Проф. Илия Салтиров пред „Форум Медикус“
– Уважаеми проф. Салтиров, моля направете кратка визитка на проведения в началото на април т.г. VII симпозиум „Ендоурология и минимално инвазивна хирургия“.
– На 1 и 2 април т.г. бе проведен VII симпозиум “Ендоурология и минимално инвазивна хирургия” и “1-ви SEGUR Workshop on Urolithiasis”.
Симпозиумът е ежегодна научна проява, организирана от Военномедицинската академия (ВМА), Катедрата по урология и нефрология на ВМА, Секцията по уролитиаза (EULIS) на Европейската асоциация по урология (EAU), South-Eastern Group for Urolithiasis Research (SEGUR) и Българското дружество по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия. Научната програма представя съвременните тенденции в ендоурологията и минимално инвазивната хирургия при диагностиката и лечението на урологичните заболявания.
Научно-практическата програма включваше state-of-the-art лекции от водещи европейски преподаватели, “Live surgery” сесии, “Hands-on-training” сесии, модерирана постерна и видео сесия, дискусия на клинични случаи.
Тази тематична определеност на симпозиума в един много актуален и бързо развиващ се сектор от високотехнологичната съвременна урология, както и разнообразните форми на предоставяне на знания и придобиване на практически опит, прави събитието много популярно сред уролозите, имащи желание да се развиват и усъвършенстват в тази насока. Това е причината да участват уролози от цялата страна, както и много млади колеги. Това е и гаранцията, че все повече урологични клиники и отделения имат намерение да започнат да прилагат тези методи за диагностика и лечение в своята всекидневна дейност.
– Моля да откроите присъствието на чуждестранни лектори – какво в повече те допринасят за познанието на българските участници?
– Научният комитет на симпозиума бе в състав от 30 изтъкнати специалисти и университетски преподаватели, петнадесет от България и петнадесет от чужбина. Това са хора, които, освен че са много добри професионалисти, имат и мисията да обучават, да развиват, да споделят своя опит и знания. Не бих искал да разделям и сравнявам лекторите, техните способности и качества според това дали са чуждестранни или български. Експертът, професионалистът, знаещият и можещият, учителят и просветителят нямат народност, това е състояние на духа, това е необходимост да създаваш и да споделяш, да развиваш и да усъвършенстваш, да знаеш, че не си сам, че има хора, които са с теб, и хора, които те следват. Надявам се, че всички участници в симпозиума са усетили този дух на споделеност, на отдаденост, на взаимно уважение и приятелство между лекторите. В симпозиума участваха представители от 11 страни – Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Македония, Португалия, Румъния, Сърбия и Турция.
– Как бихте обобщил професионалните ползи от т.нар. live surgery сесии?
– Live surgery сесиите са една много особена и предизвикателна форма на споделяне на знания и опит по време на съвременните научни прояви с акцент върху определени сфери от съвременната хирургия. Те станаха възможни благодарение на големия напредък в IT технологиите, интернет преносът на данни, както, разбира се, и на медицинските технологии, които ни осигуряват ендоскопски образ с високо качество. Голямото предизвикателство, както и голямата полза от тази форма за споделяне на знания и опит е фактът, че всичко се случва в момента, на живо. При този начин на обучение могат да се видят всички етапи на една оперативна процедура, могат да бъдат коментирани в реално време възможностите, показанията, противопоказанията, трудностите, възможните усложнения и как да се опитаме да ги избегнем, как да ги лекуваме, ако се случат, да се споделят някои tips and tricks, които да спестят много разочарования, ако се преоткриват с емпиричен опит. И не на последно място – да се демонстрира значението на екипната работа, на добрите професионални отношения, на колективния дух в нашата работа, в която „самотният ездач” е обречен на провал.
– Докъде е българската урология в прилагането на ендоскопски и минимално инвазивни подходи при уролитиаза?
– С условията, които сме създали за диагностика и лечение, с опита, който имаме в лечението на уролитиазата с ендоскопски и минимални инвазивни методи, определено респектираме нашите чуждестранни колеги. Те вече много добре познават нашите възможности и постигнатите резултати в комплексното лечение на това често за нашия географски регион заболяване. Затова бих казал, че българската урология не отстъпва по нищо на европейската урология като възможности и методи. Проблемът е, че това лечение трябва да стане стандарт на национално ниво и да се прилага по единни стандарти в поне няколко от големите клиники. Това означава те да имат условия и квалифицирани кадри за прилагане на всички съвременни методи за лечение на уролитиазата. Тъй като няма универсален метод за това лечение, методът трябва да бъде избиран според клиничния случай. Именно това е и една от целите на този симпозиум – да покаже възможностите и показанията за прилагане на всички съвременни методи за лечение на уролитиазата.
Обективната ситуация в България е, че в почти всяка клиника вече има апарат за екстракорпорална литотрипсия, но това не е достатъчно. Екстракорпоралната литотрипсия е един изключителен метод вече с 30-годишна история в нашата страна, но този метод е с определени показания. Приложението му у нас се опорочава с прилагането му извън тези показания, а това води не само до лоши резултати, но и до много усложнения вследствие на забавяне на необходимото лечение. Затова нашите усилия са насочени към това все повече клиники да започнат да прилагат всички методи за лечение, за да може лечението да бъде комплексно, навременно и ефективно. По този начин ще се постигне и добър икономически ефект. Вместо да се заплаща за много и неефективни, повтарящи се понякога с години екстракорпорални литотрипсии, може да се направи ендоскопска литотрипсия, с която да се реши едномоментно проблемът.
– От програмата е видно, че през тази година сте домакини и на 1st SEGUR Workshop on Urolithiasis. Разкажете малко повече за тази инициатива.
– През първия ден на симпозиума бе проведен и “1st SEGUR Workshop on Urolithiasis”. Това е международен образователен проект за теоретично и практическо обучение, организиран от SEGUR и посветен на съвременните методи за диагностика, лечение и метафилактика на уролитиазата. Радвам се, че идеята за създаването на тази научна група се роди в София, по време на 4-тото издание на симпозиума. В групата участват 8 клинични центъра за лечение на уролитиазата от България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Сърбия, Турция (два центъра). Португалия участва като асоцииран член. Целите на тази организация са извършване на научни изследвания в областта на епидемиологията, патогенезата, лечението и метафилактиката на уролитиазата, налагане на високи стандарти в изследването и лечението на това широко разпространено в региона заболяване. Организирането на такива научно-практически обучения също е една от целите. Решението ние да бъдем първите домакини беше взето единодушно при заседанието на борда на SEGUR, проведен в Истанбул през декември 2015 година. Това доверие ни беше гласувано заради нашия опит и високата оценка, която сме получавали досега за организацията и нивото на научната програма на нашия традиционен симпозиум. Общата оценка е, че напълно оправдахме доверието и очакванията, дадохме много добър старт на инициативата.
– Дълъг път извървяхте от първи до седми симпозиум – какво предстои? Какви следващи територии очакват своите изследователи? Все по-високите технологии или все по-търсещият дух движат науката и практиката в урологията напред?
– Високите технологии и търсещият дух вървят ръка за ръка. За наша радост урологията е една от най-високотехнологичните медицински специалности. Тя има толкова специализирани подраздели като медицинска специалност, че вече е трудно да се следят новостите в теоретичен апект и е невъзможно един специалист да може ефективно да прилага различните терапевтични методи. По тази причина специализирането на кадрите в определени направления, създаването на специализирани центрове за диагностика и лечение на определени заболявания е от изключителна важност и дава възможност за постигане на много добри резултати.
През тази година въведохме и една новост в организацията на симпозиума, която също е свързана с технологиите. По време на събитието осигурихме възможност да се наблюдават и слушат презентациите в реално време през интернет. Така всеки, който имаше желание, можеше чрез своя компютър, таблет или смартфон да „присъства“ в конгресната зала. И знаете ли, че само през първия ден статистиката показа, че е имало 640 посещения на платформата, и то не само от България, но и от чужбина. Това за нас означава, че програмата е била интересна и полезна. Затова имаме намерение да качим лекциите в сайта на симпозиума като webcast, за да могат те да се ползват от колегите по всяко удобно за тях време – (www.urolithiasis.endourology.bg).
Накрая бих искал да използвам възможността, за да благодаря на ръководството на ВМА за това, че ни подкрепя и дава възможност да продължаваме и развиваме тази традиция. Тя започна като научно-практическо следдипломно обучение по ендоурология в рамките на учебната програма на Катедрата по урология и нефрология на ВМА и постепенно се превърна в международно научно събитие. Да благодаря на всички членове на Научния комитет от България и чужбина, които въпреки напрегнатото си професионално всекидневие и многото научни ангажименти с удоволствие и желание споделят своя професионален опит и знания с нашите колеги. Да благодаря на моите колеги, на всички фирми, които ни подпомагат, и без чиято помощ това събитие няма да може да се състои. Да благодаря на всички фирми, ангажирани със самата организация и провеждане на симпозиума. И не на последно място – на екипа на вестника, че дава възможност информацията да достигне до широк кръг от медицинската общност на България.
