На 8 октомври т.г. в София бе проведен дискусионен форум на тема: „Персонализираната медицина – правилното лечение за точния пациент в подходящото време“. Организатор на събитието бе Българската асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД), а специален гост беше Денис Хорган, изп. директор на Европейския алианс за персонализирана медицина (ЕАРМ).
Във форума участваха председателят на Комисията по здравеопазването д-р Д. Дариткова, управителят на НЗОК д-р Гл. Комитов, изп. директор на ИАЛ доц. А. Стоименова, председателят на НПО и член на Борда на Европейския пациентски форум д-р Ст. Хасърджиев, представители на МЗ, водещи експерти по лекарствена и реимбурсна политика и др.
Персонализираната медицина в световен мащаб е съвременен подход в лечението на онкологични и други заболявания, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Пример за персонализация в медицината е т.нар. „таргетна терапия“, чиято цел е да селектира само пациентите, които биха имали полза от дадено лечение.
– Персонализираната медицина се основава на опита и наблюдението, че пациенти с една и съща диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин. Едно и също лекарство може да бъде много ефективно за един пациент и да не води до желани резултати при друг пациент със същата диагноза. Важно предимство на персонализираната медицина е, че вземането на решение за лечение на даден пациент не се основава на подходи като проба – грешка или на един универсален алгоритъм за всички, коментира д-р Жасмина Коева, председател на УС на БАПЕМЕД.
Д-р Коева допълни, че в контекста на общата европейска здравна политика и разработваните механизми за оптимизиране на разходите персонализираната медицина е един от подходите за лечение с иновативни лекарствени продукти, при осигуряване на финансова стабилност и предвидимост на публичните разходи за здравеопазване.
– Българската асоциация осъзнава сложността на този труден, но абсолютно необходим процес по реформиране на здравната система, финансовите ограничения и обществената чувствителност към публичните разходи. Често персонализираната медицина се възприема като „бутикови“ методи на диагностика и лечение, предназначени и достъпни само за богатите страни. Засега принципите и методите на персонализираната медицина не биха могли да бъдат прилагани във всички терапевтични направления. При определени заболявания обаче вече са налице подобрени медицински резултати, повишено качество на живот на пациентите и значително оптимизиране на средствата. По данни на ЕАРМ приложението на персонализирана медицина в диагностиката и лечението на рак на гърдата води до 37% по-ниски разходи. Ние сме твърдо убедени, че сега е подходящото време за намиране на устойчиви решения, които да осигурят достъпа на всеки български пациент до най-подходящото за него лечение, каза още д-р Коева.
На форума бяха съобщени и данни за влиянието на персонализираната медицина върху ефективността на системите на здравеопазването. Проучване в САЩ показва, че ако жените с рак на гърдата правят генетичен тест преди началото на своето лечение, това би довело до намаляване на използването на химиотерапия при близо 1/3 от случаите. Използването на генетичен тест за прецизно дозиране на терапията при хората със сърдечно-съдови заболявания пък би предотвратило 17 000 инсулта годишно.
– Във връзка с предстоящите преговори между НЗОК и БЛС въпросът за въвеждане на принципите на персонализираната медицина трябва да се постави с необходимата отговорност и в контекста на приоритет на НЗОК, с цел осигуряване на качество на медицинската дейност и повишаване на ефективността на здравните разходи, коментира д-р Гл. Комитов. Към настоящия момент НЗОК заплаща пренатална диагностика, както и дейности по вземане на материал за биопсия и имунохистохимични изследвания, и HER2 диагностиката.
Той допълни, че клиничният опит, научните изследвания с реалните резултати от тях, прилагането на алгоритми за добра медицинска практика и споделянето на опита при приложението на определени лекарствени средства би следвало да се превърнат в рутинна практика.
– Прилагането на комплексен подход, каквато е персонализираната медицина, ще гарантира по-добро качество на здравеопазването и оптимизиране на публичните разходи, каза още д-р Комитов.
Ефектите от прилагането на персонализирания подход се изразяват в по-добър резултат от лечението, повишено качество на живот на отделния пациент, както и спестяване на излишни разходи за неефективно лечение. В различните групи заболявания процентът на неефективното лечение заради прилагане на неподходящ медикамент или заради недостатъчно прецизна диагностика варира между 10 и 70%. В същото време с помощта на персонализираната медицина днес се лекуват тежки онкохематологични заболявания, смятани доскоро за нелечими. По данни на IMS само за 10 години процентът на прилаганата таргетна терапия в онкологията нараства от 11% през 2003 г. на 46% през 2013 г.
Таргетната терапия е основна посока за развитие на лекарственото лечение. Към днешна дата в България са регистрирани 21 лекарствени продукта за таргетна терапия, но те се увеличават с всяка следваща година. Около 40% от новорегистрираните иновативни лекарствени продукти от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) са за персонализирано лечение и тази тенденция ще продължава в бъдеще. Очаква се 69% ръст в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите 5 години, като инвестициите в тази област се увеличават.
