
зистентност. В момента прог-
рамата е внесена в Министерския съвет и се очаква да бъде приета до края на 2023 г.
За да подобри употребата на антимикробни средства при хората в световен мащаб, СЗО разработи книга за антибиотици „Достъп, наблюдение, запасяване“ (AwaRe), която съдържа базирани на доказателства насоки за оптималното лечение на над 30 често срещани инфекции, включително и такива, при които не са необходими антибиотици. СЗО продължава да работи с държавите за адаптирането на книгата към националните особености.
Световната седмица за осведоменост за АМР насърчава съвместни действия на лидери и общности в различни сектори, които работят за запазване на антимикробните средства и защита на здравето на хората, животните, растенията и околната среда. Тази важна тема ще бъде ключов фокус на срещата на високо ниво на Общото събрание на ООН, посветена на АМР през септември 2024 г., на която държавите ще бъдат призовани да поемат смели ангажименти за справяне с АМР и да работят за постигане на международно договорени цели и ефективни резултати.