Дискусията по толкова важната и наболяла тема – не само за страните от Югоизточна Европа, а и за целия свят – бе вторият голям акцент в програмата на конгреса. В залата слушаха и коментираха повечето от участниците в събитието, обменяха мнения на различни езици, спореха или се съгласяваха, търсеха общото и акцентираха върху различното за всяка отделна страна. По-важно е обаче, че бяха откроени общите въпроси за ролята на здравната политика, за финансовите подходи и значението на прякото управление, за статуквото и тенденциите, че бяха откровено споделени болки и тежнения, разочарования и надежди за по-добро здравеопазване както във всяка страна, така и в региона като цяло.
Тон на дискусията даде президентът на Световната медицинска асоциация д-р Уончат Субхачатурас от Тайланд. Световната медицинска асоциация /СМА/ е създадена след края на Втората световна война, сега е със седалище във Франция, обединява съсловни организации от много страни с цел да промотира възможно най-високи стандарти в медицинската етика, да осигурява защита на медицинските професионалисти, както и да подпомага регионалните и националните лекарски съюзи и асоциации в обща интернационална кауза.
Д-р Субхачатурас говори пред участниците в кръглата маса за развитието на медицината през вековете, като се спря на факта, че преди векове лекарите са участвали активно и в усилията на правителствата за осигуряване на храна, на подслон, на социални и здравни грижи за хората. Но днес – подчерта лекторът – нещата са променени, бурното развитие на медицинското познание, на възможностите за диагностика и за терапия довеждат до огромни възможности за продължаване на живота, за осигуряване на високо качество. Всичко това обаче естествено непрекъснато повишава и равнището на разходите за здравеопазване. Дилемата – според президента на СМА, днес е дали здравеопазването да осигурява нещо за някого /което е лесно/, дали да се постига по нещо за всички /което е усреднено/, или здравеопазването да гарантира всичко за всички /което е и най-трудната задача/. По-нататък лекторът акцентира върху противоречието между бедни и богати при плащането на осигуровки, както и върху голямата тема за достъпа до здравеопазването. Д-р Субхачатурас използва метафората за самолета, в който се пътува и в икономична, и в бизнес, и в първа класа, но така или иначе всички пътуващи трябва да стигнат до крайната точка. Отнесено към здравните грижи, това означава огромна отговорност на правителството да осигури на всички и от „икономичната“ класа медицински грижи, адекватни на времето. Което ще рече, че са нужни политически решения, свързани с капитацията, с въвеждането на копеймънт, със социалната сигурност и с повишаване на ролята на частните осигурители. Лекторът посочи добрия пример на страни, където действат специални фондове за бедни и неосигурени, като фондовете се попълват и от държавни субсидии, и от вноски на частния сектор. Лекторът акцентира и върху сериозността на вечната дилема при оказване на медицински грижи – противоречието между количеството и качеството като елемент на медицинската етика. В заключение д-р Субхачатурас изтъкна, че постановките, резолюциите и тезите на СМА се разработват с цел да подпомогнат всяка страна, всяка локална медицинска организация, които да вземат свои собствени решения съобразно особеностите и възможностите.
С голям интерес присъстващите изслушаха представителя на СЗО д-р Владимир Лазаревик, който се спря на ключови въпроси в политиката на световната организация по стратегията за развитие на здравеопазването до 2020 година. Като припомни пряката зависимост между състоянието на здравните системи и икономическото състояние на всяка страна, д-р Лазаревик подчерта, че цел на СЗО е не само да формулира целите на здравната стратегия‘2020, но и да посочи средствата за постигане на добрите намерения. Задачи на СЗО, акцентира лекторът, са създаване на по-добри здравни системи, подобряване на управлението на здравеопазването, повече обмяна на добри практики, повече ангажираност на всяка страна за постигане на общите за света идеали. Д-р Лазаревик каза в заключение, че всяка страна трябва да си отговори на два въпроса: има ли достатъчно капацитет за промяна и иновации; осигурява ли се участие на лекари, на институции и на представители на гражданското общество тогава, когато правителството приема важни за здравеопазването решения.
Повод за размисъл сред присъстващите предизвика докладът „Здравното законодателство – между приоритетите и псевдоприоритетите“ на проф. Веселин Борисов.
Още в началото проф. Борисов подчерта, че приоритетите са своеобразен ресурс, който трябва да заема централно място в мисленето на здравните политици.
- Историческият анализ показва, че досега у нас не са били налице ясни и трайни приоритети, коментира лекторът. По думите му в България здравните ресурси се разпределят под натиска на моментни регионални потребности – разкриване на отделения и структури, закупуване на апаратура и т.н.
В презентацията бе посочено,че здравните приоритети са синтез от много съставки – не само на здравните потребности, но и на ресурсите, на възможностите, на полезното. Като сериозна заблуда бе определено извеждането на прекалено голям брой приоритети в провеждането на здравната политика.
- На практика това означава липса на приоритети и появата на т.нар. псевдоприоритети, обясни проф. Борисов.
Като пример той посочи:
- досегашните здравни стратегии, в които прекалено големият брой приоритети имат по-скоро пожелателен характер;
- клиничните пътеки, които стимулират непрофесионализма във всекидневната медицинска дейност и водят до свръххоспитализация, документални фалшификации, доминиране на инвазивните и оперативните дейности и т.н.
- подценяването на ключови проблеми – детското здраве, спешната помощ и др.
В заключението на доклада – богато онагледен и озвучен – бе подчертано, че за обективно и обосновано определяне на приоритетите е нужна разнообразна информация – епидемиологична. социално-медицинска, демографска, социологическа, икономическа и др.
- Нашият път е път към здравна политика, основана на приоритети, завърши проф. Борисов.
„Интегриране на Националната медицинска асоциация на Казахстан в световната общност“ бе темата на презентацията на д-р Айжан Садикова от Казахстан. В началото на презентацията д-р Садикова разказа за културно-историческите особености на своята страна и подчерта, че в Казахстан работят 53 хиляди лекари и 150 хиляди медицински сестри. По подробно тя се спря на развитието на съсловната организация от създаването през 1990 г. до днес. В началото организацията се е наричала „Асоциация на лекарите и фармацевтите на Казахстан“, а през 2010 г. била преименувана на „Национална медицинска асоциация“. През годините основните задачи на асоциацията са били формиране на условия за активна професионална и обществена дейност на членовете, съдействие при повишаване на квалификацията на лекарите, сътрудничество с международни медицински организации, с чуждестранни компании и др. Представители на асоциацията участват в проектирането и реализирането на национални здравни програми, стана ясно още от презентацията на д-р Садикова. Освен това асоциацията е подписала меморандуми за сътрудничество с различни казахстански министерства и други институции. През 2003 г. асоциацията е приета за член на Световната медицинска асоциация. Създадени са и професионални контакти с много европейски и азиатски медицински организации, което позволява на лекарите от Казахстан непрекъснато да обменят опит със своите колеги, да специализират в чужбина, да се усъвършенстват. Участието на казахстанската делегация на конгреса бе красноречив пример за непрекъснатата амбиция на представителите на асоциацията да се учат от чуждия опит и да споделят постигнатите резултати.
Д-р Олег Мусий от Украйна коментира подходите за реформиране на украинската публична здравна система. От презентацията стана ясно, че през последните 20 години всяко ново правителство на Украйна е декларирало намерение за реформа в системата на общественото здравеопазване, но за съжаление нито едно от тях не е изпълнило обещанието си. Все още общественото здравеопазване в Украйна е в дълбока криза, стана ясно още от презентацията. Страната има едни от най-лошите здравни показатели в Европа – сериозна демографска криза, висока смъртност, особено сред мъжете в работоспособна възраст, недостатъчно медицински персонал и специалисти, амортизирано медицинско оборудване, обществено недоволство от качеството на медицинското обслужване. Така например средната продължителност на живота в страната е 68 години. Населението на страната намалява, като през 1990 г. то е било 52 млн. души, а през 2010 г. – 45 млн. души. В Украйна работят около 196 хиляди лекари. Недостигът на медицински специалисти е осезаем – така например при необходими 33 хиляди семейни лекари, сега такива са само 8 хиляди. Средната заплата на лекарите е 155 евро на месец. 80% от медицинските специалисти не са мотивирани да работят. В страната всяка година 60 хиляди души завършват медицина, като половината от тях емигрират. Делът на частния пазар на медицински услуги в Украйна е едва 4%, а на един жител се падат 80 евро за здравеопазване годишно.
Според д-р Мусий основна причина за перманентното влошаване на системата на общественото здравеопазване в Украйна е държавният монопол в здравната система. Здравеопазването се финансира от общия държавен бюджет, като не е развит здравноосигурителният модел. Министърът на здравеопазването се сменя всяка година, а през последните 8 години не е приет нито един концептуален здравен закон.
В своята презентация д-р Мусий предложи стъпки за успешна бъдеща реформа в общественото здравеопазване в Украйна, като в тяхната основа е децентрализацията. Според експерта трябва да бъде създадено временно министерство, което да разработи и внедри здравните реформи. В това ново „министерство на реформите“ е необходимо да участват представители на медицински, научни и пациентски асоциации, юристи, експерти и консултанти от водещи европейски страни, журналисти, финансисти и т.н.
- След като изпълни своите основни задачи, това министерство на реформите трябва да бъде разпуснато, а съществуващото Министерство на здравето да се преустрои съобразно новите си функции – каза в заключение д-р Мусий.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Мирослав Ненчев коментира опитите за създаване на национална лекарствена политика в България, както и последиците от липсата на такава до настоящия момент. Фармацевтът подчерта, че на фармацевтичния пазар у нас се очертават тенденции като: либерализация в дейностите; липса на контрол и отпускане на лекарствени продукти в обекти, които нямат право да извършват такава дейност; отпускане на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба у нас по интернет; допускане на вертикална и хоризонтална интеграция в отделните сегменти на производство (търговия на едро/търговия на дребно); намаляване на приходите на търговците на дребно; създаване на условия за дейност на търговци на дребно с господстващо положение на пазара. В заключение М. Ненчев коментира, че изготвянето на националната лекарствена политика у нас е инициирано стихийно и е лишено от основни и задължителни елементи като методология и срок за разработване на концепцията, разделение в темпорално отношение на отделните структури, очаквани резултати и документи.
Свои интересни презентации направиха д-р Петерис Апинис – председател на Латвийската медицинска асоциация, и Педро Ногуейра от Националния здравен институт на Португалия /поради значимостта на тезите и аргументите, резюмета от техните презентации ще представим в следващи броеве на „Форум Медикус“/. Изказаха се още представители на Беларус и Сърбия.
От българска страна в дискусията се включиха д-р Ат. Атанасов –Нови пазар, д-р Георги Кръстев – Пловдив, д-р Мариана Кирилова от Велико Търново и др. Българските медици споделиха горчиви мисли за днешния ден на здравеопазването с акцент върху съдбата на общинските болници, ограничената възможност на неправителствените организации да влияят върху процесите, противоречията между осигурителния модел и договарянето с НЗОК и др. Изказалите се български участници използваха метафората на президента на СМА за самолета на здравеопазването, с който до по-добро здраве трябва да достигнат всички, независимо от коя „класа“ са. Така те аргументираха разбирането, че нашата здравна система трябва да извърви дълъг, много дълъг път, преди да полети.