• Доклад на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC)
Бактериите, които най-често причиняват хранителни инфекции, като Salmonella и Campylobacter, показват значителна устойчивост към общите антимикробни средства. Това е изводът в доклад от 2012 г. на EFSA- ECDC относно антимикробната резистентност на зоонозни и индикаторни бактерии при хора, животни и храни. Данните показват, че комбинираната резистентност (ко-резистентността) спрямо критично важни антимикробни вещества остава ниска. Това означава, че съществуват възможности за лечение на сериозни инфекции, причинени от тези бактерии. В повечето случаи обаче фактът, че се открива антимикробна резистентност, е причина за безпокойство.
Ако бактериите станат клинично резистентни към няколко антимикробни средства (мултирезистентни), лечението на инфекциите, които те причиняват, може да стане по-трудно или дори невъзможно. Освен това развитието на антимикробната резистентност (AMR) в бактерии в животни и храни може също да компрометира ефективното лечение на човешки инфекции, тъй като резистентни бактерии и гени на резистентност могат да се „прехвърлят“ на хора чрез животни и храни. „Ето защо разумното използване на антибиотици е от решаващо значение не само при хората , но също така и при животните“, предупреждава Мaрта Хюгас , действащ началник на Отдел за оценка на риска на EFSA.
„Нивата на клинична резистентност към антимикробни вещества при хората показват значителни вариации в държавите членки. Отчасти това се дължи на използването на различни методи и критерии за интерпретиране на данни в целия ЕС. През 2014 г. ECDC стартира протокол на ЕС за хармонизиране на мониторинга на антимикробната резистентност в човешките изолати на Salmonella и Campylobacter. По този начин, ние очакваме да получим по-точни данни от страните и в резултат на това да постигнем по-добра съпоставимост на данните“, заяви Йохан Гиезеке, водещ учен в ECDC.
Основни констатации
Съвместният доклад показва, че клинична резистентност при хората спрямо често използваните антимикробни средства в изолати от Salmonella spp. се откриват често в страните от ЕС, като почти половината от изолатите са устойчиви на най-малко един антимикробен препарат, а 28,9% от изолатите са мултирезистентни. Въпреки това нивата на клинична резистентност и ко-резистентност в изолати на Salmonella spp. спрямо критично важни антимикробни средства са били ниски (0.2% ко-резистентност в 12-те държави членки, които са предоставили данни).
Микробиологична устойчивост при животни към често използвани антимикробни средства при Salmonella spp. изолати се открива често при наблюдаваните животински видове, особено при бройлери, прасета и пуйки. Микробиологична резистентност към ciprofloxacin (критично важно антимикробно средство) често се наблюдава при бройлери и пуйки. Ко-резистентност към критично важните антимикробни средства ciprofloxacin и cefotaxime или не е била открита, или се съобщава за много ниски нива в докладите на държавите членки.
В изолати на Campylobacter spp. от наблюдаваните случаи при хора клинична резистентност към най-много прилаганите антимикробни средства се открива често. Много високи пропорции на изолати ( 47,4% средно за ЕС ) са били резистентни към критично важния в антимикробно отношение ciprofloxacin, като тенденции към нарастване са наблюдавани в няколко държави членки.
Микробиологична устойчивост спрямо често използвани антимикробни средства при изолати на Campylobacter spp. е постоянно откривана при бройлери . Кo-резистентност към критично важни антимикробни средства като ciprofloxacin и erythromycin в бройлери или не е била открита, или се съобщава за много ниски нива.
Микробиологична устойчивост към много от използваните антимикробни средства при изолати на Е.coli се установява често при бройлери и прасета. Кo-резистентност към критично важни антимикробни средства при тези животински видове не се открива или са отчетени много ниски нива сред докладващите държави членки.
EFSA и ECDC следят AMR при хората, животните и в храните. Това е предпоставка за разбирането как AMR се развива и разпространява. В своя план от 2011 г. за действие срещу нарастващите заплахи от AMR Европейската комисия идентифицира ключови приоритетни области, включително подобряване на мониторинга на антимикробната резистентност, за което настоящият съвместен доклад дава важен принос.
• Антимикробните средства са от съществено значение в хуманната и ветеринарната медицина за лечение на инфекции, причинени от бактерии. AMR е съпротивлението на бактериите към антимикробните средства , към които са били чувствителни и преди. Това е неизбежен резултат от приложението на антимикробните средства, които се използват при животните и хората.
• В доклада се използват различни тълкувателни критерии, за да се определят нивата на микробиологичната резистентност (устойчивост, установена при животни и храни) и клинична резистентност (устойчивост при хора). Критериите, използвани за оценка на микробиологичната резистентност, често са по-чувствителни от тези, предназначени за оценка на клиничната резистентност. Следователно, нивата на микробиологична устойчивост при животни и храни често са по-големи от тези при хора за дадена комбинация от бактерии и антимикробно вещество. Директни сравнения между констатациите при хора, при храни и при животни, представени в доклада, следва да се правят само когато критериите за тълкуване са от едно и също ниво.
• EFSA и ECDC са анализирали информацията, предоставена от 26 държави – членки на ЕС, и от трите страни от ЕАСТ относно антимикробната резистентност през 2012 година. EFSA е анализирала резистентността към антимикробни вещества в зоонозни бактерии, открити при животни и храни от 2004 г. насам.
• Някои антимикробни средства са определени от Световната здравна организация като критично важни за лечение на сериозни човешки инфекции: Използват се ciprofloxacin и cefotaxim за салмонелоза (Salmonella инфекция) и ciprofloxacin и erythromycin за кампилобактериоза (Campylobacter инфекция). Антимикробни вещества, използвани за лечение на различни инфекциозни заболявания при животни, отглеждани за храна, могат да бъдат еднакви или да бъдат подобни на тези, използвани при хора.
• Бактериите са мултирезистентни, ако те са устойчиви на най-малко три различни антимикробни класа. В този доклад ко-резистентността се отчита като комбинирана резистентност към две конкретни, критично важни антимикробни средства.
• Нивата на резистентност към антимикробни средства са процентът на резистентни изолати от тестваните изолати на даден микроорганизъм. Термините, използвани за описване на тези нива, са: редки ( < 0.1% ) , много ниски (0.1 % до 1% ) , ниски ( > 1% до 10 %) , умерени ( > 10% до 20 %) , високи ( > 20 % до 50 %) , много високи ( > 50% до 70 %) и най-високи ( > 70% ).
Съобщение на пресслужбите на EFSA и ECDC от 25 март т.г.
