Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // По брой на извършени трансплантации България е на опашката в ЕС

По брой на извършени трансплантации България е на опашката в ЕС

За това алармираха водещи български специалисти по време на семинар, организиран от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания на 9 октомври т.г.

- За пациентите с тежка терминална сърдечна и чернодробна недостатъчност трансплантацията е единственото възможно лечение, а при болните в краен стадий на бъбречна недостатъчност това е най-ефективният метод от гледна точка на разходите, припомни в началото доц. Силви Кирилов – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). В доклада си той акцентира върху развитието на трансплантационния процес в България.

Днес ситуацията изглежда повече от тревожна. Страната ни заема последно място в Европа по броя на донори – 1,5 на 1 млн. души. За сравнение в Испания донорите са 34, 4 на 1 млн. души, в Португалия – 31, в Естония 25, 4 на 1 млн. и т.н. Именно липсата на органи за трансплантация е сред водещите причини смъртността в листата на чакащите у нас да достига 8,5%. Според регистъра на ИАТ в момента в България 911 души чакат за присаждане на орган: за бъбрек – 851; за сърце – 3; за черен дроб – 29.

Все пак от агенцията отчитат известно увеличение на общия брой на бъбречните трансплантации от 36 през 2009 г. на 48 през 2010 година. Интервенциите по присаждане на черен дроб също са се повишили от 13 на 15. През двете години са извършени и по 5 трансплантации на сърце.

- Подобряването на трансплантационния процес у нас е възможно само при добре работеща верига, подчерта доц. Кирилов. Той не пропусна да очертае основните цели и задачи пред ИАТ през 2011 година.

Сред основните акценти е разширяването на обучението по донорство и трансплантация сред спецализиращите анестезиология, неврология, неврохирургия, съдебна медицина, хирургия. Подготовката ще включва провеждането на лекции, семинарни занятия и упражнения по проблема. Предвижда се също така организиране на следдипломно обучение по проблемите, както и създаването на магистърска програма за обучение на медицински сестри –координатори по донорство, към Факултета по обществено здраве.

- Имаме подкрепата на медицинските университети, на ръководителите на клиники, увери директорът на ИАТ. Той припомни, че и в момента България участва в международни програми, в които се подготвят български координатори.

Сред другите основни задачи пред агенцията са усъвършенстването на системите в областта на информационните и на биотехнологиите, които да позволят подобряване на качеството по време на трансплантационния и следтрансплантационния период.

Директорът на специализираната кардиологична болница „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев коментира, че броят на сърдечните трансплантации у нас е крайно недостатъчен. Той очерта случаите, при които е необходимо да бъде осъществена такава интервенция: наличие на терминална сърдечна недостатъчност, тежко увредена функция на камерите, очаквана преживяемост под 1 година, чести хоспитализации за компенсация. Реципиентите се включват в листа на чакащите, като се взима предвид техният статус според степента на спешност.

- За съжаление данните на Евротрансплант сочат, че броят на пациентите с висока степен на спешност се увеличава през последните години, обясни проф. Начев.

Като изключително сериозен проблем той посочи липсата на добра инфраструктура, която да улесни транспортирането на органа до мястото на извършване на трансплантацията. В същото време донорските бази у нас не осигуряват необходимата степен на стерилност, за да може там да се извършва експлантация.

- Не бива да забравяме, че максимално допустимото исхемично време при експлантираното сърце е 4 часа, което включва и самата операция, обясни проф. Начев. В доклада си той засегна и въпросите, свързани със следоперативната грижа, приложението на имуносупресията и възможните рискове, както и въпросът за приложението на т.нар. изкуствено сърце.

- В България на едва 15 пациенти е приложена т.нар. система за механична циркулаторна поддръжка, като на двама от тях след това е направена и трансплантация на истинско сърце, обясни проф. Начев. Необходимостта от извършването на подобна процедура той аргументира със световната статистика, която показва, че в световен мащаб 25% от болните с трансплантирано сърце са преминали през тази интервенция.

В презентацията бяха посочени и някои възможни решения за подобряване на трансплантационния процес и увеличаване на броя на донорите у нас:

l своевременно регистриране на потенциалните донори;

l подобряване на кондиционирането на донорите;

l назначаване на висококвалифицирани клинични психолози в лечебните заведения с цел реализиране на кризисни контакти с близките на потенциалния донор и с рецепиентите;

l популяризиране на донорството чрез медиите.

Участниците в семинара бяха запознати с хирургичните аспекти на чернодробната трансплантация от проф. Никола Владов – национален консултант по трансплантации.

В началото той изтъкна, че през последните две десетилетия в това направление е налице сериозен напредък както по отношение на правилата и индикациите, така и на подготовката на графта, хирургичната техника анестезията и имуносупресивната терапия.

- Благодарение на това 5-годишната преживяемост при трансплантираните пациенти нарасна до 70%, подчерта специалистът. Особено силно бе акцентирано върху значението на екипната работа по време на трансплантационния процес.

Докладът на проф. Владов бе последван от презентация на доц. Крум Кацаров – началник на Клиниката по гастроентерология във ВМА, който коментира подготовката и проследяването на пациентите с присаден черен дроб.

Сериозен интерес предизвика и лекцията на проф. Чавдар Славов – началник на Клиниката по урология в УБ „Александровска“, който насочи вниманието на присъстващите върху оперативните аспекти на бъбречната трансплантация. Специалистът представи критериите за подбор както на донорите (трупен и жив), така и на реципиентите.

Подчертано бе, че бъбречната трансплантация се извършва непосредствено след вземане на органа от живия дарител и до 36-ия час след експлантацията от труп в мозъчна смърт. През това време е необходимо бъбреците да бъдат съхранявани в специален разтвор и в контейнер с лед.

Проф. Славов не пропусна да отбележи и най-често срещаните усложнения след извършване на оперативната намеса.

- Важно е да се отбележи, че резултатите са в пряка зависимост от: общото състояние на пациента; по-ранното извършване на трансплантацията (дори преди включване на диализа); адекватното следтрансплантационно лечение и наблюдение.

Алгоритъмът за поведение при подготовката и проследяването на болните с бъбречни трансплантации бе представен от доц. Емил Паскалев от Клиниката по нефрология и трансплантация в УБ „Александровска“.

Доклад на тема „Лабораторни изследвания и лекарствен мониторинг“ изнесе и проф. Добрин Свинаров – национален консултант по клинична лаборатория.

В заключение експертите отново призоваха за провеждане на широк дебат в общественото пространство и популяризиране на донорството чрез различни информационни кампании.

ФМ

1 Отговор to " По брой на извършени трансплантации България е на опашката в ЕС "

  1. вени казва:

    Пиша за да се знае ,че в България има лечение на сърдечните заболявания . Аз преди няколко години след изкарана инфекция , получих сърдечна недостатъчност- 3 към 4 степен с отоци , задух, тахикардия, тромбози. Искаха спешна операция но аз отказах. Случайно ме запознаха с професор Димитров и той каза че ще ми помогне да се възстановя. Започнах да изпълнявам всички препоръки и само след 11 месеца аз бях като нова. Вече не пиех нито едно лекарство , нямах никакви симптоми, не станах инвалид!
    Всеки , който има проблем от сърдечен произход и желае да се възстанови както при мен се случи , нека ми пише на vsv2303@abv.bg
    Ще се опитам да помогна на всеки , който иска да бъде здрав!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.