На 8 декември т.г. в София бе проведена кръгла маса на тема “Реформа на болниците в България: какво да очакваме?”. Събитието бе организирано по инициатива на „Matters of Health” – кръг за обмяна на идеи и опит, основан от Санофи-Авентис под патронажа на посолството на Франция в България.
Срещата бе открита от г-н Жак Натан – генерален директор на Санофи-Авентис в България. Сред гостите на събитието бяха посланикът на Франция у нас Н. пр. Филип Отие, министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, представители на БЛС, болнични мениджъри, експерти и лидери на мнение в областта на здравеопазването. Специални гост-лектори на кръглата маса бяха френските експерти – проф. Изабел Дюран-Залески – началник на отдел „Обществено здраве” в болница „Анри Мондор” в Париж и ръководител на отдел за здравно-икономически изследвания за региона на Париж, проф. Жил Бомлер – началник на Отделение по гастроентерология в Университетската болница в Клермон-Феран във Франция. Акцент в техните презентации бе поставен върху болничната реформа във Франция.
Проф. Залески коментира планирането и финансирането на болничната помощ в контекста на реформите във Франция. От доклада й стана ясно, че през 2009 г. във Франция за здравеопазване са отделени 9,2% от БВП или 223 млрд. евро. Експертът уточни, че 95% от населението има допълнитела медицинска застраховка, която покрива около 14% от разходите за здраве.
В момента във Франция функционират 2800 болници с 446 хиляди легла. 1000 от тези лечебни заведения са държавни, но в тях са разкрити 2/3 от леглата. Проф. Залески информира, че в европейските страни е налице тенденция за намаляване на болниците и на болничните легла, като най-чувствителен е спадът при леглата за интензивно лечение. Експертът уточни, че във Франция намаляването на броя на болниците се извършва по два основни начина: чрез сливане на лечебните заведения на доброволен принцип или чрез акредитирането им. Лечебните заведения, които не отговарят на критериите за акредитация, затварят врати. Проф. Залески уточни, че това са предимно малки семейни лечебни заведения с по няколко болнични легла, разположени в малки населени места.
В половината от френските болници функционират интензивни отделения. Проф. Залески подчерта, че от 2001 до 2006 г. средният престой на пациентите в тези структури е намалял от 6 на 5 дни. Планирането на болничните легла за различните заболявания във Франция се извършва въз основа на регионалните приоритети, които се определят съобразно епидемиологичните данни, стана ясно от презентацията.
Проф. Залески информира, че до 1983 г. френските болници са получавали заплащане за ден престой еднакво за всеки преминал пациент. Според нея това е най-лошият вариант на финансиране, който не насърчава качество на медицинската помощ. След това бил приложен т.нар. общ бюджет, с който се свивали на разходите, но без да бъде откроявано качеството. През 2003 г. във Франция се въвеждат диагностично-свързани групи с основна цел намаляване на разходите за здравеопазване. Повод и цел за въвеждане на този механизъм на заплащане е по-доброто остойностяване на реалната дейност. Все още обаче френските болници не могат да постигнат финансово равновесие, като най-големи трудности са налице в университетските болници. Проф. Залески информира, че френските експерти вече дискутират дали да се премине от диагностично-свързани групи към заплащане на базата на постигнати резултати от лечението.
Прагматичната гледна точка за болничните реформи във Франция бе представена от проф. Бомлер. Той сподели, че преминаването от бюджетиране към финансиране за извършена дейност е посрещнато с очаквания за по-адекватно заплащане на медицинската помощ. Оказало се обаче, че правителството е запазило своята опека върху регулирането на общия финансов обем и тарифите на по-честите заболявания постоянно са намалявани. „Ето защо сме принудени да търсим тези заболявания, които ще донесат повече приходи”, подчерта проф. Бомлер.
Проф. Бомлер информира, че при хоспитализация във френска болница пациентът заплаща от джоба си около 20% от разходите по хоспитализацията, фиксирана сума за престой на ден (18-20 евро/ден), а понякога и допълнителни средства за самостоятелна болнична стая. Всъщност вече около 80-90% от болничните легла са в индивидуални стаи, ето защо пациентът често няма избор и трябва да заплати и тази такса. Невинаги тези средства се поемат от допълнителното здравно осигуряване, уточни проф. Бомлер.
Френският експерт постави акцент и върху механизма за определяне на качеството на болничните услуги във Франция. Той подчерта, че независима национална организация за обществено здраве постановява основните правила за качество на обслужването в болниците. От друга страна, във всяко лечебно заведение функционира отдел по качеството. От 1996 г. всички френски болници са задължени да се акредитират на всеки 4 години. Всеки практикуващ лекар е задължен на 4 години да изготвя отчет за своето продължително медицинско обучение.
В оценката на качеството на болничните услуги е ангажирано и населението в 3 основни направления – права на пациента, удовлетвореност, информираност. „Става въпрос за т.нар. здравна демокрация”, коментира проф. Бомлер. И допълни, че удовлетвореността на пациентите е един от показателите при акредитирането на лечебните заведения.
През 2011 г. предстои и въвеждане на единен национален инструмент за измерване на удовлетвореността на пациентите. Във връзка с информираността на населението болниците са задължени да публикуват в пресата акредитационните си отчети, както и да предоставят на всеки свой пациент брошура за лечебното заведение.
В края на своята презентация проф. Бомлер представи данни от проучване сред френското население, което има за цел да установи кои са най-важните критерии, свързани със здравната система. 55% от анкетираните определили като най-значим достъпа до медицинска помощ. Според 15% е изключително важно да има лечебно заведение в близост до мястото, където живеят. Други 15% изтъкват предимството сами да изберат болницата, в която да бъдат лекувани, а за 9% е определящо да бъдат приети без предварително чакане.
По време на дискусията д-р Димитър Ленков от БЛС заяви, че се надява реализирането на Концепцията за по-добро здравеопазване, представена от министъра на здравеопазването на 8 декември т.г., да доведе до ново качествено ниво в здравеопазването. Той изрази готовност представителите на съсловната организация да направят всичко необходимо за осъществяването на новата концепция.
Зам.-председателят на БЛС д-р Г. Ставракев подчерта, че намаляването на броя на болниците не трябва да бъде цел на здравната реформа, а инструмент за подобряване на качеството. Според него не административното и държавното регулиране на лечебните заведения ще доведе до повишаване на качеството, а конкуренцията.
„Дали докато имахме 10 години пазар на здравни услуги, постигнахме качество в сектора” с този риторичен въпрос министър Константинов репликира д-р Ставракев.
В дискусията се включиха и представители на пациентски организации. Според Пламен Таушанов от Българска асоциация за закрила на пациентите броят на болниците у нас е голям. По негово мнение у нас трябва да функционират между 75 и 150 лечебни заведения за болнична помощ. Друга бе позицията на Теодора Захариева от „Български пациентски форум”. Тя подкрепи д-р Ставракев и се обяви против административното закриване на лечебни заведения.
ФМ
