Това е един от изводите след проведения през изминалата седмица дебат за здравеопазването, организиран от Българския лекарски съюз и Националната пациентска организация. Да чуят участниците от различни политически сили наред с журналистите бяха дошли много хора – управлявали здравната система през различни периоди на прехода, ръководители на Фармацевтичния съюз и на Съюза на зъболекарите, членове на други пациентски организации, представители на фармацевтичния бизнес, на синдикатите и т.н.

Д-р Цветан Райчинов и д-р Станимир Хасърджиев бяха подредили дебата по темите за достъпа, за контрола и кадрите, за работата с неправителствените организации, за финансирането на системата. Организаторите бяха подготвили цифри и факти за днешния ден на здравеопазването, сравнителни характеристики с минали периоди и с европейските практики. Слушателите от залата също активно се включиха с мнения и коментари по наболелите въпроси. Така дебатът продължи над три часа. А останаха толкова неказани неща.

За повече яснота за оценките и намеренията на кандидат-депутатите предлагаме техните мнения и становища по различните теми в обобщен вид.

Д-р Георги Кръстев – ортопед от Пловдив, кандидат за депутат от гражданската квота на Съюза на демократичните сили

Животът е реализиране на различни видове политики, а идеята е всички те да работят за здравето на всеки човек. Тъй като липсват здравна стратегия и реална здравна карта, свидетели сме на уникално нарушен достъп на хората до медицински грижи. Нужно е държавата да каже какво от здравното обслужване гарантира и това да бъде включено в минимален пакет. Тъй като статистиката в момента е изкривена по понятни причини, нужен е скрининг за всички социалнозначими заболявания – данните ще дадат възможност да се планира по-точно, да се разпределят ресурсите по-справедливо. Сега сме свидетели на нормативен хаос, защото няма ясно разграничение на ангажиментите на държавата при фондов модел – гражданите са принудени да доплащат за какво ли не. Здравна реформа може да се прави само с участието на съсловните организации, които трябва да имат право на законодателни инициативи.

СДС смята, че е възможно и необходимо да бъде намален ДДС върху лекарствата и върху медицинските изделия. Необходимостта от пряк достъп до медицинска грижа налага създаване на повече филиали за спешна помощ към областните центрове, както и атрактивни стимули за работа в незаетите практики. Изключително целенасочено и активно трябва да се работи за връщане на доверието към лекарите и медицинските специалисти. Обучението трябва да бъде безвъзмездно, защото либерализацията при специализациите е много опасна.

Контролът в здравеопазването и днес се осъществява от няколко институции, но категорично не е ефикасен. Нужно е да се върне договорното начало при оценка на цените и обемите дейност.

Ясно е, че никой не може да обещае нереален обем средства за здравеопазване. Но прехвърлените пари от здравни вноски трябва да се върнат в системата. Възможно е увеличение на процента от БВП за здравеопазване, но е трудно. По-скоро е възможно да се актуализира основният пакет медицински дейности, за да отговаря на това, което фондът може да плати. Спешно е необходимо въвеждането на електронното досие.

Д-р Димитър Шишков – уролог от Пловдив, кандидат за депутат от „България на гражданите“

Ще започна с това, че първо съм лекар, а после политик. Смятам обаче, че лекарите са нужни при формиране на здравната политика. Смятам, че държавата трябва да регулира основните въпроси за кадрите и за разпределението на лечебните заведения. Уж няма пари, а непрекъснато никнат нови. Появата на все повече болници, които работят с НЗОК, сега е безконтролна. Само в Пловдив действат 34 болници. Смятаме, че тряба да отпадне вторият трудов договор за лекарите, защото част от тях сега „продават“ дипломите си, за да може едно лечебно заведение да получи договор.

Ще настояваме средствата от здравни вноски – парите за здраве, да се използват само за здраве. Единственият път за решаване на проблема със сега нарушените права на хората за достъп е създаването на реална здравна карта, която да отчита не съществуващото положение, а потребностите. Смятаме, че засега икономически не е възможно да отпадне ДДС върху лекарствата. Но е възможен по-стриктен контрол върху ценообразуването, върху монопола на фармацевтичните компании.

Ние от „България на гражданите“ смятаме, че след като държавата може да отдели 1 млн. лева за подслушване, точно толкова могат да подпомогнат специализацията на лекарите. Чрез подпомагане те могат да бъдат насочвани и към неатрактивните практики. Ще предложим разумна система за осигуряване на стипендии на студентите – чрез договори, за да се върнат там, откъдето са ги подпомогнали при следването. Днес голям проблем е и самата организация на специализациите – например за Пловдив бяха отпуснати две места за специализация по урология в лечебни заведения, които нямат урологични отделения.

Смятаме, че на този етап финансирането на системата не може да разчита на увеличаване на данъчната тежест. За да има повече стабилност е нужно:

- държавата да плаща за осигуряваните от нея лица точно колкото трябва;

- да се конкретизира минималният пакет според наличните публични средства, а вторият пакет да се „покрива“ от частни фондове;

- РЗОК е нужно да имат повече автономия /според региона/ при разпределянето на средствата;

- нужно е да се премахнат делегираните бюджети.

Ние смятаме, че би могло в даден момент за здравеопазване да се отделят 6% от БВП, но само след сериозен анализ на експертите.

Д-р Даниела Дариткова и

Десислава Атанасова – кандидати за депутати от ГЕРБ

За да бъде здравеопазването приоритет, нужен е национален консенсус за реформите. Част от управленската програма на ГЕРБ в сферата на здравеопазването вече е реализирана. Национална карта вече има, там са описани стандартите, нуждите от апаратура и кадри. Първа задача при ново управление би трябвало да бъде подобряването на здравните показатели на фона на демографската криза. Нужно е икономическо и морално стабилизиране на системата. Ние смятаме, че е пагубно да се прави политика от здравеопазването. Възнамеряваме да дадем повече правомощия на областните съвети по здравеопазване при формиране на политиките по места. Смятаме, че отмяната на ДДС върху лекарствата не би била благоприятна за България, въпросът трябва да се решава чрез други механизми.

Ясно е, че при толкова много незаети практики стимулите досега не са ефикасни. Общопрактикуващите лекари трябва да имат повече възможности да специализират, което налага промени в Закона за здравето – сега те не могат да се „откъснат“. Нужна е значително по-голяма подкрепа от общините – и за ОПЛ, и за лечебните заведения.

ГЕРБ досега направи някои неща за специализациите – чрез промени в наредбата, чрез финансиране с европейски средства. Нужно е по-точно планиране на местата за специализация в дефицитните области. Продължаващото медицинско обучение трябва да стане задължително, да се открият за целта възможни финансови стимули. Досегашното управление на МЗ успя да увеличи възнагражденията в спешната помощ, в психиатричните болници, в хемотрансфузионните центрове.

Само времето попречи да бъде доведен докрай Законът за правата на пациента. ОТ ГЕРБ не предвиждаме увеличаване на здравната вноска, смятаме, че трябва да се запази солидарният модел, да се поработи още по основния пакет, „покриван“ от НЗОК, и да се дадат повече възможности на доброволните дружества. Смятаме, че трудно би се постигнало отделяне на 6% от БВП за здравеопазване. Изключително много разчитаме на електронизацията на системата. Вече сме убедени, че болезнените реформи трябва да се правят в първата година от управлението, когато общественото доверие е най-голямо.

Д-р Таня Андреева – акушер-гинеколог с 10 години стаж, изп. директор на АГ-болница „Шейново“, кандидат за депутат от гражданската квота на „Коалиция за България“

Достъпът до медицински услуги е сериозно затруднен поради неравномерното разпределение на лечебните заведения. Известно е, че в много райони не достигат кадри, а на много места липсва модерна апаратура. БСП предлага:

- нова здравна карта, която да включва лечебните заведения за болнична и доболнична помощ, спешната помощ;

- държавата и общините да имат по-голям ангажимент за осигуряване на кадри, апаратура в такива райони;

- държавата да поеме своя ангажимент за майчиното и детското здравеопазване, за инфекциозно болните, за in vitro дейностите, за психично болните;

- държавна грижа да бъдат реално диспансеризацията и профилактиката.

На този етап ДДС върху лекарствата не бива да се намалява. Според БСП, ако здравната карта е реалистична, МЗ да преценява нуждите там, където е преситено, да не се разрешава да се откриват нови лечебни заведения. Специализацията на младите лекари да започва от момента, в който постъпят на работа. Държавата да поеме част от заплащането на специализациите. Да се развие много по-сериозно продължаващото медицинско обучение с максимално използване на европрограмите и програмите на МОМН. Ако има държавна грижа, лекарите ще се чувстват по-сигурни. Средствата за здраве да се използват само и единствено за това.

БСП възнамерява да създаде специален фонд за социално слабите граждани. Нужни са спешни разумни решения за ограничаване на броя на здравно неосигурените.

Д-р Емил Лилов – педиатър от Видин, кандидат за депутат от партия „Атака“

- Кардиналната промяна на здравната система е фундаментална задача. Ясно е, че този модел не задоволява никого. Нужен е анализ на доброто досега – и от социализма, и от реформите. Нужен е нов модел. Нужно е здравната карта да бъде реална. „Атака“, в т.нар. „план Сидеров“, предлага здравеопазването 100% да се финансира от държавата. Болниците и спешните центрове трябва да бъдат държавни. Най-после трябва да се определи статутът на фелдшерите, които и сега „покриват“ медицинските грижи на цели региони. Според „Атака“ такива важни въпроси трябва да се решават чрез референдуми. Смятаме, че е нужно да се намали ДДС върху лекарствата – особено при онкоболни и социално слаби, като държавата поеме разликите. „Атака“ предлага здравеопазването да бъде извадено от пазарния модел и да стане ангажимент на държавата. Лечебните заведения е нужно да бъдат държавни и те да отговарят на специализациите на своите кадри. Във Видин например и сега има млади специалисти, които са завършили в Крайова. Смятаме, че РЗИ трудно се справят с контрола, нужно е да бъде по-силен контролът от РЗОК. Смятаме, че е наложително задължително публикуване на информация за качествените показатели на всяко лечебно заведение.

Смятаме, че ще има по-добро финансиране, ако държавата си върши работата. За здраве трябва да се отделят 10% от БВП, в бюджета за здраве трябва да постъпват средствата от мита и акцизи, средствата след национализация на ЕРП и златодобивните дейности. Тогава ще има средства за нормално здравеопазване.

Дебатът за здравеопазването естествено не е нито първи, нито последен. Предизборният му характер дори ограничи възможностите за повече откровеност. Положителният извод е, че всички познават недъзите, пречките, несъвършенствата и т.н. на здравеопазната система. Но достатъчно ли е това, след като в предлаганите решения не се очертава нещо, което досега да не е пробвано? Ще се промени ли системата, след като здравна карта, минимален пакет, втори осигурителен стълб, здравно неосигурени, лекарствена политика, специализации и т.н. се „въртят“ в публичното пространство толкова отдавна, че понякога ги изричаме по инерция?

Не може да се отрече, че лекарите – кандидати за народни представители, лично са изпитвали недостатъците на системата, много от тях имат и добри идеи за положителни промени. Но какво от това, когато винаги има намеса на политически и икономически интереси? Какво от това, когато накрая ще дойдат финансистите?

Опитът през годините, за съжаление, не дава основание за оптимизъм.

Дарина СТОЕВА