Коментар на д-р Тодор Черкезов – изпълнителен директор на Областната болница
- Ще започна с това, че ако се направи рязка граница между леглата за активно лечение и за долекуване, ще се получи както в спешната помощ – понякога не може да се различи кое е спешно и кое е неотложно. Трудно ще се откроят критериите докъде точно е активното лечение и откъде започва долекуването и колко например ще трае самото долекуване.
Освено това ясно е, че болниците, които ще станат за долекуване, трябва да имат мощен рехабилитационен сектор. Сега например в цялата Кърджалийска област работят 3-4 специалисти по физиотерапия и рехабилитация, които са в областния град. Ако общинските болници станат за долекуване, какво правим с тези специалисти. От друга страна – в болниците за долекуване ще се нуждаят също от консултанти – ако се случи например нещо кардиологично, а в малкото селище няма кардиолог – какво ще правим?
Изводът е, че преобразуването на една болница в структура за долекуване изисква преадаптиране, което не означава непременно, че ще бъдат нужни по-малко лекари. Единствен пример за болница за долекуване сега е в Банкя – но там работи кардиолог, там отива хирург, за да махне конците например, ако е необходимо, там има и невролог.
Освен това още не е ясно как ще бъдат разграничени пътеките за долекуване. Затова смятам, че тръгваме към промяната с доста неизвестни. И мисля, че би било по-добре в дадена болница да останат някои активни дейности – вътрешно и детско например, лаборатория и рентген, а и да има легла за долекуване. Защото има опасност кадрите от малките болници да се насочат към активното лечение и тогава в цели райони ще се оголи и специализираната доболнична помощ. Какво тогава ще се случи с достъпа? Днес ще отдалечим специалистите от Ардино в Кърджали, утре от Кърджали в Пловдив – докъде можем да стигнем? Сега толкова се говори за Европа на регионите, а ние тръгваме към централизация.
Съществува и друг интересен момент. Областната болница не е непременно заинтересувана никъде в региона да не работи друга болница, защото здравната система изисква да се поеме нещо някъде, да се задоволят известни нужди. В противен случай всички болни от цялата област ще пристигат в областното лечебно заведение, там ще се получи изключително голямо натоварване, което ще изисква адекватен финансов и кадрови ресурс. Обаче ние например в момента сме на предела, не са налице резерви, че да разширяваме дейността. Болните и сега пътуват към областната болница в събота и неделя, вечер и през нощта. В спешното приемно отделение по това време става натоварено. Например в момента подсилвам отделението с педиатри – давам мило и драго, плащам дежурства, за да дойдат в спешното приемно достатъчно педиатри. А когато по места няма да има детски отделения – какво ще правим? Ако прибавим и факта, че ресурсът е ограничен – 80 процента заплащане за 100 процента дейност – с какви средства областната болница ще успее да приеме целия поток пациенти, след като общинските са само за долекуване.
Веднага възниква и друг проблем – какво ще правим с хората, които са от Кърджали и се нуждаят от долекуване – трудно ще ги изпратим в Крумовград или в Ардино, нали? Затова смятам, че и в областните градове трябва да се разкрият структури за долекуване, както пък в общинските лечебни заведения могат да останат по едно или две – според нуждите и кадрите – отделения за активно лечение.
Ако говорим за държавна политика в здравеопазването, независимо от стагнацията държавата трябва да се намеси. Това се отнася с особена сила за специализациите. Днес сме свидетели как всеки, който отиде да специализира в университетска болница, остава там, единици се връщат и дефицитът на определени специалисти вече става силно осезаем на областно ниво.
Този модел на финансиране, който бе въведен от началото на годината, генерира задължения, които спираловидно се въртят. Дори и тези болници, които имаха добри показатели в края на миналата година, сега трупат задължения, защото парите бяха забавени във времето, а задълженията имат срокове и дати. Смятам за особено важно финансовите средства да постъпват в болниците навреме. Вторият проблем са делегираните бюджети. Добре, ще адаптираме дейността към тях. Но не знаем как ще се развият структурните промени, като се преобразуват общинските болници ние не знаем колко болни да очакваме, какъв ресурс ще бъде нужен. Сега имаме планиран бюджет спрямо показателите от миналото, пак сме силно недофинансирани, а какво ще правим, когато натоварването се увеличи и приемем болните от Ардино, Крумовград и т.н., в какви средства ще вместим тези болни или пък ще получим от техния делегиран бюджет? Това е въпрос с особено голяма трудност. Да не говорим, че делегираният бюджет означава нула лева за апаратура, нула лева за инвестиции, за повишаване на квалификацията на кадрите и т.н. Системата на здравеопазването е интегрирана – като хор в антична трагедия промените резонират – днес нещо спира в Ардино, утре нещо в Кърджали и т.н.
Друга трудност е тенденцията вътрешните отделения в областните болници да станат общи вътрешни. На пръв поглед това изглежда добре – обединяваш структури, пестиш ресурси. Но така е само на пръв поглед, защото профилираните специалности ще се размият. И когато дойде специалист гастроентеролог в Кърджали, той ще желае да работи в гастроентерологично, а не в общо отделение, нали? Следователно тесните специалисти ще си тръгнат от областта, те ще търсят профилирани отделения и клиники, за да прилагат наученото. Същото се отнася и за пациентите – те ще търсят специализирано отделение и по ендокринология, и по кардиология, а не общо вътрешно. Така, ако временно решим антикризисно даден проблем, ние ще предизвикаме сътресения за бъдеще време. Когато нещо се закрие, то много, много трудно може да се открие отново.
В заключение ще кажа, че структурната реформа изисква баланс по територии. Може нещо да изглежда прекрасно в републикански мащаб, но дали ще бъде прекрасно в даден регион? И дали ще съумеем да направим структурната реформа без реформа на финансирането на здравеопазването – защото не е въпросът само да спестим едни пари днес, ако начинът на спестяване ще се отрази отрицателно в бъдеще. Кърджали, 21 юни 2010 г.
