Всеки един разход по клиничните пътеки – „от обикновения конец до скъпия медикамент”, ще бъде ясен още тази есен. Това обеща здравният министър Петър Москов след третото заседание на новосформирания консултативен съвет към Министерския съвет „Партньорство за здраве“. МЗ започва усилена работа със съсловните организации на медиците, стоматолозите, фармацевтите и болничните мениджъри, за да се извърши дългоочакваното остойностяване на медицинските услуги в болниците.
– Днес никой не знае защо една пътека струва 1000 лв., 1200 лв. или 2000 лева. Така е преценил някой в миналото или с толкова пари е разполагал публичният фонд – няма смисъл да гадаем. Мисля, че в рамките на няколко месеца ще можем да се справим поне със заболяванията, на които искаме да осигурим комплексно лечение и да заложим 100% финансиране в основния пакет, ангажира се министър Москов.
По думите му експертите, които работят по въпроса, ще формулират цена, в която адекватно да са отразени четири основни компонента. Отчетени ще бъдат не само средните възнаграждения на лекарите и медицинските сестри, но и всички разходи за лечение – от обикновените консумативи до най-скъпите антибиотици. В сметката ще влизат също т. нар. режийни и стопански разходи, както и необходимите средства за поддръжка на медицинската апаратура.
В момента с остойностяването се занимават две работни групи на Българския лекарски съюз, специално създадени за целта, които вече повече от месец събират информация и трупат база данни. Предстои наемането и на международна консултантска компания, която ще помага при избора на правилна методология за определяне на цените, а също така ще осигури и добра публичност на процеса и резултатите.
– Българският лекарски съюз е готов със своите експерти и при наличието на информация да се срещне с Министерството на здравеопазването и да тръгнем действително към остойностяване на болничните дейности и изобщо на дейностите в здравеопазването, за да може до края на септември т.г. да ги защитим и пред институциите. В този процес БЛС ще бъде корективен партньор, декларира председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев.
На този етап експертите са категорични, че именно липсата на реална цена на клиничните пътеки стои в основата на лошите показатели на българското здравеопазване. Министър Москов поясни, че въпреки огромното количество болници у нас здравните показатели на нацията са едни от най-лошите в Европа. А това по думите му означава, че начинът на финансиране и структуриране на системата очевидно не работи и трябва да бъде сменен.
– Изгубили сме около 100 млн. лв. миналата година като брутен вътрешен продукт от стотици хора в работоспособна възраст, които са загинали от заболявания, които в другите европейски държави са лечими, т.е. не водят до смърт. В този смисъл възможността да не се доплаща за лечение и да няма значение дали сте богати или бедни пред тежките инвалидизиращи и смъртоносни заболявания е стъпка в правилната посока, подкрепи тезата си министър Москов.
За съжаление, тъжните цифри бяха потвърдени не само от наскоро публикуваните заключения на Световната банка (които „Форум Медикус” публикува в пълния им вид), но и от мрачен доклад на Европейската комисия, оповестен пред съвета „Партньорство за здраве” от Филип-Михал Домански, представител на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Брюксел. Ниско финансиране, лоши резултати при лечението и неправилно усвояване на наличния ресурс са основните забележки към българското здравеопазване, които маркират и най-големите недъзи в сектора.
Брюксел отчита, че болничната система у нас е твърде раздута, с прекалено много легла на глава от населението, но без да предоставя интегрирани грижи и възможност за продължително лечение. Хората масово постъпват в болница за проблеми, с които може да се справи и доболничната помощ, а цели групи от населението (като хронично болните) остават без адекватно обслужване. Отделно пациентите са подложени на финансов натиск, което дискриминира голяма част от обществото и го лишава от равен достъп до медицински услуги. Публичният ресурс се изразходва твърде неефективно, поради което и резултатите от лечението са ниски. Ето защо Европейската комисия настоява през тази и следващата година българското правителство да съсредоточи усилията си върху реалното остойностяване на услугите в сектора.
– България трябва да подобри ефективността на разходите в системата на здравеопазването и по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепването на извънболничната и първичната медицинска помощ, посъветва ни Филип Домански.
Добрата новина е, че секторните реформи у нас все още са в самото начало, а плановете за промени на правителството следват препоръките на Европейската комисия, отбеляза още Домански. По думите му в рамките на тазгодишния европейски семестър страната ни е една от 11-те държави членки, които ще получат препоръки за стабилизиране на финансовите показатели в основни за икономиката сектори. Очаква се предписанията да бъдат приети от Съвета на министрите в Брюксел в следващия вторник (14 юли).
Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България:
– В момента официално разполагате с 3,9 млрд. лв. годишно, но харчите 7 млрд. лева. Това идва да покаже, че българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искате да изчистите и подредите системата, първото условие е да разполагате с всички 7 млрд. лв. обществени средства.
Д-р Петър Москов, министър на здравеопазването:
– За мен беше добре, че и от страна на Световната банка, т.е. през погледа на финансистите, и от страна на Европейската дирекция по здравеопазване, т.е. от страна на здравната експертиза, двете гледни точки всъщност дадоха оценка, че мерките на правителството в областта на здравеопазването са добрите стъпки по изпълнение на препоръките и по стабилизиране на системата. Не говорим просто за финансова дисциплина. Говорим за привеждане на ограничения ресурс, който имаме, към ефективност за изпълнение на националните здравни цели.
Д-р Надежда Тодоровска, заместник-председател на съвета „Партньорство за здраве” и заместник-генерален директор на Българския червен кръст:
– Забележките на партньорите означават, че трябва да си построим къщичката на здравеопазването по нов начин. За да може правилно да се организират както финансовите, така и човешките ресурси. За първи път от много време насам има един наистина конструктивен диалог и това е правилният път, за да се справим с проблемите, забатачени от години. Ако направим това, имаме шанс да върнем доверието на пациентите към здравната система.
