По случай 151 години от публикуването на “Произход на видовете”
През зимата на 1831 г. корабът на Нейно Величество „Бигъл“ отплава от Англия да картографира бреговете на Южна Америка. Един от моряците е Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Претворил в концепция изследванията си, той написва “Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие “Произход на видовете”.
“Произходът” е голяма провокация, brainstorm в научния, политическия и религиозния живот на Англия. Девет видни учени, които оформят стратегията на Кралското научно дружество, се събират в продължение на 30 години на вечеря всеки четвъртък в “X Club”, основан от Томас Хъксли в Лондон. Въпреки че те поддържат тезата, а Хъксли дори е наричан “булдог на Дарвин”, минават около 70 години, когато Дарвиновата теория за еволюция е подкрепена от “модерния еволюционен синтез”. За това допринасят неодарвинистите Джордж Уилямс, Уилям Хамилтън, Ернс Маир, Джон Смит, Робърт Акселрод, Робърт Тривърс, Мат Ридли, Ричард Доукинс…
От заглавието “Произход на видовете” вземам “запазване на успелите индивиди в борбата за живот” и започвам да пиша “Произход на учените”. Защото българските реформи за деформиране на образованието и науката продължават през последните около 70 години (по-точно 45 + 21 години).
Тези дни в протестите на студенти, ректори и учени основното искане пак беше: пари от държавата за Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН) – напомня ми негативна българска реплика “не искам ум, дай ми пари”, вместо “дайте ми ум, аз ще намеря пари”.
Да, 2-3 милиона лева, дадени от държавата, са като бакшиш, подхвърлен в кабинета на ректора на Софийския университет – няма да стигнат дори за тока, отоплението и водата. Да, без пари за прилични заплати и за съвременни научни проекти е много трудно. Но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН трудното ще става още по-трудно. Ръководството на тези институции трябва да бъде предадено на най-способните преподаватели и учени – реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”, защото там “горе” е ахилесовата пета на много български институции, включително университетите и БАН. Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финансови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации, е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора – международни “съдии” трябват за университетските и БАН-ските мачове, защото черното оценяване играе и на тези терени.
Да се успокоят обаче политическите интриганти: надявам се, че никой не иска закриване на Софийския университет и БАН. Но вярвам, че трябва да се узакони грантовата практика и тя да определя кои учени са най-способните и те, техните институти и лаборатории да оцеляват in the struggle for life – “оцеляване на най-приспособения” (survival of the fittest) – прочутата фраза на Хърбърт Спенсър (1820-1903) в книгата му „Принципи на биологията“. Те – най-приспособените към изискванията на съвременната наука, ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти (интеркатедрени, интеруниверситетски, национални и международни) могат да носят приноси в науката. А не както сегашните проекти – приноси в българската, предимно хабилитационно насочената наука. Именно най-способните учени знаят какво е normal (cumulative), revolutionary и hub science1, както и другите модерни научни концепции.
В тази еволюция наукометрични показатели като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, са водещите критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава съществуването на БГ-парадокса: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН. Страните, където няма такава ретроградна “еволюция”, образованието, науката и като следствие икономиката напредват. И въпреки това там вече преосмислят как “Университетите могат да бъде по-добри”2 – за тях именно това е един от “Големите въпроси и проблеми”. Ключовите думи на техните дискусии са: creativity, quality, excellence – Платоновото “arеte”.
“Повечето хора мислят, че университетите са само място, където отиват техните деца, за да получат диплома за висше образование. В действителност университетите са най-важната научноизследователска машина на нашата нация” – е написано в книгата “The Great American University”. Там разбират, че “добрият учен е и добър учител” – дефиниция, която е неудобна за много от българските университетски преподаватели.
Страна, която не иска или не може да проведе такива дискусии, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
За пореден път разбирам, че българската “научна еволюция” трябва да се задейства сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Приближава се или вече е дошъл онзи критичен момент, който в биологията се нарича “point of no return” – към възстановяване, здраве, живот.
Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя
1. Заложени още през 1962 г. в “The Structure of Scientific Revolutions” на Томас Кун.
2. Заглавие на статията на проф. Джон Качопо от Университета в Чикаго, публикувана на 6 май 2010 г. във Physiology Today.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Лаборатория по клетъчна биология, Медицински университет, Варн
Произход на учените
По случай 151 години от публикуването на “Произход на видовете”
През зимата на 1831 г. корабът на Нейно Величество „Бигъл“ отплава от Англия да картографира бреговете на Южна Америка. Един от моряците е Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Претворил в концепция изследванията си, той написва “Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие “Произход на видовете”.
“Произходът” е голяма провокация, brainstorm в научния, политическия и религиозния живот на Англия. Девет видни учени, които оформят стратегията на Кралското научно дружество, се събират в продължение на 30 години на вечеря всеки четвъртък в “X Club”, основан от Томас Хъксли в Лондон. Въпреки че те поддържат тезата, а Хъксли дори е наричан “булдог на Дарвин”, минават около 70 години, когато Дарвиновата теория за еволюция е подкрепена от “модерния еволюционен синтез”. За това допринасят неодарвинистите Джордж Уилямс, Уилям Хамилтън, Ернс Маир, Джон Смит, Робърт Акселрод, Робърт Тривърс, Мат Ридли, Ричард Доукинс…
От заглавието “Произход на видовете” вземам “запазване на успелите индивиди в борбата за живот” и започвам да пиша “Произход на учените”. Защото българските реформи за деформиране на образованието и науката продължават през последните около 70 години (по-точно 45 + 21 години).
Тези дни в протестите на студенти, ректори и учени основното искане пак беше: пари от държавата за Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН) – напомня ми негативна българска реплика “не искам ум, дай ми пари”, вместо “дайте ми ум, аз ще намеря пари”.
Да, 2-3 милиона лева, дадени от държавата, са като бакшиш, подхвърлен в кабинета на ректора на Софийския университет – няма да стигнат дори за тока, отоплението и водата. Да, без пари за прилични заплати и за съвременни научни проекти е много трудно. Но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН трудното ще става още по-трудно. Ръководството на тези институции трябва да бъде предадено на най-способните преподаватели и учени – реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”, защото там “горе” е ахилесовата пета на много български институции, включително университетите и БАН. Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финансови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации, е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора – международни “съдии” трябват за университетските и БАН-ските мачове, защото черното оценяване играе и на тези терени.
Да се успокоят обаче политическите интриганти: надявам се, че никой не иска закриване на Софийския университет и БАН. Но вярвам, че трябва да се узакони грантовата практика и тя да определя кои учени са най-способните и те, техните институти и лаборатории да оцеляват in the struggle for life – “оцеляване на най-приспособения” (survival of the fittest) – прочутата фраза на Хърбърт Спенсър (1820-1903) в книгата му „Принципи на биологията“. Те – най-приспособените към изискванията на съвременната наука, ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти (интеркатедрени, интеруниверситетски, национални и международни) могат да носят приноси в науката. А не както сегашните проекти – приноси в българската, предимно хабилитационно насочената наука. Именно най-способните учени знаят какво е normal (cumulative), revolutionary и hub science1, както и другите модерни научни концепции.
В тази еволюция наукометрични показатели като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, са водещите критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава съществуването на БГ-парадокса: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН. Страните, където няма такава ретроградна “еволюция”, образованието, науката и като следствие икономиката напредват. И въпреки това там вече преосмислят как “Университетите могат да бъде по-добри”2 – за тях именно това е един от “Големите въпроси и проблеми”. Ключовите думи на техните дискусии са: creativity, quality, excellence – Платоновото “arеte”.
“Повечето хора мислят, че университетите са само място, където отиват техните деца, за да получат диплома за висше образование. В действителност университетите са най-важната научноизследователска машина на нашата нация” – е написано в книгата “The Great American University”. Там разбират, че “добрият учен е и добър учител” – дефиниция, която е неудобна за много от българските университетски преподаватели.
Страна, която не иска или не може да проведе такива дискусии, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
За пореден път разбирам, че българската “научна еволюция” трябва да се задейства сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Приближава се или вече е дошъл онзи критичен момент, който в биологията се нарича “point of no return” – към възстановяване, здраве, живот.
Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя
1. Заложени още през 1962 г. в “The Structure of Scientific Revolutions” на Томас Кун.
2. Заглавие на статията на проф. Джон Качопо от Университета в Чикаго, публикувана на 6 май 2010 г. във Physiology Today.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Лаборатория по клетъчна биология, Медицински университет, Варн
Произход на учените
По случай 151 години от публикуването на “Произход на видовете”
През зимата на 1831 г. корабът на Нейно Величество „Бигъл“ отплава от Англия да картографира бреговете на Южна Америка. Един от моряците е Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Претворил в концепция изследванията си, той написва “Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 151 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие “Произход на видовете”.
“Произходът” е голяма провокация, brainstorm в научния, политическия и религиозния живот на Англия. Девет видни учени, които оформят стратегията на Кралското научно дружество, се събират в продължение на 30 години на вечеря всеки четвъртък в “X Club”, основан от Томас Хъксли в Лондон. Въпреки че те поддържат тезата, а Хъксли дори е наричан “булдог на Дарвин”, минават около 70 години, когато Дарвиновата теория за еволюция е подкрепена от “модерния еволюционен синтез”. За това допринасят неодарвинистите Джордж Уилямс, Уилям Хамилтън, Ернс Маир, Джон Смит, Робърт Акселрод, Робърт Тривърс, Мат Ридли, Ричард Доукинс…
От заглавието “Произход на видовете” вземам “запазване на успелите индивиди в борбата за живот” и започвам да пиша “Произход на учените”. Защото българските реформи за деформиране на образованието и науката продължават през последните около 70 години (по-точно 45 + 21 години).
Тези дни в протестите на студенти, ректори и учени основното искане пак беше: пари от държавата за Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките (БАН) – напомня ми негативна българска реплика “не искам ум, дай ми пари”, вместо “дайте ми ум, аз ще намеря пари”.
Да, 2-3 милиона лева, дадени от държавата, са като бакшиш, подхвърлен в кабинета на ректора на Софийския университет – няма да стигнат дори за тока, отоплението и водата. Да, без пари за прилични заплати и за съвременни научни проекти е много трудно. Но без конструктивни идеи и съвременен начин на мислене за реорганизация на живота на университетите и БАН трудното ще става още по-трудно. Ръководството на тези институции трябва да бъде предадено на най-способните преподаватели и учени – реформата да стане на принципа “отгоре-надолу”, защото там “горе” е ахилесовата пета на много български институции, включително университетите и БАН. Крайно време е “горе” да бъдат учени, които знаят да търсят “външни”, не само държавни финансови източници за научни проекти – грантовата система, търсеща финансиране от национални и международни фондации, е известен модел за “естествен подбор” на добри учени, прилаган в напредналите страни. Одобряването на научни проекти от “външни” рецензенти е гаранция за подбора – международни “съдии” трябват за университетските и БАН-ските мачове, защото черното оценяване играе и на тези терени.
Да се успокоят обаче политическите интриганти: надявам се, че никой не иска закриване на Софийския университет и БАН. Но вярвам, че трябва да се узакони грантовата практика и тя да определя кои учени са най-способните и те, техните институти и лаборатории да оцеляват in the struggle for life – “оцеляване на най-приспособения” (survival of the fittest) – прочутата фраза на Хърбърт Спенсър (1820-1903) в книгата му „Принципи на биологията“. Те – най-приспособените към изискванията на съвременната наука, ще си избират сътрудниците и от получените грантове ще повишават заплатите им. Тогава научните проекти (интеркатедрени, интеруниверситетски, национални и международни) могат да носят приноси в науката. А не както сегашните проекти – приноси в българската, предимно хабилитационно насочената наука. Именно най-способните учени знаят какво е normal (cumulative), revolutionary и hub science1, както и другите модерни научни концепции.
В тази еволюция наукометрични показатели като импакт фактор, индекс на цитиране, Hirsch index (h-index) и брой на докторанти и сътрудници, които напредват в науката, са водещите критерии при изборите за доценти, професори, член-кореспонденти и академици. За да не продължава съществуването на БГ-парадокса: хабилитирани да имат значително по-ниски наукометрични показатели от асистенти в университетите и научни сътрудници в БАН. Страните, където няма такава ретроградна “еволюция”, образованието, науката и като следствие икономиката напредват. И въпреки това там вече преосмислят как “Университетите могат да бъде по-добри”2 – за тях именно това е един от “Големите въпроси и проблеми”. Ключовите думи на техните дискусии са: creativity, quality, excellence – Платоновото “arеte”.
“Повечето хора мислят, че университетите са само място, където отиват техните деца, за да получат диплома за висше образование. В действителност университетите са най-важната научноизследователска машина на нашата нация” – е написано в книгата “The Great American University”. Там разбират, че “добрият учен е и добър учител” – дефиниция, която е неудобна за много от българските университетски преподаватели.
Страна, която не иска или не може да проведе такива дискусии, за да осъзнае и приложи такава стратегия, и в която емигрирането е спасителен начин на живот на най-талантливите мозъци, изпада в тежка интелектуална, икономическа и демографска криза.
За пореден път разбирам, че българската “научна еволюция” трябва да се задейства сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Приближава се или вече е дошъл онзи критичен момент, който в биологията се нарича “point of no return” – към възстановяване, здраве, живот.
Което означава, че се губят пътеките на Любознанието на българите по тяхната собствена земя
1. Заложени още през 1962 г. в “The Structure of Scientific Revolutions” на Томас Кун.
2. Заглавие на статията на проф. Джон Качопо от Университета в Чикаго, публикувана на 6 май 2010 г. във Physiology Today.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Лаборатория по клетъчна биология, Медицински университет, Варнa
