„Господ се смили над човечеството”, написа едно издание, след като в началото на ноември м. г. бяха обявени първите изненадващо добри резултати от клиничните изпитвания на ваксина срещу COVID-19. С нова сила обаче се разгоря и дискусията „за и против“ ваксините.
Както е известно, SARS-CoV-2 не е първият невидим враг, срещу когото влиза в употреба това мощно оръжие – в историята на човечеството животът на стотици милиони е спасен именно благодарение на ваксините. В някои случаи обаче пътят до големите открития е изпълнен с превратности.
Дори Луи Пастьор е смятан за шарлатанин
Ако в края на XIX век имаше социални мрежи, гениалният учен щеше да си има големи неприятности при прилагането на своята ваксина срещу бяс. Щастливият случай обаче му се усмихнал и общественото мнение се променило в диаметрална посока. Ето и тази поучителна история.
По едно и също време – в средата на февруари преди 135 години се случват две събития, отдалечени едно от друго на стотици километри. На 17 февруари 1886 г. в Париж Луи Пастьор докладва пред френските академици за създадената от него ваксина против бяс. По същото време в градчето Белий в руската Смоленска губерния и в околните села побеснял вълк нахапал 19 души, което тогава е равносилно на смъртна присъда. Единственият начин за борба с бяса се заключавал в третирането на мястото на ухапването с нажежено желязо и после се чакало какво ще се случи. През януари 1876 г. аналогичен случай в Пензенска губерния приключил със смъртта на 37 души. „Нищо не може да се направи, освен да чакаме и да се надяваме, че рано или късно човешкият гений ще намери средство за лечение“, написал в местния вестник лекарят, който се опитвал да помогне на пострадалите. За щастие в Белий живеел начетен човек – Пьотр Грабленов, който се интересувал от последните научни постижения и бил прочел за опитите на Пастьор. Той телеграфирал в Париж.
В този момент ученият не бил в особено добра ситуация. От трите деца, ухапани от заразени с бяс кучета, които лекувал по своя метод, две оцелели – Жозеф Мейстер и Жан-Батист Петил, но Луиза Пелетие починала. Причината е, че я довели при Пастьор доста късно – след 37 дни. Но въпреки това срещу откривателя на ваксината се посипали упреци в шарлатанство. Особено активни били лекарите, тъй като самият Пастьор нямал медицинско образо-
вание, а бил химик. Последващ провал можело да стане причина да бъде хвърлен в затвора. Френският учен отговорил на Грабленов още същия ден: „Незабавно ги изпратете при мен!“. Според някои източници селяните от Смоленск за две седмици се добрали до Франция пеша, повтаряйки само две думи – „Пари“ и „Пастьор”. Всъщност те пътували с влак, след като земляците им събрали 2 хиляди рубли, а още 700 добавил руският император Александър III, след застъпничеството на брат си Владимир – голям франкофон, който се бил срещал с Пастьор в Париж.
В началото на март Пастьор започнал ваксинациите. Помагали руските му ученици – студентката София Каплан и бъдещият академик Николай Гамалея. (В научния институт, носещ неговото име, бе създадена ваксината „Спутник V”). 16 от 19-те руски пациенти на Пастьор били излекувани и след месец се отправили към дома.
Както бихме казали днес, тази история предизвикала фурор. Във Франция със съчувствие и интерес проследили какво се случва с les mouzhiks russes. През следващата една година помощ от Пастьор потърсили 2682 души от всички континенти.
За да компенсират доскорошното недоверие и клевети, французите за броени седмици събрали 2,5 млн. франка за строителството и оборудването на института „Пастьор”. 100 хиляди внесъл руският император, който наградил учения с ордена „Св. Ана“. На 14 ноември 1888 г. президентът на Третата република Франсоа Карно от-
крил сградата, в която институтът „Пастьор” се помещава и до днес.
Скоро след ваксината срещу бяс се появяват и ваксините срещу чума, жълта треска, дифтерия и тетанус. Около 100 години по-късно, през 1983 г. в института „Пастьор” е открит вирусът на човешкия имунен дефицит. Опитите за създаване на ваксина срещу ХИВ обаче и до днес са неуспешни.
Както е известно, именно Луи Пастьор предлага методът, чрез който по изкуствен път се създава имунитет срещу дадено заболяване, да бъде наричан ваксинация – от френски език vache – крава. Така той почел паметта на своя велик предшественик Едуард Дженър, който около сто години по-рано инжектирал хора със серум, съдържащ относително безвредния за човека вирус на едрата шарка по кравите.
Ваксината срещу едра шарка – най-големият успех
Само през XIX век това изключително опасно и силно заразно вирусно заболяване е отнело живота на повече от 300 млн. души, а броят на жертвите в предишни епохи не подлежи на отчет. В продължение на векове е търсено лечебно средство, докато в края на краищата е създадена първата ваксина.
Идеята, че изкуственото предизвикване на заболяването в лека форма е способно да създаде имунитет, възниква по всяка вероятност в Китай – според някои източници още в Х век хората са вдишвали фин прах от струпеите на болни от вариола. През XVIII век английската аристократка Мери Монтегю пропагандирала този метод, наречен „вариолация”. Самата тя на млади години е оцеляла от заболяването и се е запознала с тази практика в Турция, където съпругът й бил посланик. Методът обаче не се отличавал с особена надеждност – приблизително всеки 30-и се разболявал в тежка форма и умирал.
В същото време английските фермери отдавна били забелязали, че едрата шарка при кравите е заразна за човека, но не е смъртоносна. Именно след изучаването на този феномен лекарят Едуард Дженър (на картината) създава своята надеждна и безопасна ваксина. На 14 май 1796 г. той ваксинира успешно 8-годишния фермерски син Джеймс Фипс. Две години по-късно Дженър издава знаменитата си брошура „Изследване на причините и действието на кравешката едра шарка”, като я издава със собствени средства, защото Кралското научно дружество се отнесло с недоверие към неговия метод. Съмненията отпаднали, когато със заповед били ваксинирани всички британски военнослужещи и с никого нищо лошо не се случило.
В по-бедните страни едрата шарка продължила да свирепства още век и половина. До пълното изкореняване на заболяването се стига след прилагането на програмата на СЗО за масова ваксинация, чието начало е поставено през 1967 г. Сега живият вирус на едрата шарка се съхранява само на две места на планетата – в лаборатории с най-високата степен на биосигурност: едната в Русия, другата – в САЩ.
От железния корсет до ваксината
срещу полиомиелит
Заболяването е убило много по-малко хора, отколкото едрата шарка, но е много по-жестоко към оцелелите. Боледуват ос-
новно децата, вирусът засяга нервната система, често пре-
дизвиква нелечим паралич. Все-
ки десети пациент е умирал от задушаване в резултат на парализата на дихателната мускулатура. Единствената надежда за тези болни били изобретените през 20-те години на миналия век камери за изкуствена белодробна вентилация. В тези железни „корсети” пациентите прекарвали седмици, а понякога и целия си останал живот.
През 1952 г. американският лекар Джонас Салк създава ваксина срещу полиомиелит, девет години по-късно неговият колега Албърт Сейбин изобретява подобрената версия, която се приема през устата – кривата на заболяемостта в САЩ и Европа рязко тръгва надолу. Но именно с тази ваксина е свързана една от най-големите грешки в историята на ваксините. През 1955 г. американската фирма Cutter Laboratories по погрешка пуснала на пазара повече от 100 000 дози, съдържащи живия вирус на полиомиелита, което довело до смъртта на 10 деца, а 160 останали парализирани за цял живот. Този инцидент довел до налагането на строги регулаторни мерки за контрол на самия производствен процес и на качеството на всяка партида ваксини.
През 1988 г. СЗО обяви началото на програмата за ерадикация на полиомиелита в световен мащаб. През 1994 г. за зона, свободна от заболяването, бяха признати САЩ, през 2000 г. – Китай, Япония и Южна Корея, през 2002 г. – Европа, а през 2014 г. – Югоизточна Азия. По експертни оценки благодарение на ваксината е спасен животът на над 1,5 млн. души. Сега това тежко заболяване периодично напомня за себе си с огнища от няколко десетки засегнати в Афганистан, Пакистан и Нигерия.
Ваксината срещу морбили – история на променливия успех
Епидемията от Ебола в Африка, която привлече вниманието на целия свят, погуби живота на около 20 000 души. През 2019 г. едно „тривиално” инфекциозно заболяване – морбили, тихо уби над 207 000 души, въпреки че срещу него съществува ваксина още от 1963 г. До нейното създаване изключително заразният вирус е убивал средно 2,6 млн. души годишно. Въпреки намаляването на случаите на морбили в световен мащаб, пълното изкореняване на заболяването е трудна за постигане цел, тъй като заради високата инфекциозност необходимото за колективен имунитет ваксинално покритие е 95%.
През последните години заболяемостта от морбили отново започна да расте, дори в райони като САЩ и Европа, не на последно място и заради популярността в социалните мрежи на движението на противниците на ваксините. Тласък на тези настроения даде публикацията през 1998 г. на британския лекар Андрю Уейкфийлд, в която се твърди, че има връзка между ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, и аутизма при децата. Въпреки проучванията, които впоследствие доказваха, че такава връзка не съществува, въпреки че беше доказана и самата научна недобросъвестност на автора и името му бе заличено от британския медицински регистър, семената, посети тогава, дават плод и до днес.
И ако все пак в развитите страни от морбили се умира сравнително рядко, в Африка положението е различно. Епидемичен взрив в ДРКонго през 2019 г. отне живота на повече от 7000 души, предимно деца. Главният проблем там не са антиваксърските настроения, а недостигът на ваксини и липсата на здравна мрежа, особено в отдалечените райони. По тази причина СЗО поиска допълнително финансиране от 255 млн. долара за програмата за имунизация срещу морбили. Отлагането на имунизационната кампания през миналата година, заради пандемията и наложената карантина, засегна 94 млн. души в 26 страни по света. Впоследствие кампанията бе възобновена, но само в осем от тях (Бразилия, Непал, Филипините, Южна Африка, ДР Конго, Нигерия, Етиопия и Сомалия).
