Кардиналните промени в болничния сектор официално вече са в ход, след като на извънредното си заседание на 14 юли т.г. народните представители приеха проектоизмененията в Закона за лечебните заведения. Пакетът с реформи  мина на първо четене със 102 гласа „за“, 21 „против“ и 5 „въздържал се“.

– По своята същност болничните промени касаят основно пациентите и това е най-голямото предимство на реформите, отбеляза здравният министър Петър Москов по време на тричасовите дебати в пленарната зала. – Занапред хората ще получават комплексна услуга, без да им се налага да обикалят различни заведения, медицински центрове и лаборатории, докато приключат терапията си. За целта болниците ще получат правна възможност да създават обединения и консорциуми и да подписват общ договор с Националната здравноосигурителна каса. По този начин гарантирано няма да връщат пациенти и ще им осигуряват качествена медицинска помощ.

Подобни обединения между болнични структури съществуват и сега, но предимно между частни лечебни заведения. Ако не се разпишат ясни алгоритми за разпределянето на парите по клиничните пътеки в рамките на общите споразумения обаче, съществува сериозен риск здравната каса да плаща двойно за една и съща медицинска услуга. За целта се обмисля дори вариант публичният фонд да финансира дейността на пакетен принцип, което постепенно да повиши не само контрола върху здравните услуги, но и тяхното качество.

По същата схема бившите кожни, психиатрични и онкодиспансери ще се влеят в най-близките до тях  многопрофилни болници. От Министерството на здравеопазването уверяват, че понеже става дума за структури със смесена собственост, преструктурирането няма да се осъществи без участието на местната власт, като за всяко здравно заведение ще се изготви индивидуален план за промени съобразно финансовото му състояние и предмет на дейност. Проблемът е, че т.нар. диспансери са предимно общински и не е ясно как ще се осъществи обединяването им с болници с над 50% държавно участие.

– Това вливане е абсурд, защото общинска собственост става част от дружество със смесена собственост. Тоест, увеличава се делът на общината, а държавата на практика губи собственост. Освен това информационната система на касата не може да отчита обединения, разкритикува реформата депутатът от БСП Емил Райнов.

Пак той напомни, че именно диспансерите бяха реновирани с европейски средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ през миналия програмен период и са поели ангажимент за стабилност на тази инвестиция. По думите му сливането ще доведе до санкции, но не за Министерството на здравеопазването, а за бедните и без това общини.

В пленарната зала бе коментирана и предложената в последния момент приватизация на лечебните заведения, която буквално взриви сектора. По време на дебатите министър Москов потвърди обещанието да изтегли текстовете, свързани с продажбата на държавни болници, за да не се бави приемането на важни за сектора промени. Според парламентарните правила това може да стане между първото и второто четене на законопроекта за лечебните заведения, а депутатът Димитър Байрактаров от „Патриотичния фронт” пое лично ангажимент да предложи отпадането на главата за приватизацията. Това обещание обаче не успя да спести на министъра критиките по темата.

– Добре, ще се продават държавни болници, но за какви здравни услуги ще се пренасочат парите от приватизация в една община, която е изгубила лечебното си заведение. Да не говорим, че цялата процедура създава небивал парадокс: създават се частни болници, за да се спре разрастването на частни болници, отбеляза Красимира Ковачка от БДЦ.

– След политическия гаф с приватизацията допускам, че системата може да остане и без министър, коментира Тунчер Кърджалиев от ДПС и дори предложи на мястото на Москов да бъде издигната нова и по-консенсусна фигура.

– Това, което предлагаме, е надграждащ, а не заместващ модел на болнична система. А това, което вие казвате, е: нека нещата да си останат такива. Те обаче не могат да останат такива, защото имаме 400 болници, 400 млн. лв. дефицит в бюджета на касата, напускащи страната лекари и недоволни пациенти. Да не говорим, че приватизацията, срещу която толкова протестирате, се случва и в момента. Например днес, 14 юли – б. а.) разбрах, че болницата в Ботевград вече била изцяло приватизирана с решение на общинския съвет, защити се здравният министър и отхвърли всички критики.

По думите му най-големият успех на болничната реформа ще бъде създаването на Националната здравна карта. Тя ще определи нуждата от медицинска помощ, специалисти и апаратура във всеки район на страната, за да гарантира, че и в най-отдалеченото село хората ще имат достъп до адекватна помощ. Отделно ще позволи на НЗОК да избира с кои лечебни заведения да подписва договор, вместо да е длъжна да работи с абсолютно всички, както е сега. Критериите за подбор ще бъдат разписани в отделна наредба на здравното министерство и ще зависят от заключението на областните комисии по националната здравна карта. Ако те преценят, че в даден район няма нужда от нова специализирана болница, инвеститорът може да я пусне в експлоатация, но касата няма да финансира дейността й. Поне докато не се актуализира здравната карта, което се предвижда да става веднъж годишно.

– Тези промени са брилянтен пример за концентрацията на власт в Министерството на здравеопазването. Министърът ще каже с кои болници касата да подпише договор, а областните комисии ще получат зелена светлина да се превърнат в рекетиращ орган. Излишно е да споменавам, че по този начин се отнема правото на избор на пациентите къде да се лекуват, коментира отново Кърджалиев, но получи аплодисменти само от колегите си от левицата.

Депутатите от почти всички партии не харесаха и предложението да отпадне изискването директорите на лечебни заведения задължително да са магистри по здравен мениджмънт. Според министър Москов промяната ще позволи на повече кадърни хора да влязат в мениджмънта на болниците, но за народните представители това е удобна вратичка за назначаване на хора по партийна линия. За Кр. Ковачка от БДЦ рискът в директорските бордове да се озоват неподготвени хора е твърде голям, а Тунчер Кърджалиев от ДПС директно обяви, че текстовете са написани за „калинките” в здравеопазването.

– Не случайно всеки нов министър на здравеопазването сменя първо директорите в болниците. Представете си какво ще стане, ако всеки може да ги замести, сподели мнението си и Емил Райнов от БСП.

Отделно с промените в Закона за лечебните заведения се създава и чисто нова структура в болничния сектор – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Той ще се финансира изцяло от държавата, за да подобри обслужването на децата с тежки здравословни проблеми и да осигури адекватна подкрепа на техните семейства. Откриването на центровете е в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”.

Друга част от реформите доразвива идеята за интегрирани здравно-социални грижи в общността, които ще залегнат в нормативната уредба на Закона за здравето. Предвижда се въпросните услуги да бъдат оказвани на бременни жени, деца, възрастни хора и лица с увреждания или хронични заболявания и да се финансират по различни национални програми.

Както „Форум Медикус” вече писа, в преходните и заключителни разпоредби на промените в Закона за лечебните заведения е вписан и целият пакет от нови мерки, касаещи лекарствената регулация, които отпаднаха от Закона за здравното осигуряване. Те предвиждат подписването на Национално споразумение за реимбурсиране на медикаменти, което да задължи фирмите в бранша да поемат част от преразхода в бюджета на здравната каса на солидарен принцип. Пак там са описани и задължителните отстъпки, без които скъпите иновативни медикаменти няма да намират място в Позитивния лекарствен списък.

Според здравния министър Петър Москов целият комплекс от мерки ще осигури дългоочакваната финансова стабилност в сектора, но за част от депутатите промените са твърде рискови за разклатената болнична система. И въпреки че проектореформите минаха на първо четене, народните представители дори от управляващото мнозинство се ангажираха да разгледат подробно всяка една забележка, преди да ги придвижат до второто четене в пленарната зала.