В Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. са заложени 100 млн. лв. за дължими стари плащания

Надвишените разходи от 40 млн.лв. за лекарства ще бъдат изплатени с част от тези средства до края на януари 2011 г.

Общият разход на НЗОК за лекарствени продукти през 2009 г. е в размер на 329 846 449 лв. (6% ръст спрямо нивото от 2008 г.), а за времето от януари до юни 2010 г. – в размер на 186 595 335 лв. При запазване темповете на нарастване на разходите за лекарствени продукти до края на 2010 г. се очаква повишаване на разходите с 13%  в сравнение с разходите за 2009 г., като те ще надхвърлят сумите от актуализирания бюджет за 2010 г.

Около 50% от разходите на НЗОК за лекарствени продукти са за лечение на здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/ със следните шест заболявания:

·неинсулинозависим захарен диабет

· инсулинозависим захарен диабет

· множествена склероза

· астма и ХОББ

· хепатити

· хронична бъбречна недостатъчност

Основният проблем по отношение на лекарствената политика и бюджета на НЗОК за лекарства е свързан с недостатъчните средства, отделяни за пълно или частично заплащане на извънболничното лечение на здравноосигурените лица, както и разпределението на тези средства по реда на Наредба 10 на МЗ. Например за 1/10 от пациентите на домашно лечение, и то лекувани само по 10 болестни единици, се изразходват 2/3 от финансовите средства за лекарства, които НЗОК заплаща. В същото време за заболявания, от които боледуват масово хората в страната (социалнозначимите болести, масова патология), се изразходват средства в размер под 30% от този финансов ресурс.

Кои са причините за повишените разходи за лекарствени продукти и недостига на средства в размер на приблизително 40 000 000 лв. в бюджета на НЗОК за 2010 г.?

1. След 1 юни 2009 г. влиза в действие нов позитивен лекарствен списък /ПЛС/, изготвен от междуведомствена комисия по реда на ПМС 311/2007 г., в който отпадат критерии и ограничения за предписване и отпускане на лекарства, съществуващи в стария ПЛС, което води до бързо покачване на разходите на НЗОК за заплащане на лекарства за домашно лечение.

Пример за това е средномесечният разход за лекарствени продукти, заплащани от НЗОК за лечението на ЗЗОЛ с диагноза „неинсулинозависим захарен диабет”, който за периода от януари – март 2009 г. /преди  влизането в сила на новия ПЛС/ е в размер на 1 463 601 лв. За същия период на 2010 г. този разход е достигнал 1 989 669 лв. Увеличението от 36% се дължи на нарастващия брой ЗЗОЛ с посочената диагноза – средно с около 15 000 души на месец. Средната стойност за лекарствени продукти, която НЗОК заплаща за лечението на болен с тази диагноза, е нараснала от 11,70 лв. за периода януари-март 2009 г. на 13,40 лв. за същия период на 2010 г. Освен това приложението на инсулини при лечение на пациенти с неинсулинозависим захарен диабет оскъпява лечението, а още по-голямо е оскъпяването при прилагане на по-скъпите аналогови инсулини. Нараства също така и разходът за перорални продукти, които се заплащат 100% от НЗОК.

2. Броят на лекарствените продукти, принадлежащи към 292 международни непатентни наименования и заплащани напълно или частично от НЗОК до 1 юни 2009г., е 1031, а с влизането в сила на новия ПЛС този брой нараства и към момента е 1268.

3. С влизане в сила на новия ПЛС от 1 юни 2009 г. се повишава нивото на реимбурсиране на някои лекарствени продукти до 75% спрямо 50% съгласно стария ПЛС, което води до заплащането на значително по-високи стойности от бюджета на НЗОК. Така например сравняването на разходите за първите пет месеца на 2009 г. спрямо 2010 г. за заплащане на лекарства за лечението на пациенти с диагноза ХОББ показва нарастване средно месечно три пъти.

4. Съгласно действащата Наредба №10 /2009 г. НЗОК заплаща напълно или частично нови лекарствени продукти на двумесечни периоди. Законът за бюджета на НЗОК предвижда определяне на финансова рамка на средствата, които НЗОК може да изразходва за заплащане на лекарствени продукти веднъж годишно. Действащата нормативна уредба е в противоречие със Закона за бюджета на НЗОК, тъй като включването на лекарствени продукти в ПЛС и определянето на нивата на заплащане не е съобразено с финансовата рамка на институцията за съответната година.

5. Поради отпадане на листата на чакащи значително се увеличава броят на болните, за чието домашно лечение НЗОК заплаща. Например разходът на НЗОК за  заплащане на лекарствените продукти за пациенти с хронични вирусни хепатити е нараснал със 155% през 2010 г.

Основни изводи:

Съгласно влезлия в сила нов Закон за лекарствените продукти в хуманната  медицина /ЗЛПХМ/, считано от 1 юни 2009 г., НЗОК не определя реимбурсните цени на лекарствените продукти, които трябва да заплаща, лишена е от възможност да влияе върху работата на Комисията по позитивен лекарствен списък, както и да договаря по-ниски цени с притежателите на разрешени за употреба лекарствени продукти. Фактически НЗОК може единствено да изплаща предоставените й фактури.

l НЗОК има задължението да заплаща в полза на пациента конкретна стойност, определена от Комисията по ПЛС и Комисията по цени.

l НЗОК няма правомощията да променя стойността, нито да извършва допълнителни действия по ценообразуването, както и да тълкува въпросите, свързани с прилагането на ЗЛХПМ

www.nhif.bg