Има хора и личности, чиито съдби са предопределени да носят в себе си „вкусът на времето”, в което са живели, да се сливат с конкретния исторически момент, а той да намери най-добрата си характеристика чрез тях. Те не са подвластни на неумолимия ход на времето, тях не ги застига неизбежната забрава в ги-
гантския водовъртеж на бързопроменящия се свят. Със своя живот и дейност те са се превърнали в онзи необходим морален и професионален императив, без който бихме изгубили посоката на движение.
Такава личност е д-р Атанас Дафовски. Носител на най-добрите черти на българския национален характер през XX век, плътно свързан със своя роден край и трудолюбивото му население – скромен, с родопско обаяние и дружелюбие, с голяма любов към човека, природата и красотата.
Въпреки всички житейски несгоди и трудности, съпътствали неговите детски и юношески години той неотклонно следва своите мечти да получи добро образование и да се влее в редиците на прогресивната българска интелигенция от предвоенния период, борейки се за по-добро бъдеще и социални правдини на своя народ. През целия си живот д-р Дафовски вярва в този свой идеал, защитава го с делата си, не му изневерява никога.
Участието на младия Атанас Да-
фовски в Отечествената война, бедните и изпълнени със страдания и лишения следвоенни години ориентират социалномислещата му личност към медицината. Тази професия като най-хуманна и най-близкостояща до хората, според него, би му помогнала да развие своя потенциал и да работи това, което мечтае и желае най-много.
Няма нищо изненадващо в това, че след завършване на висшето си медицинско образование д-р Атанас Да-
фовски се завръща в обичания от него Родопски край, в Кърджали, където има болница, и където наученото може да бъде пълноценно приложено в интерес на пациентите. Следват години на много труд до самозабрава, всеотдайност до себераздаване, етичност и принципност до себеотрицание. Д-р Дафовски се утвърждава като отличен лекар интернист, а впоследствие и завеждащ отделението по вътрешни болести. Независимо от многобройните си административни задължения и активно участие в обществения живот, той никога не забравя, че е лекар, винаги намира време да консултира и лекува хора, потърсили неговата помощ.
Мощен тласък на способности и управленски талант дава назначаването на д-р Атанас Дафовски за главен лекар на болницата през 1960 година. Пред новия ръководител на окръжната болница се из-
правят редица предизвикателства – изграждане на мно-гопрофилност и разкриване на нови отделения, утвърждаване на следдипломната квалификация
на медицинските кадри, въвеждане на нови диагностични и лечебни методи, борба със социалнозначимите болести и подобряване на здравните показатели за състоянието на населението. Поел своите отговорности като мисия, д-р Дафовски ръководи огромния колектив на болницата със силата на своята убедителност като уважаван лекар, безспорен авторитет, тънък педагог и добър психолог, който умее да сплотява и да разрешава най-заплетените и конфликтни ситуации, каквито се случват често в големите лечебни заведения. Той успява да изгради ядро от високопрофесионални и с широка медицинска култура и личностни качества лекари, които дълги години са уважавани и
признавани не само в Кърджалийски окръг, но и в университетските болници в Пловдив и в София. Младите лекари се ползват със специално внимание от ръководителя на болницата, учат се от него на задълбочено изследване и етично отношение към болния човек, без разлика на произход, етнос, пол и възраст.
Д-р Атанас Дафовски ръководи окръжната болница в Кърджали близо четвърт век. Неговото стратегическо мислене и широк кръгозор подсказват, че на Кърджали е необходима нова болница, която да отговори на нарасналите потребности на населението в този динамично развиващ се край на нашата страна. Той убеждава властите да предприемат действия за проектиране и построяване на нова болнична сграда и лично ръководи проектантските и строителните работи до завършване на обекта.
Впоследствие предприема всички необходими действия за модерното обзавеждане и медицинското оборудване на сградата. И така на входната пътна артерия на града извисява снага най-мащабната и модерна сграда за своето време – истински дворец на здравето, с архитектурна идея на отворена книга, обърната на юг – там, където се раждат, живеят и се трудят хората от пробудения и преобразен Кърджалийски край.
Построяването на новата болница предопределя друг мащаб на областното здравеопазване, дава нови възможности и перспективи за развитие на медицинските съсловия и осигурява съвременни условия за лечение на гражданите. С право те се гордеят със своята болница, която днес напълно заслужено и оправдано носи името на своя първостроител – д-р Атанас Дафовски.
Може би има някакъв скрит замисъл в това, че д-р Атанас Дафовски е роден на 8 април, само ден след Световния ден на здравето. Истински апостол на здравеопазването на област Кърджали, той е навсякъде първи. Той е първият лекар в Източните Родопи, носител на високото звание заслужил лекар на България. Но най-голямата награда в живота му остава любовта и благодарността на хората, на които той посвещава целия си съзнателен живот, професионална компетентност и творческа енергия. Неговите лично обаяние, до-
бра дума за всеки и широко отворено сърце не могат да бъдат забравени.
Днес, когато отбелязваме 100 години от рождението на д-р Атанас Дафовски в дълбоко променените обществени и социално-икономически условия, все повече си даваме сметка, че през определено време историческата реалност ражда по необходимост ярки личности, които да трасират пътя, по който вървим, и като пътеводна звезда да посочват вярната посока. Такава личност за здравеопазването през XX век е д-р Атанас Дафовски.
Дълбоко съм убеден, че тези, които го познавахме, тези, които само са чували за него и тези, които идват с мощния заряд на младостта и вярата в непреходната стойност на лекарската професия, ще пренесат през годините примера, който д-р Дафовски ни остави – за вярно служене на народ и Родина – не с приказки и високопарни лозунги, а с дела!