Става дума за прочутата в цял свят казанлъшка роза. По-точно – за традиционно добиваното в България незаменимо българско розово масло.
Не, това не е каламбур, нито грешка. Защото въпросът „Кой се страхува от българското розово масло?“ се появи в съзнанието ми, когато през февруари прочетох в няколко вестника и чух по телевизията, че Еврокомисията и Европарламентът подготвят санкция спрямо изстрадала България. Евродепутатите трябвало да гласуват документ, според който обявяват българското розово масло (без никакви доказателства и документи) за токсично, и съответно забраняват неговото използване. Останах като гръмнат. Защото това абсолютно не е вярно и безспорно е поредната клевета от страна на заинтересовани държави и техни фирми, производителки на розово масло, което доказано отстъпва на българското.
Имам пълно право да твърдя това, защото през далечната 1971 г. бях удостоен с честта и доверието на тогавашното ДСО „Фармахим“, което ми възложи да допълня т. нар. фирмена документация за новосъздаденото по идея на известния интернист д-р Л. Бабинов лекарство от българското розово масло под названието „РОЗАНОЛ“. /За информация то няма нищо общо със създаденото по-късно под името „Жирозитал“/. Като специалист по клинична фармакология и терапия трябваше да извърша фармакологични и токсикологични експерименти с опитни животни, след което да проведа клинично фармакологично проучване и с болни хора. В тази високоотговорна работа бяха включени едни от най-добрите специалисти от Медицинската академия, Висшия военномедицински институт, БАН и др. Резултатите от проведените проучвания категорично доказаха, че българското розово масло, за разлика от други етерични масла, е практически нетоксично. Нещо повече. То доказа превъзходни лечебни качества при опре-
делени заболявания…
По тази причина продължих проучванията цели 30 години, като бяха издадени и две дисертации. Никъде в достъпната ми литература (над 300 чуждестранни автори) не открих да са провеждани нито фармакологични, нито токсикологични изследвания нито на розовото, нито на друго етерично масло.
Като потвърждение на всичко това привеждам следните ноторни факти.
Лабораторни проучвания за токсичност
Експериментални данни
Проучването бе проведено по установената в световен мащаб практика за определяне на „Остра токсичност – ЛД50“ и „Хронична токсичност“ за всяко новосъздадено лекарство. Острата токсичност /ЛД50/ на българското розово масло бе изследвана върху два вида животни и при два пътя на въвеждане – интраперитонеално и перорално, като се съобразихме с изискването единият път да отговаря на пътя на въвеждане на лекарството при хора (според Инструкцията на МНЗСГ).
Получените стойности 434 ± 85 мг/кг тегло – интраперитонеално, и 603 ± 90 мг/кг тегло пер ос показват, че при вземане като критерий острата токсичност българското розово масло е практически нетоксично.
Българското розово масло се оказа практически нетоксично и при използването като критерий „Субакутна токсичност“. Тя бе изпитана при три вида животни с два пътя на въвеждане. Маслото се прилагаше в доза, превишаваща 5-8 пъти екстраполираната лечебна доза за хора, в продължение на 30 дни. Проследяваше се рутинно чрез изследване на бяла и червена кръв, редица биохимични константи (съвместно с д-р Томова), патоморфологична експертиза (съвместно с доц. Н. Шейков) и физикални наблюдения. При обработката на получените резултати бе потвърден изводът, че българското розово масло е практически нетоксично. Проучвания на д-р М. Киров и д-р Ст. Ванков пък доказаха, че българското розово масло няма антифертилитетен, ембриотоксичен и тератогенен ефект.
Проведени бяха и редица специализирани изследвания върху животни за евентуално влияние на розовото масло върху имунната система, респективно върху предизвикването на алергии. Резултатите недвусмислено показаха, че българското розово масло потиска експерименталните бронхоспазми, получени в резултат на експериментално предизвикани бронхиална астма и анафилактичен шок върху опитни животни. Това категорично отхвърли възможността като антиген то да предизвиква алергични реакции.
Имунологичен мониторинг
Категорично потвърждение на тези факти бе получено по убедителен начин, при това на най-съвременно ниво, от проведения за първи път в България, под ръководството на водещите у нас имунолози проф. Гена Стефанова и проф. Елисавета Наумова, имунологичен мониторинг на лекарствено вещество. Изследването бе извършено при болни с хроничен обострен холецистит, лекувани с препарата „Розанол“. Проследено бе влиянието на препарата върху клетъчния и хуморалния имунитет на болните. При нито един от изследваните болни не бе установено наличие на имунологична констелация на активизиране на имунен отговор. Нещо повече. Резултатите сочеха, че българското розово масло инхибира ефекторните звена на имунния отговор и може да се характеризира като умерен имуносупресор. Последният факт бе доказан от българските учени в края на ХХ век, а чак през тази година той бе установен и от изследвания на японски учени, съобщени в нашия печат. С други думи – българското розово масло не предизвиква алергични реакции, както преди години се опитаха пак да го „злепоставят“ конкурентни фирми. Впрочем до това заключение достига още през 30-те години на миналия век създателят на научнообоснованата ароматотерапия у нас чл.-кор. проф. Петър Николов, според когото причината за това е, че – за разлика от цикличните терпени, които влизат в състава на други етерични масла – алкохолите от състава на българското розово масло са алифатни от мастния ред и по химичен състав стоят по-близо до въглеводородите на метана, отколкото на камфора.
Лечебни свойства и възможности
Фармакотерапевтичен клас: средство, притежаващо мощно спазмолитично, жлъчегонно и противомикробно действие /АТС:А05АХ00/.
Фармакологични свойства: спазмолитично/мощен М-холинолитик, включително и спрямо спазми, причинени от необратимите инхибитори на холинестеразата – БОВ: зарин, зоман, VX-газ/; жлъчегонно; антагонистично на калция; ан-
тисеротониново; леко лаксативно; мощно антимикробно /включително и срещу особено опасните бацилус антрацис и вибрио холера/; антивирулентно (доказано за първи път в света по отношение на Хеликобактер пилори).
Лечебни приложения: като лечебно средство българското розово масло е прилагано у нас още в средните векове /„Сборник от народни умотворения“ на дядо Илийчо Данаилов, „Лекарственик“ на Св. Иван Рилски и др./.
В научната българска медицина се прилага от 30-те години на миналия век от проф. Владимир Алексиев и чл.-кор. проф. Петър Николов като противовъзпалително средство дори и срещу туберкулоза, противоглистно, слабително и др.
В наши дни съвременната българска медицина препоръчваше препарата „Розанол“ във:
1. Гастроентерология: при възпаление на жлъчката и жлъчните пътища – д-р Л. Бабинов (за първи път), акад. Т. Ташев, полк. проф. Ст. Стоянов, доц. В. Грънчаров, д-р М. Етърска и др.; като антивирулентно средство при инфекция с Хеликобактер пилори – проф. Л. Боянова, проф. Б. Владимиров, проф. Ел. Попхристова.
2. Болести на дихателните органи: ХОББ, бронхиална астма, но от микробен произход – проф. П. Кирчев, проф. Ж. Милева.
3. Физиотерапия: водният разтвор на розовото масло (не розовата вода), създаден за първи път в света в тегловно обемни съотношения и признат за изобретение, съвместно с проф. Евг. Минков и биоложката Й. Стоянова, се прилагаше под формата на аерозол за инхалации при ХОББ от полк. проф. Ст. Петров и полк. проф. Ст. Гатев.
4. Микробиология: бактерицидно и бактериостатично действие срещу голям брой болестотворни микроорганизми, включително и бацилус антрацис (БОВ) и вибрио холера – полк. доц. Св. Петровски, д-р Г. Христов; за потискане вирулентността на Хеликобактер пилури – разработка съвместно с проф. Л. Боянова (признато за изобретение).
5. Военна токсикология: преодолява смъртните спазми на дихателните органи, предизвикани от БОВ (зарин, зоман и VX-газ) – разработка, съвместно с полк. проф. Г. Котев.
В резултат на тези лечебни качества на българското розово масло и пълната липса на токсичност до 1989 г. бившето ДСО „Фармахим“ изнасяше лечебния препарат „Розанол“ много успешно в бившия СССР и в други социалистически страни, а също го продаваше и у нас. Нещо повече. Нашият екип получи разпореждане от най-високо място и състави план за лечение с „Розанол“ на световноизвестния кинорежисьор Сергей Бондарчук, от когото, а и от други болни, по-
лучихме много благодарствени писма.
Изложените факти изпратих още в началото на март т. г. на отговорни инстанции и институции у нас с цел да подпомогна борбата за спасяването на българското розово масло. Добре е, че тази борба завърши успешно.
Независимо от това си позволявам да предложа на Министерството на земеделието, Министерството на здравеопазването, на сдружението „Българска розова долина“, на БАН, Селскостопанската академия и на други заинтересовани:
1. Да организират и спонсорират издаването на сборник с всички научни публикации от български автори върху лечебните свойства на българското розово масло.
2. По възможност да станат съпричастни в създаването отново на лечебен препарат, под формата на хранителна добавка „РОЗАБУЛ“ (Роза булгарика). Това е подобрен вариант на „Розанол“ и е разрешен от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене.
