България е на едно от първите места в света по заболяемост и смъртност от мозъчносъдова болест (МСБ). Исхемичните инсулти (инфаркти) са най-честите остри нарушения на мозъчното кръвообращение – 80% от всички инсулти. Известни са статистическите прогнози: в годината след острия инсулт близо 80% от оцелелите получават в различна степен независимост от чужда помощ след рехабилитация в специализирана болница, а другите 20% остават приковани на легло и се нуждаят от обгрижване и поддържаща рехабилитация.

Превантивните мероприятия могат да доведат до понижаване на риска от инсулт с 80%.

Първичната профилактика е най-ефективната стратегия за намаляване на икономическото бреме за семейството и обществото.

Физикалната терапия и рехабилитация и предимно кинезитерапията имат най-голямо значение за оптималното функционално възстановяване, вторичната профилактика на рисковите фактори и постигане на максималната възможна самостоятелност и по-добро качество на живот на пациентите, прекарали мозъчен инсулт. След стабилизиране на хемодинамиката прекаралите острия мозъчносъдов инцидент могат да бъдат лекувани в специализирана болница за рехабилитация, където се работи и по клинични пътеки за рехабилитация след мозъчен инсулт (инфаркт).

Рехабилитационната програма за всеки отделен пациент е строго индивидуална и прецизирана. Пациентът следва да бъде с относително нормални граници на жизнените параметри – сърдечната честота и артериалното налягане. Правят се подробен преглед с анамнеза, соматичен статус и оценка на рисковите фактори и придружаващите заболявания, както и преценка на назначената медикаментозна терапия.

Неврологичният статус определя степента на двигателния дефицит и спастично повишения мускулен тонус – вида и степента на хемипарезата и наличието на контрактури (ограничението на движение в ставите вследствие на мускулния дисбаланс); оценка на походката, позата и ДЕЖ (дейности на ежедневния живот). Неврологичният преглед определя също така има ли пациентът затруднено общуване поради увредени висши корови функции и афатични (говорни), сензорни и координационни нарушения; страда ли от депресия и емоционална нестабилност след прекараното тежко заболяване, има ли тазоворезервоарни смущения. Наличието на декубитални рани вследствие на залежаването затруднява рехабилитацията и изисква специални грижи и лечение, затова още в първите часове след острия инцидент профилактично се взимат мерки за предотвратяване на това тежко усложнение – лечение с положение, добра хигиена и грижа за кожата.

Преди започване на рехабилитацията лекарят физиотерапевт прави кинезиологичен анализ и функционална оценка, което включва сантиметрия, ъглометрия, мануално и функционално мускулно тестуване; тестуване по 6-степенната скала по Brunnstrom – за степен на увреда и възстановяване; определя самостоятелността в ДЕЖ – самообслужване и походка; необходимостта от придружител или помощно средство за придвижване.

След прецизното функционално изследване и функционалната оценка – лека, средна или тежка степен на увреда, лекарят определя рехабилитационния потенциал на пациента, формира задачите на рехабилитацията и съставя конкретната, индивидуално съобразена физикално-терапевтична програма.

Изключително важно е пациентът да бъде достатъчно мотивиран, защото активното му участие в рехабилитационния процес е задължително условие за осигуряване на добър ефект от лечението.

Основните принципи на рехабилитацията са: ранно започване; етапност и комплексност; последователност и постепенност; контрол на резултатите от лечението.

Трябва да се има предвид, че рехабилитацията на инсултно болните в първите 1-12 месеца след инцидента се провежда ежедневно, без прекъсване, с постепенно натоварване, с усложняване и многократно повтаряне на упражненията. През 4-5 месеца могат да се включат топлолечението и електролечението, а много внимателно и водолечението.

След първата година от инцидента са желателни поне два курса годишно комплексна рехабилитация в специализирана болница, а след 5-ата година – ежегодни курсове с поддържаща физиотерапия.

Структурирането на рехабилитационния комплекс включва:

1. Медикаментозна терапия – ноотропни средства, церебрални вазодилататори, антиагреганти, миорелаксанти.

2. Кинезитерапия - дихателна гимнастика; пасивна и активна индивидуална лечебна физкултура (ЛФК); релаксиращи и различни масажни прийоми; механотерапия.

Отначало се извършва насочено потискане на патологичните двигателни схеми с релаксиращи прийоми за намаляване на спастицитета. При поява на волеви движения упражненията първо се извършват от облекчено изходно положение при използване на суспенсионна и пули-терапия (в клетката на Роше). С увеличаване обема и силата на движение на паретичните крайници в програмата се включват: аналитична гимнастика – упражнения с помощ и срещу съпротивление; вертикализация и обучение в ходене – по равно и качване по стълби; координационни упражнения; стабилизиране на равновесието и походката; обучение в самообслужване и трениране на хватателната функция на ръката; трениране на фината моторика; ДЕЖ.

3. Термотерапия – с цел намаляване на спастично повишения мускулен тонус. Най-често се използват парафиновите апликации. Топлолечението се извършва преди ЛФК.

4. Преформирани физикални фактори – импулсно магнитно поле – при вегетативни и трофични смущения; електрофореза с калиев йодит за намаляване на спастицитета; интерферентен ток при болезнено рамо; електростимулация на екстензорите на китката и глезена на паретичните крайници.

5. Водолечение - движенията във вода се извършват много по-леко и доставят положителни емоции на пациентите, затова – ако няма противопоказания – много добре се отразяват подводната гимнастика и перлените вани с растителни екстракти и билки – лавандула или хвойна. Лекият подводен масаж (вихров или тангентор с налягане на струята 0,5-1 атм.) също има добър ефект.

6. Психологични и логопедични занимания.

7. Трудотерапия и професионално преориентиране – с цел по-лесно осъществима ресоциализация в обществото.

Изключително важно е да се намалят вторичните рискови фактори, за целта са необходими контрол на артериалното налягане, кръвната захар и липидния профил.

Пациентът трябва да следва стриктно препоръчания хигиенно-диетичен и двигателен режим. Ако няма противопоказания, вечер след нахранване да приема по 100 мг аспирин.

Препоръчително е усвояването на кинезитерапевтичния комплекс и всекидневното му прилагане в домашни условия. Непрекъснатата рехабилитация дава реална възможност за снижаване степента на инвалидизацията и достигане на по-високо ниво на независимост и себереализация, което да позволи на прекаралите мозъчносъдов инцидент пълноценно участие в обществото.

Д-р Мая Русева – специалист по физикална и рехабилитационна медицина