Безспорно ураганната есенна здравна тема у нас е очакваният нов модел. Преди още да е видян окончателен вариант, коментарите заваляха като градушка, придружена с многопосочни ветрове, и варират от пълно съгласие до пълно отричане. Чува се изобилие от мъдри, по-малко умни и доста спорни предложения.
Известно е, че здравната система е консервативна и трудно се поддава на драстични промени. Ясно е обаче, че и така повече не може да продължава.
Големият въпрос е как и дали да се бърза? Например чрез допълнително натоварване на хората, които и сега си плащат здравноосигурителните вноски. Или пък чрез създаване на още осигурителни „каси“, което означава продължително по време прекрояване на много закони, наредби и други нормативни документи. До края на годината остава малко време. Не е далеч и новият национален рамков договор, ако въобще ще има такъв. И още, и още…
Другият съдбовен въпрос е дали цел на тази промяна е да се ограничат харчовете и течовете в здравната система, или – по-важното – да стане тази система по-ефективна за болните. И за здравите. Тревожен е фактът, че повече се говори за пари, отколкото за структури, организация, ред и регламенти в цялостния облик на здравеопазването – от профилактиката и превенцията, през диагностиката и лечението, та до лекарствената политика и здравно-социалната грижа за всеки българин.
Досега ни учеха, че пациентът трябва да бъде в центъра на системата, че трябва да се плаща за дейност, но и за резултат. А настоящите дискусии все поставят в центъра финансовите средства. Ако само те са цел на новия модел, ураганният вятър ще отвее и моделиерите, и останалото малко доверие, че нашето здравеопазване може да стане по-качествено, по-справедливо, по-резултатно.
