Стратегът на шведския модел за справяне с коронакризата Андерс Тегнел има ново обяснение за многото смъртни случаи от COVID-19 в страната му. Но дали е убедително? Колегите му от съседните на Швеция страни са скептични по въпроса.
Допреди половин година обикновеният ръководител на отдел в държавно учреждение Андерс Тегнел бе почти неизвестен дори в собствената си страна. Междувременно 64-годишният лекар с титлата „държавен епидемиолог“ стана толкова прочут, че всички се вслушват в думите му. Тегнел е човекът, който, заедно с колегите си, определя шведската стратегия в борбата с коронавируса. През пролетта, в разгара на епидемията, неговата агенция за обществено здраве се противопостави на преобладаващата тенденция за тотално ограничаване на обществения живот, а правителството приложи препоръките му.
Шведският особен път привлече внимание в световен мащаб. В актуалните числа за броя на новите инфекции поддръжниците на този модел виждат потвърждение за правилността му. След като в продължение на дълго време потвърдените нови случаи на коронавирусна инфекция бяха многократно повече в сравнение със съседните страни – Дания, Финландия и Норвегия, от средата на август т.г. показателите се изравняват. Дания например преживява втора вълна, по време на която кривата на новите случаи върви рязко нагоре. В Германия нивото на новите инфекции е подобно на това в Швеция.
Шведският особен път обаче остава белязан от едно тежко обстоятелство – смъртността. В месеците на относително голяма свобода на населението страната премина през една брутална вълна от смъртни случаи от COVID-19, като в много домове за възрастни вирусът вилнееше почти безконтролно. Леталитетът от заболяването в Швеция е около десет пъти по-висок в сравнение с Норвегия и Финландия, и около пет пъти по-висок в сравнение с Дания и Германия.
Държавният епидемиолог признава, че в грижата за възрастните хора в домовете са допуснати големи пропуски, но неговата агенция не носи непосредствена отговорност за това, което се е разигравало там. Тегнел нееднократно е изразявал съмнение, че дори ако беше наложен локдаун, смъртните случаи щяха да са по-малко. Мрачната статистика обаче е налице – числата поставят под въпрос целия му епидемиологичен подход.
Тези дни Андерс Тегнел намери ново оправдание за големия брой жертви. Но дали то е достатъчно убедително? Позовавайки се на нови научни данни, той заяви, че „мекият“ грипен сезон през тази година в преобладаваща степен е причината за многото загинали от COVID-19. В Швеция сезонната грипна вълна беше значително по-слаба, отколкото в съседните страни, каза той в интервю за Dagens Nyheter: „Има силна връзка между ниската смъртност над нормалното от грип и високата смъртност от COVID-19″, заключи той пред най-големия шведски вестник. Според него тази взаимовръзка поне частично обяснява и големия брой смъртни случаи от коронавирусната инфекция във Великобритания и Белгия, където изминалият грипен сезон също е бил с по-малко жертви.
Тегнел стига до това обяснение с хладния поглед на учения по отношение на рисковите групи – възрастните хора и тези с предишни заболявания. Аргументът му, формулиран по-изчистено, е следният: „Този, когото грипът е пощадил, е вкаран в гроба от коронавируса“.
Според разследване на новинарския интернет портал The Local Sweden проучването, на което държавният епидемиолог се позовава, всъщност няма научна стойност, защото все още не е рецензирано. Пасажът, засягащ взаимовръзката между грипа и коронавирусната инфекция, е цитат от три източника в Twitter, поддържани от блогъри: @EffectsFacts, @FatEmperor und @HaraldofW. Но макар че източникът не изглежда напълно достоверен, информацията може и да е вярна.
Остава открит обаче въпросът дали жертвите на сезонния грип в съседните страни са повече, отколкото в Швеция. Колегите на Тегнел от Норвегия и Финландия изразяват съмнения. „Нашето мнение е, че не грипът стои зад голямата разлика в смъртността между Швеция и Норвегия. Звучи логично, но едва ли е вярно“, заяви пред Dagens Nyheter Фроде Форланд, директор по въпросите на инфекциозния контрол в Норвегия. Последната грипна епидемия в Норвегия наистина е протекла по-тежко, отколкото в Швеция, но в страната през последните години не е констатирана особено висока смъртност от грип. Ако Тегнел е прав, то и в Норвегия потенциалните жертви на коронавируса трябва да са много повече, а това не е така, заключава Форланд.
Мика Салминен, директор на финландския институт по здравеопазване и социални въпроси, допуска, че е възможно да съществува зависимост между смъртността при грип и коронавирусна инфекция и това частично може да обяснява развитието на обстоятелствата в Швеция. Но според него не то е определящо за разликата между двете страни по отношение на протичането на сегашната епидемия. Салминен е убеден, че решаващата роля за по-добрите данни на страната му е на финландския локдаун. „Наложените ограничителни мерки имаха по-голям ефект от очакваното. Надявахме се да забавим разпространението на вируса, а на практика епидемията почти напълно спря“, посочи той пред споменатия вестник. През лятото във Финландия почти нямаше нови случаи на заразяване, но впоследствие те започнаха да се увеличават. Властите са загрижени и се стремят да ограничат отделните клъстери, включително с временно прекъсване на учебните занятия. На европейско ниво страната продължава да бъде сред по-слабо засегнатите от пандемията, а на базата на брой население степента на заразяване е една трета от същия показател за Швеция.