Информационна среща за журналисти бе организирана по повод на Световния ден за борба с инсулта – 29 октомври. Лектори на събитието бяха акад. Иван Миланов, изп. директор на МБАЛНП „Св. Наум“ в София и председател на Българското дружество по неврология, и проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология към Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“, председател на УС на Българската лига по хипертония.
Според анализ на Кралския колеж в Лондон, изготвен за Алианса по инсулт за Европа, инсултът е мозъчен пристъп, който засяга годишно 17 млн. души по света. Това е втората най-честа причина за смърт и водеща причина за инвалидизиране при възрастните. Очакванията са годишният брой на инсултите в страните от ЕС да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г., което средно е 34% ръст.  Подобрената като цяло преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя
на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние – от 3 718 785 през 2015 г. на 4 631 050 през 2035 г. Това е увеличение с почти един милион души или 25% в целия ЕС.
Според епидемиологичен доклад на СЗО България е една от „водещите“ държави по инсулт в Европа. Данните сочат, че през 2015 г. в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България – близо 154 на 100 000 души, което означава, че смъртността у нас е близо четири пъти по-висока.
- България, за съжаление, е в челните места по заболяване от инсулт, по инвалидност от инсулт и по смъртност от инсулт. Причината е, че пациентите не се отнасят достатъчно сериозно към контрола и лечението на високото кръвно налягане, каза акад. Иван Миланов.
Съществуват два основни вида инсулт. Най-чест е исхемичният инсулт, като на него се дължат около 85% от случаите. Той възниква, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове. Вторият по честота вид е хеморагичният инсулт и се развива при руптура на кръвоносен съд.
Рисковите фактори за ин-
султа са високото кръвно налягане, предсърдното мъждене, високият холестерол, диабетът, тютюнопушенето, неправилното хранене, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, липсата на физическа активност и стресът.
- В България закъсняваме в диференцирането на рисковите фактори. Факт е, че имаме сериозен проблем в контрола на артериалната хипертония. Факт е, че повишеното артериално налягане води до сериозни усложнения, но притеснително като тенденция е подраняването на заболяването и контролирането му в дългосрочен план сред тези индивиди, каза проф. Арман Постаджиян. Той добави, че 20% от случаите на мозъчен инсулт се дължат на тромби, образувани в сърдечни кухини, като типичен пример за това е най-честата сърдечна аритмия – предсърдно мъждене. Ето защо профилактиката е от изключително значение.
- Начинът всъщност ние да намалим броя на инсултите, е пациентът да си обръща внимание, допълни акад. Миланов.
Следенето на кръвното на-
лягане, редовното измерване на кръвната захар, спазването на хранителен режим, мярката в употребата на алкохол и тютюн, активното движение и избягването на стрес са фактори, които могат и трябва да бъдат контролирани от самите пациенти. При хората над 60-годишна възраст това вече не е пожелателна, а задължителна отговорност – както към собственото им здраве, така и към качеството на живот на близките им.
акад. Миланов обясни, че инсултът се разпознава лесно и от неспециалисти. Нарушена е речта, увисва устният ъгъл на пациента, едната му ръка или крак отпадат. Съветът на лекаря е още при поява на първите симптоми пациентът да бъде транспортиран до лечебно заведение, където в рамките на 60 минути да му се направят всички необходими изследвания и да бъде подложен на терапия.
– Посланието към хората трябва да бъде – бърз медицински контакт от първите минути на инсулта, допълни проф. Постаджиян. Той обясни, че при инсулт е необходимо да се тър-
си помощ от болница, която не само може да поема такива случаи, но и да прилага адекватно лечение.
Информационната среща бе организирана с подкрепата на Байер България.