През 2016 г. в ДВ, брой 98 бе обнародвано прието изменение и допълнение на чл. 120 от Закона за здравето, касаещо осъществяването на подпомагащи здравни грижи в здравните кабинети на детските заведения, в сила от 1 януари 2017 г. Така бе създадена законова възможност там да се осъществяват дейности по подпомагане на процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение.
Организацията и дейността на здравните кабинети в детските ясли, детските заведения и училища са уредени в Наредба № 3 от 27 април 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (ДВ. бр.38 от 9 май 2000 г., изм. ДВ. бр.83 от 10 октомври 2000 г.), издадена от министъра на здравеопазването, и в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (ДВ. бр.103 от 2 декември 2008 г., изм. ДВ. бр.24 от 31 март 2009 г., изм. ДВ. бр.36 от 10 май 2011 г.), издадена от министъра на здравеопазването
Вече повече от година и половина от влизането в сила на промените в чл. 120 от Закона за здравето, Министерството на здравеопазването не предприема каквито и да било действия по приемане на промени, отнасящи се до детските ясли, градини и училища в съответствие с промяната в ЗЗ.
Става въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т.нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители вкъщи – например поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, на катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение. От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност и др.
На практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре осигурени с медицински персонал заведения в сравнение с другите страни от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа, е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ.
Лекари, пациентски организации и представители на местната власт многократно са алармирали за проблема. В момента семействата със своите данъци плащат заплатите на медицински сестри и лекари, работещи в детските ясли, градини и училища. В същото време в повечето случаи тези дипломирани медицински лица отказват да дават лекарства и да поставят инжекции, тъй като това не е тяхно задължение според сега съществуващата нормативна уредба. Така, за да може майката на хронично болното дете да започне работа (необходима, за да покрива по-високите медицински разходи) се налага баби, дядовци и по-големи братчета и сестричета да тичат до градината и училището, за да мерят кръвна захар, да бият инсулин и да дават лекарства.
Община Варна, съвместно с Варненското дружество на лекарите по детска ендокринология, от 4 години работи по създаване на система за грижа за децата с диабет в детските и учебните заведения, но досега никой не е проявил интерес към натрупания опит и не го е използвал за създаването на по-благоприятни условия за децата с хронични заболявания в цялата страна.
Смятаме, че е недопустимо да продължава незаконосъобразното бездействие по отношение на децата с хронични заболявания и трябва в незабавен порядък да се приемат промени в цитираните две наредби, които да уредят реда, задълженията и отговорностите на медицинския персонал в детските ясли, градини и училища по отношение на децата с хронични заболявания.
