След като бе открит във Великобритания през есента, тази пролет вариантът на SARS-CoV-2 – B.1.1.7, се превърна в доминиращ в много европейски страни, благодарение на по-голямата си инфекциозност – с 59 до 74 процента по-висока в сравнение с оригиналния вирус. Доскоро не беше ясно дали вариантът е по-опасен и по отношение на смъртността. Две проучвания, публикувани в средата на месеца, хвърлят светлина по този въпрос и стигат до сходни резултати – вариантът не само е по-заразен, но и по-смъртоносен. Според проучване, публикувано в British Medical Journal, рискът от смърт при пациенти, заразени с B.1.1.7, е средно с 64% по-висок. В проучването изследователи от Университета в Ексетър са анализирали данните за смъртността в рамките на 28 дни след положителен PCR тест сред почти 110 000 пациенти с COVID-19. Половината от тях са носители на B.1.1.7, а другата половина – на варианта от див тип на SARS-CoV-2. Учените предполагат, че по-високата смъртност е свързана с променените фенотипни свойства на вируса. Те не виждат причини, поради които тази констатация да бъде ограничена до Обединеното кралство (BMJ, 2021).
* * *
Според проучване, резултатите от което са публикувани на 15 март в сп. Nature, екип от изследователи от London School of Hygiene and Tropical Medicine изчислява, че рискът от смърт при инфекция с B.1.1.7 е с 55% по-висок, в сравнение с първоначалния вирус. Така например рискът от смърт от коронавирусна инфекция за мъж от възрастовата група 55 – 69 години се увеличава от 0,6 до 0,9% в рамките на 4 седмици след положителен тест.
Проучването включва данни от около 2,2 млн. положителни случаи във Великобритания от 1 септември 2020 г. до 14 февруари 2021 г. Около половината от тях са изследвани по-внимателно в лаборатория за вирусни варианти. Ако бъдат включени неизследваните и евентуално непълно разследваните случаи на B.1.1.7, може да се приеме, че при този вариант рискът от смърт е с 61% по-висок в сравнение с оригиналния вариант, се казва в публикацията (Nature, 2021).
* * *
Според германския институт „Роберт Кох“ първите анализи на открития в Бретан, Франция, нов вариант на SARS-CoV-2 „не позволяват да се заключи, че той е по-сериозен или по-лесно предаваем от оригиналния вирус“.
В средата на месеца френските здравни власти съобщиха за нов вариант на коронавируса, който е трудно откриваем с помощта на конвенционалните PCR тестове. Вниманието на властите е било привлечено от случаи в болница в Бретан, при които няколко пациенти, които са имали типични симптоми на COVID-19, са получили отрицателен резултат от PCR теста. Една от хипотезите на медицинските специалисти е, че вирусът по-бързо преминава през дихателните пътища и може да бъде открит само в по-дълбоките дялове. Здравните власти са класифицирали варианта като „вариант под разследване“, т.е. такъв, който трябва да бъде внимателно наблюдаван.
От Института „Роберт Кох“ обясняват, че при открития във Франция вариант става дума за SARS-CoV-2 от „клас 20C с 9 мутации в S-протеина“, сред които липсва мутацията N501Y, свързвана с по-висока инфекциозност.
* * *
Антипиретичните болкоуспокояващи като парацетамол отдавна се използват широко при различните имунизации за противодействие на грипоподобните странични ефекти като висока температура, главоболие, умора и миалгии. В случая с ваксините срещу COVID-19 подробното докладване за страничните ефекти може да накара някои да използват парацетамол като превантивна мярка в очакване на тези реакции. Работна група от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада, посочва в публикация, че не е известно дали това може да повлияе на ефективността на ваксините срещу COVID-19 (Chest, 2021). Цитира се много обсъжданото рандомизирано проучване, публикувано в Lancet, според което едновременният прием на парацетамол за предотвратяване на странични ефекти при ваксиниране на кохорта от деца значително намалява титрите на антителата в сравнение с контролите. (The Lancet, 2009). Подобно на СЗО Американският център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) не препоръчва използването на антипиретични средства преди или непосредствено след ваксинацията, за разлика от дните след това.
Томас Хердеген, заместник-директор на Института по експериментална и клинична фармакология към Университета в Кил, обяснява, че въпросът дали нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС) могат да потиснат отговора на ваксинацията не е специфичен само за COVID-19, а се повдига при много други ваксинации.
Известно е, че инхибиторите на циклооксигеназа-2 (COX инхибитори или НСПВС) като парацетамол, ибупрофен, напроксен, диклофенак и други, потискайки синтеза на простагландини, ефективно отслабват псевдогрипните реакции като странични ефекти от ваксинацията. Но те също така намаляват нивото на ваксинационния титър, както показва споменатото проучване на Lancet. „Все пак не е ясно дали и доколко подобно намаляване отслабва имунния отговор по клинично значим начин“, каза Хердеген пред Deutsches Ärzteblatt.
Друго проучване от 2014 г. показва, че при възрастни приложението на парацетамол след 6 часа не е оказало влияние върху имунния отговор, докато приложението непосредствено след ваксинацията го е отслабило (Plos One, 2014). „От това може да се извлече препоръката да се дават COX инхибитори най-рано след 6 часа, когато първичните имунизационни процеси вече са протекли“, коментира фармацевтът от Кил. Подобно на учените от Ванкувър, той подчертава, че досега няма научни изследвания, които специално да са тествали ефектите на антипиретичните болкоуспокояващи – когато и да се приемат те – върху ваксинацията срещу COVID-19.
От фактите, известни досега, може да се заключи, че профилактичното приложение обикновено трябва да се избягва, освен ако това не е абсолютно необходимо, за да се избегне определена реакция при ваксинация. В противен случай терапията трябва да се прилага, само когато настъпят първите реакции, но (ако е възможно) не по-рано от 6 часа след прилагането на ваксината (Deutsches Ärzteblatt).
* * *
Еднократното приложение на високи дози витамин D3 не намалява продължителността на болничния престой при пациенти с COVID-19. Това показват резултатите от рандомизирано, плацебо контролирано проучване сред 240 пациенти със средно тежък или тежък COVID-19, лекувани в две клиники в Сао Пауло. Участниците в проучването са получили единична перорална доза витамин D3 (200 000 IU), или плацебо. Средната продължителност на болничния престой и в двете групи е седем дни, т. е. еднократното лечение с високи дози витамин D3 в случая няма ефект. Няма значителни разлики в двете групи и по отношение на вторичните крайни точки (смърт по време на хоспитализация, прием в интензивно отделение, механична вентилация) (JAMA, 2021).
* * *
Пациентите, преболедували COVID-19, трябва да бъдат оперирани най-рано шест седмици след преживяната коронавирусна инфекция. Международно проучване с данни от 116 държави показва, че пациентите, оперирани през първите шест седмици след положителен тест за SARS-CoV-2, имат повече от два пъти и половина по-висок риск от смърт след операцията, отколкото пациентите, оперирани по-късно: при пациенти, които са оперирани през първите четири седмици 30-дневната смъртност е 4%, а след пет до шест седмици все още е 3,6%. След седем до осем седмици обаче постоперативната смъртност се връща на нивото на неинфектираните оперирани пациенти – средно 1,5%. Резултатите са константни за всички възрастови групи, независимо от тежестта на съпътстващите заболявания, спешността и степента на интервенциите (Anaesthesia, 2021).
