Организацията, състоянието и перспективите на цитологичния скрининг у нас бяха обсъдени на работна среща в рамките на проекта ЕUROCHIP-3 на 20 и 21 януари т.г. Участие в събитието взеха представители на цитологични лаборатории от цялата страна.

Форумът бе открит от доц. Здравка Валерианова – директор на СБАЛО и ръководител на проекта за България. Тя напомни, че България е една от първите страни в света, в която още през 70-те години на ХХ век е въведен национален скрининг за рак на маточната шийка. По редица причини обаче тази програма се прекратява. Днес България е една от малкото европейски страни без популационен скрининг за рак на маточната шийка, подчерта доц. Валерианова. Това е и една от основните причини страната да заема второ място по заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка – патология, за която е доказано, че може да бъде ограничена при наличие на ефективен скрининг. Доц. Валерианова напомни, че трябва да се има предвид, че националният скрининг не се финансира от НЗОК, а със специално отделени средства.

Сред основните дискутирани теми по време на срещата бяха препоръките на ЕС за организация на онкологичен скрининг и европейският опит в цервикалния скрининг. Коментирани бяха също така икономическите аспекти на първичния и вторичния скрининг, както и настоящата превенция на рака на маточната шийка.

Патологът доц. Маргарита Каменова коментира, че според европейските препоръки организираният популационен скрининг трябва да обхване максимален брой жени в определен контингент – например на възраст между 20-25 и 59-60 години. Препоръчително е да се постигне обхват над 70-80%. Специалистът напомни, че организираният скрининг се различава от опортюнистичния, или т.нар. див скрининг, при който също се провежда профилактика, но тя е по желание на жените и се прави и заплаща от НЗОК. Опортюнистичният скрининг обхваща не повече от 400 хил. жени, докато подлежащи на изследването са около 1,800 млн. жени. Голяма част от дамите не са убедени в ползите от провеждането на профилактична цитонамазка – предимно от рисковите групи, жени с нисък образователен и социален статус, които не ходят на профилактичен гинекологичен преглед.

- За утвърждаването на популационен скрининг е нужна сериозна организация, подчерта доц. Каменова. – Трябва да се изясни къде ще се провежда скринингът, в какви звена – болници, ДКЦ, частни кабинети, или пък е възможно да бъдат включени всички форми на медицинска дейност, за да имат жените по-лесен достъп до изследването. Организаторите на програмата трябва да проучат контингента, подлежащ на изследване, и да осигурят идването на жената до гинеколога и до лабораторията. Второ, трябва да работят цитологични лаборатории на различни нива. Лабораториите от първо ниво трябва да отсяват всички цитонамазки. В звена от второ ниво ще се насочват съмнителните проби, за които висококвалифицирани специалисти да дадат второ мнение. Третата категория лаборатории ще бъдат референтни. Тяхна задача ще бъде организирането на контрола и обучението на кадрите, които ще поставят диагнозите. В лабораториите от всяко ниво трябва да има програма за действие на скрининга, в която да са залегнали стандартите по патология, както и програма за наблюдение и контрол.

Според доц. Каменова средствата за програмите за популационен скрининг трябва да бъдат осигурени по европейски проекти и не бива финансовите потоци на касата и на популационния скрининг да се смесват. Сред тревожните въпроси за патолозите по отношение на въвеждането на популационен скрининг е доколко те ще могат да го съвместяват с опортюнистичния скрининг, който действа сега. Патолозите се страхуват, че ще им бъде отнета възможността да работят в опортюнистичния скрининг, за който те получават определени средства, а все още не е ясно как ще се финансира популационният скрининг. Другият притеснителен момент е свързан с евентуалното навлизане след години на т.нар. цитотехници – лица без медицинско образование, обучени за работа в цитологична лаборатория. Патолозите се страхуват, че цитотехниците ще им отнемат работата.

Участващите в дискусията патолози коментираха, че около бъдещето на популационния скрининг има доста неизвестни моменти. Не е изяснено в кои лаборатории ще се изследват цитонамазките, нито колко ще получава за всяка цитонамазка диагностичното звено. Патолозите изразиха скептицизъм, че у нас скоро може да стартира програма за популационен скрининг за рак на маточната шийка.

Проектът ЕUROCHIP

Проектът ЕUROCHIP е финансиран от Европейската комисия по програма „Обществено здравеопазване”. ЕUROCHIP се фокусира върху премахването на неравенствата в областта на раковите заболявания в европейските страни. Проектът се ръководи от Раковия институт в Милано и протича в три фази, всяка от които е насочена към определени теми. В EUROCHIP-3 „Общи действия“ се изследват четири ракови информационни области, които са задължителни за стратегията за контрол на рака на ЕС като цяло – скрининг за рак на маточната шийка в Източна Европа, регистрация на раковите заболявания в ЕС, информация за преживяемостта, информация за разходите по лечението и за крайния изход.

България участва в EUROCHIP 2 и 3, и то основно в работния пакет, свързан със скрининг за рак на маточната шийка. В рамките на проекта са направени изследвания, в които са обхванати ангажираните със скрининга лица – акушер-гинеколози, патолози, жени, експерти на ръководни постове, като целта е да се даде ясна представа за проблемите в страната и за възможностите за тяхното решаване. На базата на резултатите от изследванията ще бъдат изготвени документи, които ще съдържат информация как да се организира и контролира скринингът, а обществеността ще бъде запозната с европейските правила за добра медицинска практика.