- За подобряване на здравеопазването си България ще получи много пари в следващите години, но правилните реформи зависят от властите. Това подчерта Йерон Ютте, началник отдел към Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия. Той участва в дискусия в парламентарната Комисия по здравеопазване. Темата бе „Здравеопазването след пандемия: политики, инвестиции, технологии, човешки капитал“.
На над 17 млрд. евро ще възлизат инвестициите от различни европейски фондове през следващите 5 години, които България може да получи, за да подобри сферата на здравеопазването. От управляващите в страната обаче зависи дали тези средства ще доведат до реформа и до подобряване живота на милиони българи, изтъкна също Йерон Ютте. И повтори, че ЕК е готова да подкрепи България за постигане на по-добри резултати, както и за реализирането на правилните реформи.
Евроекспертът анализира основни елементи на здравната система днес.
България е на трето място в ЕС по висока смъртност и има най-ниската продължителност на живот, припомни Ютте. Той очерта като съществени негативи липсата на профилактика и на медицински грижи за състояния като инсулт и инфаркт, както и на осигурен достъп до медицинска помощ за по-бедните хора.
България е държавата с най-високо доплащане за лекарства и медицински грижи в ЕС, тя има и висок процент на неосигурени – 10%, допълни Ютте. Според оценката на ЕК българското здравеопазване е изключително зависимо от болничната система, където се лекуват заболявания, с които може да се справяме у дома или амбулаторно. Това пък не води до добри здравни резултати. За да се промени превесът на болничната помощ, е нужно да се смени финансирането на тази дейност, смята лекторът.
Разходите за болнична помощ сега заемат 40% от всички здравни разходи, което е с една трета повече, отколкото в другите държави. Нужно е и по-добро съответствие между разходите и ползите, до които водят тези средства, категорично заяви експертът. Според него изместването на фокуса към профилактиката и първичната помощ е по-ефективно и с по-добри резултати, а и ще освободи ресурс за по-добри инвестиции в сектора.
На дискусията бе обърнато специално внимание на кадровия дефицит. В момента в България има 4.4 медицински сестри на 1000 души население – това е изключително малък брой, заяви Ютте. Той подчерта и високата средна възраст на сестрите – над 50 години, което означава, че скоро отново ще трябва да се заместват с млади кадри, а такива няма. От ЕК припомниха и неравнопоставеността в достъпа до медицинска помощ в отделните региони, която трябва да се преодолее. За пореден път бе акцентирано на необходимостта в по-малките населени места да се създадат малки центрове с лекар и повече сестри, но те да имат възможност за електронна консултация с водещите болници. Това предложение обаче не кореспондира с липсата на електронно здравеопазване у нас.
Отношение по поставените теми изрази министър Сербезова. Тя заяви, че решение на някои от проблемите се предвижда чрез бюджета на НЗОК за тази година. Там са предвидени средства за финансиране на сестрински грижи за новородени по домовете, както и повече средства за извънболнична помощ и рехабилитация, обясни тя. Здравният министър заяви, че след справянето с COVID-кризата ще се мисли как да се работи по кадровия дефицит и по останалите проблеми.
Зам.-социалният министър Иван Кръстев, който също участва в дискусията, обясни, че приоритет на ведомството му е финансирането на кадрите, както и осигуряването на достъп до грижи в труднодостъпните региони и за хората в риск.
- Очакваните средства от ЕС ще  използваме за осигуряване на специалисти по здравни грижи, лекари специализанти, балансирано географско разпределение на специалистите в страната, разкриване на амбулатории на някои недостъпни сега места, осигуряване на грижи по вътрешни болести, нервни болести, за развитие на педиатричната грижа, както и за мерки за превенция, каза той.
Депутатите също се изказаха за нуждата от промени в здравеопазването чрез „оздравяване” на извънболничната помощ и финализиране на електронното здравеопазване.

Бележка на редакцията. Евроспециалистите не за пръв път анализират българското здравеопазване и дават насоки за промяна. Каквато обаче не се случва, независимо от повторяемостта на препоръките. Подобна дискусия в новата парламентарна Комисия по здравеопазване, разбира се, не е излишна, най-малкото защото има и нови членове, има и депутати извън здравната сфера. Тревожното е друго – чуваме и  разбираме препоръките /ние дори си ги знаем/, но нищичко не правим, а по-скоро имитираме активност. Някои биха казали – липса на политическа воля за конкретни действия /управлението е толкова сладко, но и толкова кратко/. Други биха добавили – липса на експертиза /прекалено многото смени във втория и третия ешелон на управлението доведоха до ключови постове хора без опит, но и без ценз, но и без познания за системата/. Както обичаме да се шегуваме във „Форум Медикус”, как ще взема мъдри решения човек, който дори не е виждал селска здравна служба, днес практика на ОПЛ. Има и трето – COVID-кризата се проточва, но чакаме ли да свърши, изпускаме все повече ценно време за действия – особено по въпроса за кадровия дефицит, особено за оптимизиране на мрежата за болнична помощ, особено за нуждата от комплексни медико-социални грижи както за деца, така и за възрастни от рисковите групи… Няма нужда да изреждаме.
Остава да бдим как точно ще бъдат харчени европейските средства, кой и за какво ще ги изразходва. Но кой ли да бди? Все още е твърде неясна съдбата дори на медицинския надзор, а понятието контрол днес всъщност се свързва само с движението по пътищата… Ето колко много има да свършим, преди да изхарчим средствата от Плана за възстановяване и устойчивост!