Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Здравни реформи и финансиране

Здравни реформи и финансиране

Дискусията по толкова важната и наболяла тема – не само за страните от Югоизточна Европа, а и за целия свят – бе вторият голям акцент в програмата на конгреса. В залата слушаха и коментираха повечето от участниците в събитието, обменяха мнения на различни езици, спореха или се съгласяваха, търсеха общото и акцентираха върху различното за всяка отделна страна. По-важно е обаче, че бяха откроени общите въпроси за ролята на здравната политика, за финансовите подходи и значението на прякото управление, за статуквото и тенденциите, че бяха откровено споделени болки и тежнения, разочарования и надежди за по-добро здравеопазване както във всяка страна, така и в региона като цяло.

Тон на дискусията даде президентът на Световната медицинска асоциация д-р Уончат Субхачатурас от Тайланд. Световната медицинска асоциация /СМА/ е създадена след края на Втората световна война, сега е със седалище във Франция, обединява съсловни организации от много страни с цел да промотира възможно най-високи стандарти в медицинската етика, да осигурява защита на медицинските професионалисти, както и да подпомага регионалните и националните лекарски съюзи и асоциации в обща интернационална кауза.

Д-р Субхачатурас говори пред участниците в кръглата маса за развитието на медицината през вековете, като се спря на факта, че преди векове лекарите са участвали активно и в усилията на правителствата за осигуряване на храна, на подслон, на социални и здравни грижи за хората. Но днес – подчерта лекторът – нещата са променени, бурното развитие на медицинското познание, на възможностите за диагностика и за терапия довеждат до огромни възможности за продължаване на живота, за осигуряване на високо качество. Всичко това обаче естествено непрекъснато повишава и равнището на разходите за здравеопазване. Дилемата – според президента на СМА, днес е дали здравеопазването да осигурява нещо за някого /което е лесно/, дали да се постига по нещо за всички /което е усреднено/, или здравеопазването да гарантира всичко за всички /което е и най-трудната задача/. По-нататък лекторът акцентира върху противоречието между бедни и богати при плащането на осигуровки, както и върху голямата тема за достъпа до здравеопазването. Д-р Субхачатурас използва метафората за самолета, в който се пътува и в икономична, и в бизнес, и в първа класа, но така или иначе всички пътуващи трябва да стигнат до крайната точка. Отнесено към здравните грижи, това означава огромна отговорност на правителството да осигури на всички и от „икономичната“ класа медицински грижи, адекватни на времето. Което ще рече, че са нужни политически решения, свързани с капитацията, с въвеждането на копеймънт, със социалната сигурност и с повишаване на ролята на частните осигурители. Лекторът посочи добрия пример на страни, където действат специални фондове за бедни и неосигурени, като фондовете се попълват и от държавни субсидии, и от вноски на частния сектор. Лекторът акцентира и върху сериозността на вечната дилема при оказване на медицински грижи – противоречието между количеството и качеството като елемент на медицинската етика. В заключение д-р Субхачатурас изтъкна, че постановките, резолюциите и тезите на СМА се разработват с цел да подпомогнат всяка страна, всяка локална медицинска организация, които  да вземат свои собствени решения съобразно особеностите и възможностите.

С голям интерес присъстващите изслушаха представителя на СЗО д-р Владимир Лазаревик, който се спря на ключови въпроси в политиката на световната организация по стратегията за развитие на здравеопазването до 2020 година. Като припомни пряката зависимост между състоянието на здравните системи и икономическото състояние на всяка страна, д-р Лазаревик подчерта, че цел на СЗО е не само да формулира целите на здравната стратегия‘2020, но и да посочи средствата за постигане на добрите намерения. Задачи на СЗО, акцентира лекторът, са създаване на по-добри здравни системи, подобряване на управлението на здравеопазването, повече обмяна на добри практики, повече ангажираност на всяка страна за постигане на общите за света идеали. Д-р Лазаревик каза в заключение, че всяка страна трябва да си отговори на два въпроса: има ли достатъчно капацитет за промяна и иновации; осигурява ли се участие на лекари, на институции и на представители на гражданското общество тогава, когато правителството приема важни за здравеопазването решения.

Повод за размисъл сред присъстващите предизвика докладът „Здравното законодателство – между приоритетите и псевдоприоритетите“ на проф. Веселин Борисов.

Още в началото проф. Борисов подчерта, че приоритетите са своеобразен ресурс, който трябва да заема централно място в мисленето на здравните политици.

- Историческият анализ показва, че досега у нас не са били налице ясни и трайни приоритети, коментира лекторът. По думите му в България здравните ресурси се разпределят под натиска на моментни регионални потребности – разкриване на отделения и структури, закупуване на апаратура и т.н.

В презентацията бе посочено,че здравните приоритети са синтез от много съставки – не само на здравните потребности, но и на ресурсите, на възможностите, на полезното. Като сериозна заблуда бе определено извеждането на прекалено голям брой приоритети в провеждането на здравната политика.

- На практика това означава липса на приоритети и появата на т.нар. псевдоприоритети, обясни проф. Борисов.

Като пример той посочи:

  • досегашните здравни стратегии, в които прекалено големият брой приоритети имат по-скоро пожелателен характер;
  • клиничните пътеки, които стимулират непрофесионализма във всекидневната медицинска дейност и водят до свръххоспитализация, документални фалшификации, доминиране на инвазивните и оперативните дейности и т.н.
  • подценяването на ключови проблеми – детското здраве, спешната помощ и др.

В заключението на доклада – богато онагледен и озвучен – бе подчертано, че за обективно и обосновано определяне на приоритетите е нужна разнообразна информация – епидемиологична. социално-медицинска, демографска, социологическа, икономическа и др.

- Нашият път е път към здравна политика, основана на приоритети, завърши проф. Борисов.

„Интегриране на Националната медицинска асоциация на Казахстан в световната общност“ бе темата на презентацията на д-р Айжан Садикова от Казахстан. В началото на презентацията д-р Садикова разказа за културно-историческите особености на своята страна и подчерта, че в Казахстан работят 53 хиляди лекари и 150 хиляди медицински сестри. По подробно тя се спря на развитието на съсловната организация от създаването през 1990 г. до днес. В началото организацията се е наричала „Асоциация на лекарите и фармацевтите на Казахстан“, а през 2010 г. била преименувана на „Национална медицинска асоциация“. През годините основните задачи на асоциацията са били формиране на условия за активна професионална и обществена дейност на членовете, съдействие при повишаване на квалификацията на лекарите, сътрудничество с международни медицински организации, с чуждестранни компании и др. Представители на асоциацията участват в проектирането и реализирането на национални здравни програми, стана ясно още от презентацията на д-р Садикова. Освен това асоциацията е подписала меморандуми за сътрудничество с различни казахстански министерства и други институции. През 2003 г. асоциацията е приета за член на Световната медицинска асоциация. Създадени са и професионални контакти с много европейски и азиатски медицински организации, което позволява на лекарите от Казахстан непрекъснато да обменят опит със своите колеги, да специализират в чужбина, да се усъвършенстват. Участието на казахстанската делегация на конгреса бе красноречив пример за непрекъснатата амбиция на представителите на асоциацията да се учат от чуждия опит и да споделят постигнатите резултати.

Д-р Олег Мусий от Украйна коментира подходите за реформиране на украинската публична здравна система. От презентацията стана ясно, че през последните 20 години всяко ново правителство на Украйна е декларирало намерение за реформа в системата на общественото здравеопазване, но за съжаление нито едно от тях не е изпълнило обещанието си. Все още общественото здравеопазване в Украйна е в дълбока криза, стана ясно още от презентацията. Страната има едни от най-лошите здравни показатели в Европа – сериозна демографска криза, висока смъртност, особено сред мъжете в работоспособна възраст, недостатъчно медицински персонал и специалисти, амортизирано медицинско оборудване, обществено недоволство от качеството на медицинското обслужване. Така например средната продължителност на живота в страната е 68 години. Населението на страната намалява, като през 1990 г. то е било 52 млн. души, а през 2010 г. – 45 млн. души. В Украйна работят около 196 хиляди лекари. Недостигът на медицински специалисти е осезаем – така например при необходими 33 хиляди семейни лекари, сега такива са само 8 хиляди. Средната заплата на лекарите е 155 евро на месец. 80% от медицинските специалисти не са мотивирани да работят. В страната всяка година 60 хиляди души завършват медицина, като половината от тях емигрират. Делът на частния пазар на медицински услуги в Украйна е едва 4%, а на един жител се падат 80 евро за здравеопазване годишно.

Според д-р Мусий основна причина за перманентното влошаване на системата на общественото здравеопазване в Украйна е държавният монопол в здравната система. Здравеопазването се финансира от общия държавен бюджет, като не е развит здравноосигурителният модел. Министърът на здравеопазването се сменя всяка година, а през последните 8 години не е приет нито един концептуален здравен закон.

В своята презентация д-р Мусий предложи стъпки за успешна бъдеща реформа в общественото здравеопазване в Украйна, като в тяхната основа е децентрализацията. Според експерта трябва да бъде създадено временно министерство, което да разработи и внедри здравните реформи. В това ново „министерство на реформите“ е необходимо да участват представители на медицински, научни и пациентски асоциации, юристи, експерти и консултанти от водещи европейски страни, журналисти, финансисти и т.н.

- След като изпълни своите основни задачи, това министерство на реформите трябва да бъде разпуснато, а съществуващото Министерство на здравето да се преустрои съобразно новите си функции – каза в заключение д-р Мусий.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Мирослав Ненчев коментира опитите за създаване на национална лекарствена политика в България, както и последиците от липсата на такава до настоящия момент. Фармацевтът подчерта, че на фармацевтичния пазар у нас се очертават тенденции като: либерализация в дейностите; липса на контрол и отпускане на лекарствени продукти в обекти, които нямат право да извършват такава дейност; отпускане на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба у нас по интернет; допускане на вертикална и хоризонтална интеграция в отделните сегменти на производство (търговия на едро/търговия на дребно); намаляване на приходите на търговците на дребно; създаване на условия за дейност на търговци на дребно с господстващо положение на пазара. В заключение М. Ненчев коментира, че изготвянето на националната лекарствена политика у нас е инициирано стихийно и е лишено от основни и задължителни елементи като методология и срок за разработване на концепцията, разделение в темпорално отношение на отделните структури, очаквани резултати и документи.

Свои интересни презентации направиха д-р Петерис Апинис – председател на Латвийската медицинска асоциация, и Педро Ногуейра от Националния здравен институт на Португалия /поради значимостта на тезите и аргументите, резюмета от техните презентации ще представим в следващи броеве на „Форум Медикус“/. Изказаха се още представители на Беларус и Сърбия.

От българска страна в дискусията се включиха д-р Ат. Атанасов –Нови пазар, д-р Георги Кръстев – Пловдив, д-р Мариана Кирилова от Велико Търново и др. Българските медици споделиха горчиви мисли за днешния ден на здравеопазването с акцент върху съдбата на общинските болници, ограничената възможност на неправителствените организации да влияят върху процесите, противоречията между осигурителния модел и договарянето с НЗОК и др. Изказалите се български участници използваха метафората на президента на СМА за самолета на здравеопазването, с който до по-добро здраве трябва да достигнат всички, независимо от коя „класа“ са. Така те аргументираха разбирането, че нашата здравна система трябва да извърви дълъг, много дълъг път, преди да полети.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.