Вие сте в: Начало // Всички публикации // Работното място – стресов фактор?

Работното място – стресов фактор?

За първи път Световният ден на психичното здраве е отбелязан през 1992 г. През настоящата година темата е „Психично здраве на работното място”.

Според европейско проучване от 2011 г. 55% от хората с психичноздравни проблеми не успяват да се върнат на работа, въпреки че правят опит. От тези пък, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско заплащане в сравнение с предишната си работа.

Около 38,2 % от жителите на ЕС някога през живота си са преживели психично заболяване, сочи още проучването. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% – с безсъние, 6,9% – с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или вещества.

5% от младите хора (до 18 години) са с хиперактивност и нарушение на вниманието, а от 1% до 30% процента сред хората в най-горната възрастова група се падат на деменцията.

Стресът на работното място – личен и фирмен проблем

Стресът е едновременно личен и фирмен проблем. В съвременната развиваща се икономика условията, водещи до проблеми със стреса, нарастват в глобален мащаб. Съгласно Рамковата директива на ЕС по здравето и безопасността и според националното законодателство стресорите и техните последици са предотвратими и могат да се регулират от работещия и неговия работодател съвместно и в съгласие с личните и общите интереси. Работодателят е длъжен и е в негов интерес да предприеме всички предпазни мерки работниците да не се разболяват в резултат от работата си.

Рисковете от стрес на работното място възникват при нарушено съответствие между компетентността и възможностите на индивида и трудовите му задължения, при конфликти между личните роли в труда и извън него и при липса на достатъчна степен на контрол върху работата и личния живот.

Категории стресори и условия, създаващи опасност за възникване на прекомерен стрес

1. Организационна култура и функция

• Лоша комуникация. Липса на възможност за гласно изразяване на проблеми и оплаквания;

• Ниско ниво на подкрепа за решаване на проблеми и лично развитие.

• Присъствие на практика на „порицание/критикуване”, когато нещата вървят зле, отричане на потенциалните проблеми;

• Неясни организационни задачи.

2. Роля в организацията

• Неяснота на ролите и изискванията. Липса на ясно описание на длъжностните задължения;

• Неяснота по отношение на необходимата квалификация за конкретното работно място.

• Конфликт на ролите в организацията. Персоналът има усещането, че работата изисква противоречиво поведение;

• Отговорност за хора;

• Непълноценност на ролята. Много отговорности, но ограничена оторизация, власт или капацитет за вземане на решения и възлагане на задачи;

3. Развитие на кариерата

• Застой и несигурност на кариерата;

• Недооценяване или свръхоценяване;

• Лошо заплащане;

• Несигурност на работата, непостоянство на служебната позиция, страх от уволнение;

• Ниска социална значимост на работата.

4. Свобода на вземане на решение/контрол

• Слабо участие във вземане на решения;

• Ограничена свобода за вземане на решения, организиране на работата и общо на личната инициатива;

• Липса на възможност за личен контрол по пътя на съучастие;

• Липса на контрол, признание на приноса за крайния продукт на труда и възнаграждение за добро изпълнение на трудовите задачи;

• Свръхконтрол.

5. Междуличностни отношения на работното място

• Социална и физическа изолация;

• Лоши взаимоотношения с началниците;

• Лоши взаимоотношения с другите работещи; междуличностни конфликти;

• Липса на социална подкрепа, не-сътрудничещи и не-подкрепящи началници, колеги или подчинени;

• Несгоди поради предразсъдъци на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа.

6. Съгласуване “дом – работа”

• Дисбаланс между изискванията на работата и тези на живота извън работното място (конфликт на ежедневните роли);

• Конфликтни изисквания в работата и в дома;

• Лоша подкрепа в дома;

• Двойствени проблеми на кариерата.

7. Работна среда и екипировка

• Проблеми с надеждността, наличността, съответствието и поддръжката или екипировката и съоръженията;

• Неприятна или опасна физическа работна среда.

8. Дизайн на трудовата задача

• Досадна и повтаряща се работа: липса на разнообразни или кратки работни цикли;

• Фрагментирана или безсмислена работа;

• Липса на възможност за ефективно използване на личните таланти и умения;

• Висока несигурност;

• Липса на възможност за повишаване на квалификацията – твърде малко, но и прекалено много обучение;

• Високи изисквания към вниманието. Потенциална опасност малки грешки или моментна липса на внимание да доведат до сериозни и дори катастрофални последици;

• Влизащи в конфликт изисквания;

• Недостигащи ресурси.

9. Работно натоварване/работен ритъм

• Претоварване – неадекватно време за завършване на трудовата задача, водещо до лична и на възложителите неудовлетвореност;

• Непълноценно използване – твърде малко работа;

• Липса на контрол върху ритъма;

• Високи нива на спешност.

10. Работен график

• Сменна работа;

• Непредвидими часове. Очакване, че е нормално персоналът да работи извънредно или да си взема работа за вкъщи;

• Дълъг или несоциален работен ден;

• Твърди работни графици.

Публикацията се осъществява със съдействието на Националния център по обществено здраве и анализи.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.