Коментар на акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология.
Българското дружество по неврология продължава интензивната си работа с невролозите, с пациентските и неправителствените организации, с институциите, за да изпълни новите европейски изисквания за съвременно лечение на инсулта. Но на всички е ясно колко усилия и каква добра координация са нужни. Както казах, през последните години много работим с невролозите по места. Но съществува и друг ключов проблем – той се изразява в това, че някои колеги не искат да прилагат този метод на лечение, защото малко се страхуват и смятат, че старите изпитани подходи са по-добри.
Всъщност истинското лечение на острия исхемичен инсулт започна с тромболизите. Друго не съществува. Някои по-възрастни лекари обаче се придържат към схващането, че „той инсултът сам ще се оправи донякъде”, което в днешно време не е вярно. Така стигаме до въпроса с кадрите – повечето от невролозите са от старото поколение, на тях им се налага да си сменят начина на мислене и да възприемат една по-агресивна техника на лечение. В това отношение великолепен пример са кардиолозите, които бързо и успешно научиха и направиха толкова много за лечението на инфаркта.
Данните сочат, че средно инсултите, лекувани с тромболиза у нас, са 2,2%, докато в Европа процентът е 7,3. Числата за България се формират според статистиката на НЗОК. Но не бива да гледаме формално. Първо, защото знаем, че не всички пациенти са подходящи за тромболиза. Второ, има, за съжаление, доста често хора, получили лек инсулт, които същевременно са с увредено общо здраве /с дългогодишно високо кръвно налягане, диабет, метаболитен синдром, вредни навици/, и поради това тромболизата не е подходящият подход. Тези фактори обаче не се отчитат от статистиката.
Важно е също да се прави разлика между острия инсулт и хроничната мозъчно-съдова болест, която е много характерна за нашия регион, защото огромен процент от хората в България не си обръщат достатъчно внимание, не лекуват рисковите фактори като ритъмните нарушения например.
Тъй като споменах за кадрите, за лекарите, избрали неврологията, ще кажа, че за модерните терапии са необходими млади хора. Ентусиазмът на младия лекар е важен, са обучение са най-подходящи млади работливи медици, които току-що са взели специалност. Те ще донесат успех на страната ни в тази трудна и мултидисциплинарна работа.
Напълно съзнавам, че ние невролозите сме в дълг на обществото по отношение на лечението на инсултите като цяло. Дори и поради това, че закъсняхме с налагането на тромболизата в повече лечебни заведения. Изостанали сме и в ендоваскуларното лечение /втората стъпка след тромболизата/, тепърва ще го развиваме, ще формираме и усъвършенстваме т. нар. ендоваскуларни центрове. През последните една-две години се наблюдава напредък, опитваме се да преодолеем пропуснатото, по-бързо да вървим напред.
В медицината и в частност в неврологията пробивите се случват бавно и може би поради това не правят впечатление. Но днес нашите познания за заболяванията са несравнимо по-богати и това води до поява на нови лекарства и терапевтични методи.
Тромболизата е сред най-революционните постижения на неврологията през последните години, което дава възможност исхемичният мозъчен инсулт да се лекува успешно с ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор. Чрез приложение на препарата запушванията на кръвоносните съдове на мозъка се разтварят и се възстановява нормалното кръвообращение в засегнатата зона на мозъка. По този начин могат да изчезнат симптомите и болните могат да бъдат излекувани в първите часове, защото предпазени от загиване ще бъдат милиони мозъчни клетки. Препаратът е одобрен за употреба от Европейската Комисия през 2024 г. България е една от първите държави в Европа, която прилага медикамента, след като е включен в Националния консенсус по неврология и се реимбурсира от НЗОК от началото на 2025 година.
Защо често закъсняваме в овладяването на инсулт? Един от факторите е неразпознаването на симптомите от близките на засегнатия човек. Това уж не е пряка задача на специалистите, но пък е незаобиколим фактор. Сега например се разработва програма – предшественик на изкуствения интелект – ако близките забележат симптоми, за които всички хора трябва да бъдат предупредени, могат да включат приложение, което разпознава инсулта. Още се работи, но и това ще се случи. И е особено важно за България, защото сме наясно, че здравната култура не е най-силната страна на българина. Следващ фактор е системата за бърза помощ – не е въпросът само да дойде навреме, но и да знае кои са и къде са болниците, които работят тромболиза, които овладяват инсулт по модерен начин. Дори препоръката е от бърза помощ да предупредят, че ще доведат такъв болен. И когато казвам, че поизостанахме, имам предвид – днес у нас тромболиза се прави в 42 болници, при действащи над 350. Знаем, че т. нар. златен терапевтичен прозорец за тромболиза е 4.5 часа, но има и стандарт – всеки пациент да може да стигне до подходящата болница за не повече от 45 минути, съгласно препоръките на Европейската организация за инсулти (ESO).
Друг фактор е готовността на болницата – да събере екип, да „пусне” скенера, да заработи лабораторията. Лекарите от екипа имат отговорната задача да сложат диагнозата инсулт, да видят, че няма мозъчен кръвоизлив, да преценят има ли нарушения в кръвосъсирването и т. н.
Специализираната аудитория разбира как се случва всичко, да не говорим за възможните усложнения – особено за риска от кървене. Бих искал да изтъкна, че с всяко действие в медицината се поема риск. Още когато сме взели дипломите си за медици, ние сме приели ангажимента да поемаме рискове, без тях нямаше да има спасени пациенти. И още нещо се убедих през годините – в медицината всичко е съотношение полза/риск, такъв е животът на лекаря.
Оптимист съм – ще се случат и у нас нещата, ще бъдем съпоставими със световните критерии. Вярвам и очаквам, имам мечта за пробив и в други направления в неврологията – множествена склероза, болест на Паркинсон, невродегенеративни болести и др.
