Актуални проблеми на диагностиката и лечението бяха тема на конференцията, организирана от МБАЛ „Токуда болница София“, БАНИ и Българската диабетна асоциация, проведена в средата на май т.г. В събитието участваха много ендокринолози, хирурзи, радиотерапевти, гастроентеролози, нефролози и др. Презентации изнесоха изтъкнати наши специалисти, както и гост-преподавател от Медицинския университет в Скопие.
За научната програма на конференцията, за тревожните тенденции и завоюваните позиции, за по-резултатни стъпки в овладяването на тиреоиднитните заболявания и захарния диабет разказва проф. Боян Лозанов:
- Тематиката, свързана с най-честите тиреоидни заболявания, за които у нас в сравнение с другите страни по-малко се говори (въпреки застрашителните размери на разпространение) включваше доклади за: епидемиология на тиреоидните болести в световен мащаб; автоимунни заболявания, в това число усложненията и лечението на тиреоид-асоциираната офталмопатия; връзката между дефицита на витамин Д и тиреоидната патология; радиоизотопни методи за лечение на хиперфункцията на щитовидната жлеза; рак на щитовидната жлеза – ранна диагноза, проследяване, хирургично и изотопно лечение и др. Поставените проблеми бяха не само интересни, но и актуални, защото в световен мащаб тиреоидните заболявания се увеличават с всяка година. От една страна, „наваксваме“ с по-ранното им откриване благодарение на разширените диагностични възможности на съвременната ендокринология и онкология. От друга страна обаче, агресивното въздействие на околната среда неумолимо „ускорява“ темпото. Основният рисков фактор е стресът, последван от вирусните инфекции, екологичните замърсители (пестицидите например изявяват генетичната предиспозиция на едни или други генетично детерминирани заболявания, каквито са повечето ендокринни заболявания).
Захарният диабет – другият бич на съвременната цивилизация, също бе разгледан подобаващо и с необходимите акценти – скрининг за ранна диагностика на диабета и на метаболитния синдром, захарен диабет и сърдечно-съдов риск, специфичните над 20 генетично обусловени типа захарен диабет, обособени през последните години като самостоятелна група, ролята на чревната бактериална флора за метаболитните нарушения, отклоненията на гонадната секреция при мъже с инсулинова резистентност. Особено внимание бе отделено на съвременните средства и методи в терапията на захарен диабет тип 2, на клиничните и лабораторните особености на бъбречните увреждания при захарен диабет, както и на новостите за преддиабета и превенцията на диабета, съобщени на тазгодишния световен конгрес във Виена.
Целта на организаторите бе участниците в конференцията да се запознаят с последните научни новости в тези две сфери от медицината. Известно е, че от захарен диабет и от тиреоидни заболявания страдат над 1 млн. и 500 хил. българи, като процентното съотношение приблизително е 50 на 50.
Сред тиреоидните заболявания най-често срещана у нас е нодозната гуша – 25% от населението от 20 до 70 години има възли в щитовидната жлеза. Данните са от 2 български скринингови проучвания, направени през 2006 и през 2012 г., които са съпоставими и красноречиво показват тежестта на проблема. Възлестите гуши зачестяват с напредване на възрастта и се срещат в над 50% от българското население на 60 и над 60-годишна възраст, като преобладаващо „атакуват“ жените. В 7 до 8% от възлите се касае за рак на щитовидната жлеза. Най-резултатният подход е провеждането на истинска сериозна превенция чрез ранно диагностициране за откриване и лечение на доброкачествените възли, които в определен процент с напредване на възрастта се превръщат в злокачествени.
Трябва да подчертая, че нарушената тиреоидна функция може да протича много атипично и с маски. Може да се изяви само или предимно със сърдечна симптоматика – ритъмни нарушения при хипертиреоидизъм или напредваща коронаросклероза при хипотиреоидизъм. Освен това психичните и нервните разстройства при тиреоидна дисфункция се възприемат от специалистите като правило. Проявите са най-често от депресивен тип. По световни данни 14% от пациентите, лекувани от депресивен синдром в психиатрични диспансери, са го получили вследствие на хипотиреоидизъм. Състоянието им не се повлиява от друго, освен от заместително хормонално лечение. У нас обаче въздействието на тиреоидната дисфункция върху психиката не се търси активно, въпреки че ендокринната и нервната система са пряко свързани и взаимно влияещи си. Психиатричните заведения по една или друга причина са капсулирани и не поддържат регулярни контакти с другите специализирани звена, в това число и с ендокринологичните. Според мен ендокринолози, психиатри и невролози трябва да работят в тясно партньорство.
Наблюдаваното зачестяване на автоимунните заболявания като тиреоидита на Хашимото, както и „намесата“ на редица фактори, изявяващи генетичните дефекти, са сред основните причини за увеличаване на случаите с хипотиреоидизъм, който е рисков фактор за сърдечно-съдовата система, за атеросклерозата, за намаляването на работоспособността, за влошаването качеството на живота.
До 2003 г. най-честото заболяване, свързано с екзогенни фактори, беше ендемичната гушавост, дължаща се на йоден дефицит. С въвеждането през 1994 г. на Националната програма за йодна суплиментация и чрез последващия стриктен контрол върху йодния статус на населението се постигна ликвидиране на йодния дефицит в България. Факт, признат от СЗО като голямо постижение.
Днес гушите вече са спорадични, а не ендемични. На преден план обаче излизат автоимунните заболявания. На първо място е тиреоидитът на Хашимото, който по хамелеонски може да преминава през различни форми на протичане – от цялата гама гушавости до без гуша, с намалена функция на щитовидната жлеза, в комбинация с други автоимунни синдроми, както и с тумори на щитовидната жлеза, в това число и злокачествени. Автоимунните тиреоидни заболявания са най-чести в активната възраст. В 50% от случаите на Хашимото няма отклонение във функцията на щитовидната жлеза, но в останалите има хипер- или хипотиреоидизъм. По-честа е хипофункцията, която може с времето да флуктуира.
Наскоро бе проведен скрининг за тиреоидни заболявания, свързан с инфертилитета. Тиреоидната дисфункция води до стерилитет при голяма част от жените в родова възраст или до патология на бременността, или до патология на фетуса, респективно на новороденото, включително с малформации, със спонтанни аборти, вроден хипотиреоидизъм и др. Затова контролът на хормоните на щитовидната жлеза – по всички световни стандарти, в това число и в България – трябва да се прави поне 4 пъти по време на бременността. За този контингент обаче НЗОК осигурява само едно или две изследвания. Редно е изследвания да се провеждат и след раждането, когато най-често възникват постродовите тиреоидити. Въпросът е важен, защото е свързан със здравето и пълноценния живот на бременните и новородените.
Друг проблем, въпреки успеха на националната йодна програма, е фактът, че има определен процент бременни жени, при които йодният статус е незадоволителен по една или друга причина. През бременността нуждите от йод рязко се увеличават с 50%. По данни на МЗ от скрининг, проведен през 2009 г., всяка трета бременна има недостатъчен йоден прием. Според мен това налага допълнителна йодна профилактика на бременните в ендемичните райони на България. В редица страни този въпрос е поставен и решен.
Във връзка с тазгодишния международен тиреоиден ден наред с научната конференция проведохме и широка медийна кампания, за да информираме обществеността по проблемите на щитовидната жлеза, защото всеки 10-и човек в България в активна възраст и всеки 6-и след 55-60 години са засегнати. Организирахме и безплатни прегледи на жени в детеродна възраст от 18 до 45 години в 12 града на страната. Интересът бе голям. Само в „Токуда болница“ прегледахме за един ден 100 жени.
Световните стандарти препоръчват на всяка жена, навършила 45 години, да се изследва хормонът TSH за контрол на функциите на щитовидната жлеза на всеки две години. У нас за съжаление това не се осигурява от НЗОК и е въпрос на личен избор…
Всички тези и много други въпроси основателно предизвикаха активност по време на конференцията.
