Здравето е ценност, но и предпоставка за икономически просперитет. Здравето на хората оказва влияние върху икономическите резултати по отношение на производителността, предлагането на работна ръка, човешкия капитал и публичните разходи. Развитието на сектора на здравеопазването силно се влияе от иновациите и има значима икономическа роля: този сектор представлява 10 % от БВП на ЕС. Освен това в него има силна концентрация на работна ръка и е един от най-големите сектори в ЕС.
Системите на здравеопазване заемат централно място в съвременното общество като помагат на хората да се грижат за здравето си и да го подобряват. Благодарение на системите на здравеопазване живеем повече, но е важно и да живеем по-добре.
„Здраве 2020” се основава на ценностите, залегнали в Конституцията на СЗО: „Достъпът до възможно най-високия стандарт здраве е едно от фундаменталните правà на всяко човешко същество”. Държавите в Европейския регион на СЗО са признали правото на здраве и са поели ангажимент за въвеждане на всеобхватност, солидарност и равен достъп като основни ценности в организирането и финансирането на здравните системи. Те се стремят към възможно най-доброто здраве, независимо от етническа принадлежност, пол, възраст, социално положение или платежоспособност. Тези ценности включват справедливост, устойчивост, качество, прозрачност, отчетност, равенство между половете, достойнство и право на участие при взимането на решения.
Системите за здравеопазване в ЕС са разнообразни и отразяват различни обществени решения. Въпреки различията по отношение на организацията и финансирането те са изградени на основата на общи ценности: общовалидност /универсалност/, достъп до качествени здравни услуги, равнопоставеност и солидарност.
Универсалност означава, че никой не е лишен от достъп до здравеопазване; солидарността е тясно свързана с финансовата устойчивост на нашите национални системи на здравеопазване и необходимостта да се осигури достъпност за всички; справедливостта се отнася до равен достъп според необходимостта, независимо от религията, пола, възрастта, социалния статус или платежоспособността.
Необходимо е системите на здравеопазване да станат фискално устойчиви по начин, който защитава тези ценности в бъдеще.
Цел на здравните системи на ЕС е да намалят различията в неравнопоставеността в здравеопазването и да осигурят индивидуален подход към нуждаещите се. Тясно свързана с това е работата в посока предотвратяване на заболявания и насърчаването на здравословен начин на живот.
Действащите принципи в целия Европейски съюз включват:
- Качество: Всички здравни системи на ЕС се стремят да предоставят качествени грижи. Това се постига чрез задължението за непрекъснато обучение на здравния персонал въз основа на ясно определени национални стандарти и гарантиране, че персоналът има достъп до ръководства за най-добрите практики в областта на качеството, стимулиране на иновациите и разпространение на добри практики, разработване на системи за осигуряване на добро клинично управление и чрез наблюдение на качеството в здравната система.
- Безопасност: Пациентите могат да очакват всяка здравна система на ЕС да осигури систематичен подход за гарантиране на безопасността на пациентите, включително наблюдение на рисковите фактори и адекватност, обучение на здравните специалисти и защита срещу заблуждаваща реклама на здравни продукти и лечения.
- Внимание, което се основава на доказателства и етика: демографските предизвикателства и новите медицински технологии могат да предизвикат трудни въпроси (етика и достъпност), на които трябва да отговорят всички държави – членки на ЕС. Гарантирането, че системите за грижи са базирани на доказателства, е от съществено значение както за осигуряване на висококачествено лечение, така и за осигуряване на устойчивост в дългосрочен план. Всички системи трябва да се справят с предизвикателството да приоритизират здравеопазването по начин, който балансира нуждите на отделните пациенти с наличните финансови ресурси за лечение на цялото население.
- Участие на пациентите: Всички здравни системи на ЕС имат за цел да бъдат насочени към пациента. Това означава, че те трябва да включат пациентите в тяхното лечение, да го променят прозрачно и да им предложат избор, когато това е възможно, например избор между различни доставчици на здравни услуги. Всички системи следва да бъдат публично отговорни и да гарантират добро управление и прозрачност.
- Възстановяване: Пациентите трябва да имат право на обезщетение, ако нещата се объркат. Това включва прозрачна и справедлива процедура за разглеждане на жалби, както и ясна информация за задълженията и специфичните форми на обезщетение, определени от разследването на здравната система (например компенсация).
- Поверителност и конфиденциалност: Правото на всички граждани на ЕС на поверителност на личната информация е признато в законодателството на ЕС и в националното законодателство.
През последното десетилетие европейските системи за здравеопазване са изправени пред следните общи предизвикателства:
- Застаряващото население на Европа е с по няколко хронични заболявания едновременно, което води до по-голямо търсене на здравни грижи;
- Непрекъснато нарастващи разходи за иновативни технологии и лекарства, който се превръщат в тежест за публичните финанси;
- Неравномерно разпределение на медицинските специалисти, а в някои специалности – недостиг;
- Неравномерен достъп до здравеопазване, водещ до ситуации на неравнопоставеност по отношение на здравеопазването в цялото общество.
Навременният достъп е достъпът до здравни грижи на всеки нуждаещ се, във времето, когато има нужда от това. За да се постигне това, необходимо е балансирано географско разпределение на здравните заведения и медицинските специалисти, както и политики за свеждане до минимум на дългите периоди на чакане.
Освен неравномерното териториално разпределение, друг ограничител до достъпни здравни грижи може да бъде цената.
Здравно обслужване с добро качество означава, че то трябва да е целесъобразно, подходящо, безопасно и ефективно.
Наблюдава се все по-голямо взаимодействие между системите на здравеопазване в ЕС. Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е важна стъпка в осигуряването на правна рамка и инструменти на политиката за това сътрудничество. С директивата се предоставят ясни правила и надеждна информация на пациентите относно достъпа и възстановяването на разходи за здравно обслужване в друга държава от ЕС.
Предизвикателства
1. Секторът на здравеопазването е важен източник на заетост
Секторът на здравеопазването и социалните дейности е секторът с най-голям ръст на заетостта през последните години с над 2,6 млн. нови работни места (между първата четвърт на 2009 г. и първата четвърт на 2017 г.).
Не всички нови работни места обаче съответстват на новото търсене на здравни грижи: застаряването на населението на Европа изисква различни комбинации от умения и различни начини на работа в отделните сектори и дисциплини с цел предоставянето на ефективни грижи.
Налице са несъответствия между търсените и предлаганите умения както по отношение на естеството, така и на разпределението на уменията, във всички професии в областта на здравеопазването. Развитието на нови форми на предоставяне на грижи, които водят до прехвърляне на задачи (например от лекари към медицински сестри), и по-добрата интеграция могат да осигурят по-безопасни и по-ефективни грижи при по-ниски разходи.
Работещите в сектора на здравеопазването и социалните дейности са с равнище на образование, което е много над средното за всички сектори. През 2016 г. в ЕС 33,9% от всички работници са с диплома за висше образование, а в сектора на здравеопазването и социалните дейности делът им е 43,4%.
Секторът на здравеопазването и социалните дейности продължава да бъде подчертано феминизиран: четирима от всеки пет работещи в този сектор са жени.
Ефективният и достъпен здравен сектор косвено допринася за икономическия растеж и благоденствието: той помага на хората да постигат и поддържат добро здравословно състояние и по този начин гарантира по-широко участие в пазара на труда и по-висока производителност.
2. Фискална устойчивост на системите за здравеопазване
Публичният сектор играе основна роля във финансирането на здравните услуги: в две трети от държавите членки над 70% от разходите за здравеопазване се финансират от публичния сектор. Това оказва влияние върху устойчивостта на публичните финанси, особено в контекста на процеса на застаряване на населението.
Държави членки с относително висок дял на частните разходи за здравеопазване са България (46% от общия разход за здравеопазване), Гърция (над 41%), Кипър (54%), Латвия (44%) и Малта (43%). Държавите членки с най-висок дял на финансирани от държавата разходи за здравеопазване са Чешката република (83%), Дания (84%), Германия (85%), Люксембург (83%), Нидерландия (81%) и Швеция (84%).
През 2015 г. публичните разходи за здравеопазване възлизаха на 7,8% от БВП в ЕС като цяло. В осем държави членки съотношението между разходите за здравеопазване и БВП е равно или надвишава претеглената средна стойност за ЕС: Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Обединеното кралство, Франция и Швеция. Държавите членки с най-нисък дял на публичните разходи за здравеопазване бяха Кипър и Латвия (3,5%), а под 5% са България, Естония, Литва, Унгария, Полша и Румъния.
Средно през 2015 г. в ЕС публичните разходи за здравеопазване възлизат на 15% от общите държавни разходи. Държавите членки, които са над стойността за ЕС са Чешката република, Германия, Хърватия, Ирландия, Литва, Нидерландия, Австрия, Словакия и Обединеното кралство. Държавите членки с най-ниски стойности са Кипър (7,2%), Румъния (8,4%), следвани от Гърция, Латвия, Унгария, Полша (всички под 11%) и Люксембург (11,5%).
Натискът за увеличаване на разходите за здравеопазване ще се запази. Съгласно доклада от 2015 г. относно застаряването на населението в периода до 2060 г. се очаква допълнително увеличение на дела на публичните разходи за здравеопазване от БВП. Основните причини за това увеличение са:
- нарастващите доходи и очаквания за висококачествени здравни услуги;
- застаряващото население;
- технологичен напредък.
Основната цел на ЕС е да осигури устойчивост на публичните финанси, включително в средносрочна и дългосрочна перспектива. За много държави на ЕС рисковете за устойчивостта за публичните финанси са свързани в значителна степен с очакваното въздействие на свързаните със застаряването публични разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи.
Освен фискалните затруднения системите за здравеопазване и дългосрочни грижи често са изправени пред общи структурни проблеми, които са свързани с неефикасното разпределяне и използване на ресурсите между различните нива на обслужване на здравните системи. ОИСР изчислява, че една пета от разходите за здравеопазване, допринася в малка степен или не допринася за подобряване на здравето на хората. В някои случаи – дори води до по-лоши резултати в областта на здравеопазването. Потенциално държавите могат да изразходват по-малко за здравеопазване, без същевременно това да води до влошаване на резултатите на здравната система или на резултатите в областта на здравеопазването.
В България например данните показват, че структурата на разходите от бюджета на здравноосигурителната система е силно деформирана:
- Делът на средствата за извънболнична дейност се запазва около 12-13%, при 25-26% за ЕС.
- Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 48%, при средни равнища е ЕС от около 30%.
- Разходите за лекарства достигат до 28%, при средно равнище за страните от ЕС 13-16%.
3. Бариери за достъп до ефективни системи на здравеопазване
Най-честите бариери за достъп до здравеопазване са в резултат от невъзможността и/или нежеланието на пациентите да плащат за медицински стоки и услуги. В някои държави проблем са времето за чакане и разстоянието. Времето за чакане като проблем може да възникне поради различни причини, включително причини, които са свързани с недостатъчно или неадекватно разпределяне на ресурси в системата за здравеопазване. Докато в България все още достъпът до лекарите специалисти е лесен /в рамките на същия ден или следващия от вземането на направление за специалист/, то в Швеция например за преглед при специалист се чака до 90 дни.
Достъпът до здравеопазване също може да бъде затруднен поради недостатъчната наличност на здравна инфраструктура и работна ръка в областта на здравеопазването.
Често използваният показател, който илюстрира пречките по отношение на достъпа до здравеопазване, са изразените от пациента неудовлетворени нужди. Понастоящем този показател е приет в набор от социални показатели, който е част от социалния стълб.
В четири от пет европейски държави по-малко от 5% от населението е докладвало за нива на неудовлетворени нужди от медицински преглед. В някои държави обаче делът на хората, докладващи за неудовлетворени нужди, е значително по-висок.
Пропуски, съобщавани по собствена преценка, по отношение на достъпа до качествени здравни грижи могат да бъдат открити в целия ЕС, въпреки че държавите членки са съгласни да изпълняват общия принцип за равнопоставеността на системите на здравеопазване. Пречките пред равнопоставеността в достъпа до здравни грижи са много и включват финансови, административни, географски, правни, културни и организационни фактори.
Предоставянето на устойчив достъп до висококачествени грижи изисква по-голяма ефикасност и ефективност на разходите за здравеопазване на фона на нарастващото търсене и на ограничените ресурси. Предизвикателството е да бъдат установени икономически ефективни начини за финансиране, организиране и предоставяне на грижи с цел по-добри резултати в областта на здравеопазването, като се използват по-рационално наличните ресурси.
В България проблемите с ниската ефективност и ефикасност на здравните услуги са резултат от деформираната структура на здравния сектор. Българското здравеопазване е особено концентрирано в болниците. Болничният капацитет значително надвишава средния за ЕС. България е лидер в ЕС по брой на болнични легла на глава от населението, а в периода 2008-2016 г. е налице 172% ръст на броя на леглата в частни болници при паралелен спад с 4% на леглата в публични лечебни заведения. Разкриването на лечебни заведения се извършва, без да се отчитат медицинските потребности, заболеваемостта на населението в региона, наличието на други работещи лечебни заведения за болнична помощ на същата територия, нито пък с наличния потенциал от медицински специалисти. Необосновано високият брой на лечебните заведения създаде условия за свръхпредлагане на медицински услуги и дейности.
Всеобхватното намаляване на разходите има за цел постигането на краткосрочни икономии, които, ако не са насочени към постигане на икономическа ефективност на системите, може да доведат до по-големи разходи в краткосрочен и дългосрочен план.
По-специално, много държави членки го възприемат като предизвикателство за подобряване на достъпа до лекарствени продукти.
Естеството на новите лекарства се променя постепенно: иновациите се основават на сложни и скъпи биофармацевтични продукти и са насочени към по-малки групи от населението. Публични и частни платци в здравеопазването все повече да се борят с това как да плащат за тези лекарствени продукти.
Показателят за смъртност, причинявана от подлежащи на лечения заболявания, се използва в световния контекст на оценяване на ефективността на системите за здравеопазване като индикатор за качеството и ефективността на политиките за здравеопазване.
Процентът на смъртните случаи, които са могли да бъдат избегнати благодарение на оптимални здравни грижи, спрямо всички смъртни случаи при лицата на възраст под 75 години през 2013 г., варира в значителна степен между държавите – членки на ЕС.
Точен индикатор за ефективността на системата са данните за състоянието на здравния статус на населението. Тревожен демографски проблеми в България е високото ниво на смъртност:
- Коефициентът на смъртност достига до 15.5‰ през 2017 г. при 9.5‰ за ЕС. Средната смъртност е разпределена много тревожно – в София е 11.4‰, във Видин е 22.7‰ (а във видинските села е 36.7‰), в Монтана и в Ловеч е 21.1‰ и т.н. Демографските прогнози показват, че нивото на общата смъртност в страната ще остане високо и непроменено в периода до 2030 г.
- Коефициентът на детска смъртност е 6.4‰ при 3.5‰ общо за ЕС. Детската смъртност в София 2.5 ‰, а в Сливен е над четири пъти по-висока (10.7‰).
- Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (66,1%) и злокачествените новообразувания (16,4%).
По-високите нива на коефициентът за смъртност и детска смъртност и териториалните различия в страната са резултат от диспропорциите в осигуреността с кадри в системата на здравеопазването и здравната култура на населението.
Начини за справяне с предизвикателствата
1. Повишаване на ефективността на системите на здравеопазването, чрез контрол върху следните показатели: перинаталната детска смъртност, предотвратимата смъртност, заразните болести, скрининг на раковите заболявания.
2. Увеличаване на достъпността до здравното обслужване
Достъпът до здравеопазване е резултат от взаимодействието между различни фактори, включително покритието на системата на здравеопазването (т.е. кой има право на здравно обслужване), какво включва това покритие (т.е. какви са правата на гражданите), разумни цени и наличност на здравните услуги. Достъпът до здравни грижи също така е пряко свързан с моделите на организация и управление на системите на здравеопазване. Възможно е на пациентите да им се струва, че достъпът до здравеопазването е труден, ако системите на здравеопазването са сложни и непрозрачни.
Застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания изискват различни комбинации от умения, което дава своето отражение върху програмите за медицинско образование. Разделението между професиите вероятно ще стане по-малко изразено чрез създаването на мултидисциплинарни екипи. Търсенето на умения и знания в сектора на здравеопазването се променя постоянно и е възможно тепърва да възникнат различни роли и професии, за да се откликне на нуждите на населението. Например предвид високите нива на липсата на физическа дейност в ЕС и свързаните с това рискови за здравето фактори здравните работници имат ключова роля при предоставянето на съвети на пациентите относно значението на физическата дейност, като едновременно с това си сътрудничат с други сектори — например в областта на спорта (Препоръка на Съвета от 26 ноември 2013 г. относно насърчаването на укрепваща здравето физическа активност в различните сектори, ОВ C 354, 4.12.2013 г.).
3. Повишаване на устойчивостта на системите на здравеопазване.
Като заключение представяме програмата на ЕС за ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване, която е съсредоточена в 3 приоритетни направления:
- Укрепване на ефективността;
- Укрепване на достъпа до здравни грижи;
- Повишаване на устойчивостта на системите.
