На 12 октомври т.г. в София бе проведен първият Национален форум за грип, посветен на ваксинопрофилактиката. Събитието бе организирано от Съюза на българските медицински дружества (СБМД) по повод приетата от Съвета на Европа на 22 декември 2009 г. „Препоръка за имунизация срещу сезонния грип”. Според този документ до зимния сезон на 2014/2015 г. в европейските страни трябва да бъде достигнат препоръчаният от СЗО обхват на ваксиниране от 75% сред хората в напреднала възраст, както и сред рисковата група на хронично болните.
Форумът бе открит от доц. Тодор Попов – председател на СБМД, който подчерта, че за постигането на целта, определена в препоръката, е необходима единна позиция на медицинското съсловие по отношение на ваксинопрофилактиката на грипа. Той припомни, че българите като цяло се отнасят несериозно към грипа и често го определят като настинка. Необходими са мерки и срещу широко разпространените в интернет антиваксинални настроения, стана ясно от изказването на доц. Попов.
Гост-лектор на събитието бе проф. Дейвид Федсън – водещ експерт по инфекциозни болести и носител на награда за изследователски постижения в областта на имунизацията на възрастни на Центъра по контрол на заболяванията в САЩ. Той изнесе доклад за ползите от ежегодната ваксинация срещу грип. Проф. Федсън цитира резултатите от няколко мащабни проучвания, които доказват, че ежегодната противогрипна ваксинация намалява смъртността при хора в напреднала възраст, броя на хоспитализациите, както и смъртните случаи поради грип и пневмония. Световноизвестният учен апелира за повишена информираност за противогрипната ваксина сред здравните специалисти и обществото, както и за увеличаване на ваксиналния обхват за всички хора от рисковите групи. Той изтъкна, че най-честата причина, поради която хората вземат решение да се ваксинират, е препоръката на лекар или медицинска сестра.
Проф. Федсън подчерта, че е необходима целева противогрипна ваксинация на хора в най-голям риск. Той каза още, че 30-50% от хоспитализираните и 2/3 от починалите заради грип са лежали в болница и през предходния ваксинационен сезон. Специалистът уточни, че имунният отговор при противогрипна ваксинация по време на изписване от болница е същият като отговора при ваксинация по всяко друго време.
В края на своя доклад проф. Федсън обобщи, че СЗО и националните цели за ваксинация са амбициозни, но въпреки това употребата на ваксини и ваксиналният обхват са все още незначителни.
Националният консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова се спря на препоръките на ЕС и СЗО в детайли и коментира подходите за изпълнението им в България. Още през 2003 г. в специална резолюция на СЗО се препоръчва в страните, в които съществува национална политика за имунизация срещу грип, да бъдат разработени и приложени стратегии за повишаване на ваксиналния обхват при всички лица от високорисковите групи. През 2005 г. и 2006 г. Европейският парламент приема резолюциите „Стратегия срещу грипната пандемия” и „Планиране на готовност и отговор на грипната пандемия в Европейската общност”. Тези два документа обръщат внимание и на необходимостта държавите членки да повишат имунизационния обхват със сезонни противогрипни ваксини в междупандемичните периоди в съответствие с препоръките на СЗО.
На 22 декември 2009 г. Съветът на Европа приема Препоръка за имунизация срещу сезонния грип, целяща повишаване на ваксиналния обхват в ЕС. Целта на препоръката е достигане на определения от СЗО 75% обхват при старите хора и при лица с хронични заболявания колкото може по-бързо, желателно до зимния сезон на 2014-2015 г. Проф. Кожухарова коментира, че за да бъде постигната поставената цел, е необходимо да бъдат проведени масови публични и професионални информационни кампании за сезонния грип и противогрипната имунизация сред хората от рисковите групи и техните семейства, сред медицинските специалисти, както и сред здравните мениджъри и политиците. Епидемиологът допълни още, че е необходимо на национално ниво да бъдат събрани специфични и сравними данни за ваксиналния обхват при рисковите групи с оглед адекватно оценяване на ситуацията във всички държави в ЕС, както и да бъдат анализирани причините, поради които някои хора не се ваксинират.
Проф. Кожухарова подчерта, че грипът и острите респираторни заболявания са сред най-масовите инфекциозни болести, които са причина за 10 до 30% от всички случаи на временна нетрудоспособност. У нас годишно възникват около 2,5 млн. случая на грип и ОРЗ. Епидемиите от грип се съсредоточават в рамките на 4 до 8 седмици, през някои от които средната заболяемост в страната достига до над 300 на 10 хил. население. През епидемичния период възникват 30% от всички регистрирани през годината ОРЗ, което означава, че системата на здравеопазването ежегодно е изправена пред проблема за обслужване на поне 687 140 заболели в продължение на месец и половина. Проф. Кожухарова припомни още, че грипните епидемии закономерно се придружават и от чести и тежки усложнения и увеличаване на смъртността, предизвикана от грип и пневмонии. У нас всяка година с диагноза пневмония се хоспитализират около 70 хил. души, а около 2100 умират.
Съвременните инактивирани ваксини имат отлични характеристики по отношение на тяхната имунологична, епидемиологична и икономическа ефективност. В изложението си проф. Кожухарова подчерта, че имунизацията срещу грип предпазва от заболяване 70-90% от здравите хора под 65 години, предпазва от възникване на усложнения и вторични инфекции (вирусни и бактериални пневмонии), намалява рисковете от обостряне на хроничните заболявания и от тежки форми, налагащи хоспитализация, намалява леталитета, ограничава възможността за разпространение на грипните епидемии.
У нас няма точни данни за употребата на грипни ваксини. По данни на ИАЛ през сезон 2009/2010 разрешение за продажби е дадено за 478 551 броя, което прави 63,3 дози на 1000 души население. Според IMS HEALTH за този период са продадени 376 315 ваксини или 49,8 дози на 1000 души. Проф. Кожухарова цитира и информация от своята практика, според която са продадени около 353 хиляди или 46,7 дози на 1000 души. Статистиката от РИОКОЗ е коренно различна – според институцията през сезон 2009/2010 г. са имунизирани 50 хил. лица.
В своето изложение проф. Кожухарова обобщи основните проблеми на ваксинопрофилактиката на грипа у нас, както и задачите, произтичащи от препоръките на Съвета на Европа. На първо място епидемиологът изтъкна ниския имунизационен обхват с грипни ваксини – годишно у нас се внасят между 4,2 и 6,3 дози на 100 души население, но това не са реално приложените ваксини. Ето защо според проф. Кожухарова е необходимо да бъде създадена ефективна организация за провеждане на рутинна предсезонна ваксинопрофилактика на грипа, ориентирана към повишаване на националния ваксинален обхват, особено в отделните рискови групи. Негативно върху ваксинацията се отразява и заплащането на имунизацията от населението. Проф. Кожухарова предлага да бъде създадена нормативна уредба, регламентираща механизма за поемане на разходите или на част от тях за имунизацията на лицата от рисковите групи. Друг проблем у нас са като цяло недоброто отчитане на извършените имунизации срещу грип и липсващата регистрация на обхвата по категории население. Епидемиологът подчерта още, че не съществува заинтересованост от страна на общопрактикуващите лекари за прилагане на препоръчителните ваксини и предложи да бъдат създадени финансови стимули за лекарите при извършване на ежегодна имунизация на лица от рискови групи. Недостатъчна е и информираносттта както на широката общественост, така и на медицинските специалисти за значението на имунизациите срещу сезонния грип. Трябва да бъдат разработени програми за мащабна информационна и образователна дейност сред различни аудитории – за медицински персонал (включително студенти), политици, и т.н.
Препоръките на експерти за грипната ваксинация при децата коментира доц. Атанас Мангъров – началник на Детско отделение със сектор за интензивно лечение към Специализираната болница по инфекциозни болести в София. Той припомни, че грипът е подценявано заболяване във всички възрастови групи. Специалистът акцентира върху факта, че децата са основни разпространители на грипните вируси. При тях е констатирана и най-висока заболяемост от грип. При грипна епидемия най-често биват хоспитализирани децата между 0 и 4-годишна възраст, както и лицата над 65 години. Епидемиологични проучвания показват, че грипът води до висока честота на усложненията при най-малките пациенти. Заболяването има значителна тежест за семействата и работодателите, свързани с пропуснати учебни дни и пропуснати работни дни на родителите.
Доц. Мангъров изтъкна, че броят на страните, възприемащи повсеместна имунизация за грип на кърмачета и деца, непрекъснато се увеличава. Специалистът представи и Central European Vaccination Advisory Group (CEVAG), в която членуват регионални експерти от 10 централноевропейски страни, сред които и България. Целта на тази група е да подпомага ефикасната и безопасната употреба на ваксини за предотвратяване, контрол и евентуална ерадикация на инфекциозни болести чрез повишаване на осведомеността за имунизациите. Експертите от тази група препоръчват въвеждане на повсеместна ваксинация срещу грип за всички деца от 6-месечна възраст, като специално внимание е нeобходимо при деца до 5-годишна възраст, тъй като те са изложени на най-голям риск. CEVAG препоръчва ежегодна ваксинация, като през първата година малчуганите следва да получат две дози през минимален интервал от две седмици съобразно инструкциите на производителя. През следващите години децата следва да получават по една доза сезонна противогрипна ваксина.
Д-р Ангел Кунчев – началник на отдел „Надзор на заразните болести” в МЗ, говори за ролята на медицинските специалисти за повишаване на ваксиналния обхват с противогрипни ваксини у нас. Той припомни, че медицинският персонал е с повишен риск от заразяване по време на епидемии, като най-застрашени са лекарите, медицинските сестри, студентите и санитарите, които имат близък контакт с пациенти. Въпреки препоръките на здравните власти за ваксинация срещу грип на медицинския персонал в много страни, налице е нисък ваксинален обхват сред тях дори в страни като САЩ, Франция и Великобритания. В заключение д-р Кунчев подчерта, че медицинските специалисти са основна движеща сила за ваксинация на населението и те трябва да бъдат насърчавани да имунизират своите пациенти.
Участниците във форума се обединиха около позицията, че изпълнението на препоръката на Съвета на Европа ще бъде трудна задача, чието решение ще изисква целенасочени усилия на медицинската общност, на политиците, както и на всеки един от нас.
