Около 50 пациенти у нас се лекуват с иновативната тройна терапия срещу хроничен хепатит С по програма за ранен достъп до протеазния инхибитор Victrelis® (boceprevir) на фармацевтичната компания MSD. Това стана ясно по време на втората среща по проекта „Сила за здраве“ на MSD България на тема „Епидемиология и социална значимост на хроничния хепатит С в България“. До края на този месец ще бъдат обобщени първите резултати от проведения курс на лечение, който е осигурен безвъзмездно от MSD България. В рамките на тази програма пациенти от над 30 държави имат възможност да получат лекарството, преди то да бъде пуснато на съответния фармацевтичен пазар. Медикаментът вече е регистриран и се прилага в някои европейски страни като Германия, Франция, Великобритания. От фармацевтичната компания изразиха надежда през тази година медикаментът да бъде включен в Позитивната лекарствена листа и съответно да бъде реимбурсиран от касата.

По време на срещата проф. Людмила Матева – началник на Клиниката по гастроентерология в УБ „Св. Иван Рилски“, напомни, че в световен мащаб с вируса на хепатит С са заразени между 140 и 170 млн. души, а още 3-4 милиона се инфектират всяка година. Само в Европа през 2002 г. 86 хиляди смъртни случая се свързват с хепатит С. На нашия континент най-висока е честотата на разпространение на заболяването в Румъния, както и в някои бивши съветски републики. У нас вирусът засяга 1,5% от населението. Около 92% от инфектираните са в активна възраст между 15 и 59 години. Най-разпространен сред българските пациенти е генотип 1 – при около 90% от случаите. Всяка година у нас се диагностицират между 200 и 300 нови случая.

Около 85% от пациентите с остър хепатит С развиват хроничен хепатит С, напомни още проф. Матева. При около 10-20% от тях се появява цироза за 10-20 години. От 1 до 5% от пациентите с HCV-свързана цироза развиват хепатоцелуларен карцином. Очаква се през следващите две години честотата на усложненията на хепатит С да се увеличи два пъти.

- Голяма част от пациентите с хронична HCV инфекция остават недиагностицирани, подчерта проф. Матева. Предполага се, че поне 50% от инфектираните в САЩ не знаят, че са HCV-позитивни. В Европа този процент варира от 44% (във Франция) до 98% (в Полша). Основна причина за това е фактът, че острата инфекция с вируса на хепатит С често протича безсимптомно. Клинично хроничният хепатит С се изявява с неспецифични симптоми като умора, тежест или тъпа болка в дясното подребрие, гадене, коремен дискомфорт. Така първите прояви на болестта са налице, когато заболяването е в напреднал стадий.

Лекарят трябва да подозира хроничен хепатит С при пациенти с повишени чернодробни ензими (АСАТ/АЛАТ, ГГТ/АФ), с намален брой тромбоцити и промени в чернодробните показатели. При ехографско изследване на коремни органи с оценка на кръвотока могат да се установят увеличени черен дроб и слезка, но проф. Матева напомни, че не може да се разграничи нормален черен дроб от хепатит със или без напреднала фиброза (начална цироза). С ехография могат да бъдат открити и огнищни промени (тумор), стеатоза, напреднало заболяване (цироза/портална хипертония), асцит. Проф. Матева подчерта, че въпреки тези факти е възможно при пациентите, инфектирани с хепатит, чернодробните изследвания да бъдат нормални или леко отклонени.

Важна роля за резултата от лечението на хепатит С има ранното поставяне на диагноза, преди да са настъпили необратими промени в черния дроб. Ето защо диагнозата зависи от активното провеждане на скрининг за инфекцията. За съжаление много от инфектираните лица не познават рисковите фактори.

Първата стъпка в поставянето на диагнозата хроничен вирусен хепатит С е установяването на анти-HCV антитела. След това се назначава количествено измерване на HCV РНК и се определя генотипът на вируса. Прави се оценка на чернодробната болест и нейната тежест. Трябва да бъдат изключени и другите причини за чернодробно увреждане – коинфекция с HIV и/или HBV, както и други сериозни заболявания, ограничаващи лечението. Най-точният метод за оценка на тежестта и активността на заболяването е чернодробната биопсия. Тя е задължителна при пациенти, подлежащи на антивирусно лечение. Проф. Матева коментира, че манипулацията плаши пациентите, но всъщност страхът от болката е по-голям от самата болка. Усложненията от биопсията, като кървене например, са много редки.

На територията на страната функционират 11 центъра за лечение на хепатит. 7 от тях са в София, а останалите – във Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. Българските пациенти с хепатит С се лекуват по национална програма за антивирусно лечение на хроничните вирусни хепатити. Повече от половината болни са на възраст между 18 и 40 години. Преобладават мъжете. От януари 2003 г. до ноември 2011 г. в националната програма са включени 2188 пациенти с хроничен хепатит С.

Според стандарта за лечение на хроничен хепатит С при генотип 1 и генотип 4 се провежда 48-седмичен курс на лечение с пегилиран интерферон алфа и ribavirin, а при генотипове 2 и 3 лечението със същите медикаменти продължава 24 седмици. Целта на терапията е да се постигне траен вирусологичен отговор, както и благоприятен ефект върху смъртността, усложненията, степента на активност и стадия на фиброза, качеството на живот. Предиктори на отговора към лечението са различни фактори – генотипът на вируса, наличие на IL28B полиморфизъм, расата, наднорменото тегло, метаболитният статус, възрастта, продължителността на лечението. Трайният вирусологичен отговор се използва като краен показател за успешно лечение на хроничния хепатит С. Той се определя като недоловими серумни HCV РНК нива 24 седмици след края на лечението. Постигането на траен вирусологичен отговор води до значимо намаление на честотата на HCV-свързаните усложнения и смъртността. Повечето от пациентите с траен вирусологичен отговор на терапията с пегилиран интерферон алфа остават с негативна HCV РНК повече от 4 години след лечението. Те се приемат за излекувани. При най-трудния за лечение генотип 1 траен вирусологичен отговор при комбинирана терапия с пегилиран интерферон алфа и ribavirin се постига при около 50% от случаите. Данните за проведеното лечение на хроничен хепатит С у нас показват, че при 65 до 81% от лекуваните пациенти с пегилиран интерферон алфа и ribavirin е постигнат траен вирусологичен отговор. Добрите резултати се дължат преди всичко на строгата селекция на болните, както и на тяхното наблюдение.

- С появата на т.нар. протеазни инхибитори започва нова ера в лечението на хроничния хепатит С, подчерта проф. Матева. Тази нова група медикаменти се прилагат към стандартната терапия с пегилиран интерферон алфа и ribavirin. Новата тройна комбинация повишава ефективността на лечението и изчистването на вируса. Подходяща е за пациенти, при които е настъпил рецидив на заболяването или пък са показали частичен или нулев отговор към стандартната терапия. Модерната терапия може да се прилага и при пациенти с чернодробна цироза. Проф. Матева изрази надежда в близко бъдеще тройната терапия да стане част от националната програма за лечение на хепатит С. В заключение тя подчерта, че ако пациентите с HCV инфекция в България се диагностицират рано по ефективна скринингова програма и получават максимално ефективно лечение, обществото ще спести над 1,1 млрд. евро – цената за лечение на напреднало заболяване и неговите усложнения.