Вие сте в: Начало // Всички публикации // СПИН „остарява“

СПИН „остарява“

Доц. Лилия Пекова пред „Форум Медикус“:

Доц. Лилия Пекова е специалист по инфекциозни болести и епидемиология, началник на Клиниката по инфекциозни болести при УБ „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора, ръководител на секция „Инфекциозни болести“ към Катедрата по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология към МФ на Тракийския университет.

За инфекциозното заболяване ХИВ/СПИН се заговори в средата на 80-те години на миналия век. Съществуват три версии за възникването:

  • вирусът на маймунската имунна недостатъчност СИВ по зеленоносите макаци е мутирал до ХИВ. Хората в Екваториална Африка, които ловуват, разфасоват и се хранят с маймунско месо, са станали първите носители, а по-късно и болни от ХИВ/СПИН;
  • ХИВ вирусът е залегнал в живата противополиомиелитна ваксина, разработена от проф. Хилари Копровски, който е използвал тъканни култури от маймунски бъбреци;
  • конспиративна теория за умишлено разработен лабораторен вирус с цел геноцид.

Каквато и да е причината обаче, статистиката измерва в милиони:

  • 15,8 милиона души се лекуват  с антиретровирусна терапия (към юни 2015);
  • 36,9 милиона души живеят с HIV (към края на 2014);
  • 3,2 милиона души от заразените са деца;
  • 2 милиона са новоинфектираните с HIV (към края на 2014);
  • 1,2 милиона души са починали от болести, свързани със СПИН.

– Доц. Пекова, какво е постигнато за 30 години в борбата с ХИВ-инфекцията?

– Много е постигнато, и то във всички сфери. Като се започне с това, че процентът на заразяването е снижен до 53. Причините за това са по-високата здравна култура на населението, използването на достъпни предпазни средства, навременното стартиране на антиретровирусна терапия (АРТ), която удължава живота на пациентите, създава им предпоставки за по-добро социално интегриране и значимост.

– Каква е разликата в лечението на ХИВ днес и преди години?

– Днес препаратите, които се използват, са така разработени, че да бъдат максимално изчистени от нежелани странични лекарствени реакции. В същото време те трябва да бъдат удобни за употреба и да не са „цяла шепа“, както бе в началото на лечението на ХИВ/СПИН.

Съвременната тенденция е да се съчетават по няколко медикамента – представители на отделните класове в терапията в една таблетка, за да бъдат малко приемите през денонощието. Обръща се сериозно внимание и на съпътстващите заболявания при пациентите с ХИВ/СПИН (хипертония, захарна болест, затлъстяване, бъбречни проблеми), така че терапията да не нарушава постигнатия баланс в организма. От няколко години съществува и възможност за извършване на предварителен тест за лекарствена резистентност, който дава основания за прилагането на най-подходящите медикаменти.

– А каква е разликата в лечението на ХИВ при възрастни и деца?

– При заразените деца има реален шанс за изчистване от вируса, разбира се, ако се приложи навременна и точна, съобразена с възрастта и телесната маса, терапия. При възрастните това не е така – заболяването не може да се излекува, но за сметка на това може да се удължи животът на пациента. Говори се много за това, че СПИН „остарява“, което означава, че благодарение на приложеното лечение пациентите живеят по-дълго и достигат до зряла възраст.

– Смятате ли, че целта на Програмата за ХИВ/СПИН на ООН епидемията да бъде спряна до 2030 година е постижима?

– Моето лично мнение е – да, това е напълно възможно. За целта обаче е необходимо да се говори непрекъснато за реалната опасност от СПИН, за невъзможността да бъде излекувано заболяването, за средствата и методите за профилактика. Като че ли напоследък се сещаме за ХИВ само по повод на първи декември – Световния ден за борба с ХИВ/СПИН. А не трябва да бъде така. Според мен това трябва да залегне в обучението на децата в училище, необходимо е да има предавания по радиото и телевизията, отразяване на проблема и в останалите медии. В превенцията на ХИВ/СПИН има един основен принцип – „Всеки сам пази себе си“. На пръв поглед звучи някак егоистично, но всъщност точно това е начинът да се ограничи и спре разпространението на заболяването.

– Има ли промяна в отношението на обществото към хората, живеещи с ХИВ/СПИН?

– Ако трябва да бъда искрена, ще кажа, че специално в България това е един болен проблем на болното ни общество. Обърканата ценностна система, липсата на достатъчно грижи за доброто психическо здраве на хората пораждат отрицание на проблемите, вместо да индуцират желание за справяне с тях.

Да, по време на Световния ден за борба с ХИВ/СПИН чуваме хубави думи, апели и съвети, но мисля, че те остават в сферата на добрите пожелания. Знаете ли какво сподели с мен един пациент с ХИВ? Той открито ми заяви, че няма желание да предупреждава хората около себе си за своя статус, за да не си навлече негативното им отношение.

Толерантност към слабите, съпричастност към хората с проблеми, желание за сътрудничество и подкрепа – това са все каузи, които трябва да се възпитават в ранно детство, да се разработват в училище, да се утвърждават в живота като непреходни ценности. Тогава хората с ХИВ/СПИН и ние, които сме около тях, ще можем спокойно и с чисти помисли да си подадем ръка, за да вървим заедно в една посока.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.