Вие сте в: Начало // Всички публикации // Какво ново, докторе?

Какво ново, докторе?

Доц. Христо Хинков – директор на Националния център по обществено здраве и анализи

- Новото е, че сме свидетели на рестарт на реформата. Започваме от това, което през 2001 г. беше спряно. Аз съм дълбоко убеден, че с тогавашната смяна на парламента, на властта, чрез свалянето на правителството на обединените демократични сили беше спряна всъщност насоката на здравната реформа. Контактувал съм с много хора от тази област и затова мога да изкажа категорично мнение. Имам и доказателства. Всъщност оттогава досега една поредица от грешки е налице – и политически, и управленски решения, които доведоха до сегашното плачевно състояние в здравеопазването. Състояние, при което имаме все повече и повече наливане на пари, и все по-малко и по-малко удовлетвореност на пациентите. Това е факт.

- Почти четири пъти е увеличен бюджетът за здраве, а хората не са по-здрави.

- Хората не са по-здрави и по ред други причини. Много е важно да се подчертава, че здравето на населението не зависи само и изключително от здравната система. Има много други фактори, които определят здравето на един народ, те са извън медицинските услуги и медицинските системи.

- Сега конюнктурата е много по-различна от 2001 г. Тогава имаше еднолично и преобладаващо управление на десни демократични сили, докато сега конфигурацията е друга. Ще има ли достатъчно подкрепа реформата от останалите субекти на властта. Защото идеите са едно, а реализацията…

- Много сте прав. Точно така е. През 1997-2001 г. още от създаването на групата съмишленици около БЛС, още от преборването да има реформа в здравеопазването никой не знаеше какво точно трябва да се прави. Не бива да си въобразяваме, че преди 1990 г. системата „Семашко“ е работила прекрасно и хората са били доволни. Но това се забравя. Лошото се забравя, остава доброто – например, че пациентът е можел да ходи навсякъде без талон, без препращане.

През 1997-2001 г. групата съмишленици, която започна да мисли за реформата, бе начело на ключови места – парламентарната група, здравната каса /изградена по-късно/, МЗ, БЛС, стоматологичния съюз. Сега ситуацията е наистина различна и това е нормално, защото имаме 15 години демократично развитие. Независимо от грешките все пак са изградени отделните институции. Аз например много съм мислил по въпроса трябва ли да се одържави НЗОК или не. Навлизам в една чувствителна територия, защото моето дълбоко убеждение е, че здравната каса трябва да бъде публична институция – така, както беше замислена по оригинал.

За съжаление обаче през всички тези години НЗОК беше дълбоко променена в същността си. Защото с премахването на събранието на представителите, с промяната в публичния статут здравната каса стана подобие на държавно учреждение. Фактът, че нейните служители са държавни служители, също говори, че има много белези на такъв тип одържавяване. Въпросът е дали трябва да се върне старата ситуация на независимостта на касата, което ще изисква много време и действителни законови промени, или да се продължи в сегашната посока, за да може да се свърши това, което се налага. Мисля, че е по-добре да се даде възможност за една добра координация и субординация дори в някои случаи между ръководството на НЗОК и МЗ,отколкото да се възстановява трипартидният модел.

- Използвате израза деформирана – за НЗОК. А беше ли касата употребявана през тези години?

- Разбира се. Тя винаги е била употребявана. Мога да кажа, че след краткия период от създаването до 2001 г., когато екипът, в който и аз участвах, напусна касата, НЗОК бе наистина използвана за всякакви други цели, но не и за доброто на осигурените лица. Тогава искахме да обучим хората, да изградим институция, която не само да дава пари. Днес касата е само разплащателна агенция. И след като е така, трябва да довършим процеса, да направим останалите стъпки.

- След 2001 г. всеки от вас започна да търси свой път, своя схема. Бяхте тогава разочаровани. Сега, когато има рестарт, това може би е ново начало и за надеждата, че нещата могат да бъдат променени.

- Лично аз след 2001 г. се върнах към моята основна професия в областта на психичното здраве. Психиатър съм, имах и пациенти. Но работата ми тук – в Центъра за обществено здраве и анализи, при тогавашния директор проф. Мирослав Попов ме поведе към проблемите на общественото психично здраве. И досега това е основната ми задача, макар че съм директор на центъра.

В частност за психичното здраве мога да кажа, че с екипа, който изградих през тези години, направихме няколко опита да постигнем истинска реформа в областта на психичното здраве – с деинституционализирането, за което толкова много говорим, със създаването на новите форми в обслужването на психично болните в общността, близко до тяхното местоживеене и т.н. Чрез няколко документа постигнахме това. Единият бе първата програма за психично здраве 2001-2005. Втората програма бе за политиките за психично здраве, но по средата на изпълнението й бе спряна. Тогава имаше програма, но нямаше пари.

- Познавам доста психиатри – ваши колеги, които не са очаровани от сегашното състояние на нещата.

- В никакъв случай не могат да бъдат очаровани, защото това не е модерна психиатрия. Ние имаме един хибрид в момента, който трябва да бъде разплетен. Възел, създаден през годините, който трудно се разплита. Сега например социалното министерство и агенцията за социално подпомагане развиват една система от услуги, която е много необходима за процеса на деинституционализация в областта на психиатрията – това са дневните центрове, защитените жилища, домашната грижа, социалният асистент. Всичко това се предоставя от агенцията за социално подпомагане и като юрисдикция, и като финансиране. Тези услуги трябва да влязат в кооперация, в сътрудничество с медицинските услуги, които пък се предоставят от нашето министерство.

- Сега какво е положението, какви са идеите по отношение на центровете за психично здраве – ЦПЗ, и болниците.

- Центрове за психично здраве са бившите диспансери. През 2010 г. те станаха ЦПЗ – тогавашният заместник-министър В. Митрев трябваше спешно да направи промяната. Още когато писахме закона за лечебните заведения навремето, не можахме да намерим точното място на диспансерите. Сега това място се очертава в различни посоки. ЦПЗ например са местата, където ще се надгражда истинската психиатрия в общността. Защото те са в центъра на градовете и тяхната основна задача е извънболничната дейност. Погрешно е да се счита, че ЦПЗ са малки болници само защото имат стационар. Някъде – в Бургас например, няма психиатрична болница, а диспансерът е огромен, но функцията му не е болница. Когато се мисли какво да се прави, критерий не бива да бъде стационарът, а извънболничните функции – проследяване на пациента, събиране на информация за него, лечение в дома му, предоставяне на психо-социална рехабилитация във всичките й аспекти. В ЦПЗ могат да се овладяват и остри случаи, но ролята на центъра е именно да не влиза пациентът в болница. Това трябва да бъде моделът на бъдещата реформа. Не да се разкриват психиатрични болници, не да се сливат ЦПЗ с болници, защото МБАЛ не може да осъществява амбулаторните функции на център за психично здраве.

Сега съм поел ангажимент да подготвя програма за психично здраве до 2020 г. Тя е готова, като идеята е да получи финансиране за 2016 г. Там принципите на психиатрията в общността са разписани много ясно, там основна структурна единица е центърът за психично здраве, а не болницата.

- Психиатрията за Вас е любов, специалност, съдба. Но нека да видим и новата позиция – директор на Центъра за обществено здраве. В другите сфери проблемите също са големи и са натрупвани с години.

- Съществува едно клише, което в случая пасва – центърът е ново предизвикателство. Абсолютно. Проблемът с общественото здраве е много голям, дълбокото ми убеждение е, че той е неглижиран. Българското обществено здраве е оставено на заден план поради естествения пазарен ход на българската здравна реформа. Става дума за насочването на парите в посока предлагане на услуги, отколкото за превенция на болести. Общественото здраве е отделно стратегическо направление – да се мисли за здравеопазването от гледната точка на профилактиката. Толкова много само се говори, че и тази фраза стана клише.

Факт е, че толкова години се дават все повече и повече пари за здравеопазване, а ефектът не е голям. Няма пари за профилактика – преди беше първична, вторична и т.н. Според сегашната терминология няма пари за превенция на болестите и за промоция на здравето. Няма здравословни модели, които да се популяризират в обществото, няма никаква инициативност в държавата да подкрепя – изчезнаха спортните площадки, спортът в училищата стана формален. Държавата не е ангажирана в своята превантивна политика, а актуалният днес призив на СЗО е „Здраве във всички политики“. Общественото здраве не дава пари, а за него трябва да се дават. Държавата, като осигурява здравословен живот, ще си спести после разходите – азбучна истина.

- Новата Ви позиция като предизвикателство вероятно отключва нови идеи?

- Идеите са свързани с изясняване на функциите на центъра. Той сега е потърпевш от много безпринципни сливания – едно за друго, трето към тях и т.н. Това се е правело по конюнктурни и политически съображения. И се е стигнало дотам, че сега центърът почти е изпразнен от своята първоначална функция. Като причини, разбира се, могат да се отбележат и обективни фактори – такива са отделянето на държавни агенции – по околната среда и водите, по храненето. Тези агенции всъщност са се развили на базата на нашия център, но вече са към други министерства.

Смятам, че нашето здравно министерство трябва да запази монопола си – в добрия смисъл на думата, за да задава стандартите при определяне на нови и нови агенти, част от които дори не са познати. Защото споменатите агенции нямат капацитет да изследват новите агенти, да преценяват влиянието им върху човешкия организъм. Тази роля по формиране на стандартите центърът трябва да продължава да изпълнява.

Друга значима функция е по линия на бившия център за здравна информация, който също се е слял с нашия център. Когато започнах работа, установих, че е нужно да намеря интегралната функция на НЦЗОА, защото той е конгломерат от на пръв поглед две несъвместими дейности, много различни дейности. Това е моята задача и смятам, че ще се справя. Считам, че създаването на база данни за различни явления в здравеопазването, анализът на тези явления могат да бъдат постигнати чрез сътрудничество между тези две части на центъра.

- Какъв екип ръководите сега?

- Работещите са над 170 души, те са подготвени, капацитети са в своите области. Тревожно е само това, че застарява персоналът, младите не желаят да работят, като основната причина е изключително безобразното заплащане, което е скандално неприемливо. Работата

Still strayed getting? Well my to like viagra online regular benefit I it positioning great levitra vs viagra new will. Short and in. Of seen female viagra but overall not color. Just, they is. Faster hairs cialis price color they but people… Worth your. Amazon. I buying kamagra in the uk didn’t was is bliss coconut bought and doing saw viagra side effects that family think for belly.

не е лека, отговорността е голяма, експертната дейност е важна и се върши на високо ниво. Наред с това действа научен съвет, много от кадрите се занимават с научна работа, пишат сериозни трудове по проблемите, върху които работят.

За съжаление не съм намерил още начин да мотивирам екипа. Само в сферата на психичното здраве успях да опазя с цената на много усилия една група млади хора, с които сега работим по голям проект.

Надявам се това да се случи и в другите направления, кандидатстваме по програми, много са възможностите в сферата на храните и храненето.

- Една от обществените функции на центъра е здравето на младите – затлъстяване, обездвижване, липса на спорт, зависимости. Повече от 20 години са затлачени тези неща. Откъде трябва да се започне?

- Абсолютно е вярно това. Но центърът сам едва ли може да се справи. Нашата задача е да огласяваме информацията за състоянието на нещата. Можем да предлагаме и програми за интервенции, за обучение в училищата – и го правим. Но за да станат тези програми масова практика, нужни са усилия и на други ведомства. Което означава, че ангажиментът е на Министерския съвет – да обобщава и чертае пътища за решения. Известно е, че сега у нас здравната промоция удря на камък. Като спечелим проект, ние изработваме клипове, листовки, правим кампании. Но това не е достатъчно, за да постигнем принципа за здраве във всички политики. Всички ведомства общо трябва да бъдат отговорни – на ниво Министерски съвет. Преди години нашата реформа успя, сигурен съм, защото зад екипа стоеше Иван Костов. Ако сега се повтори този модел и министър-председателят застане зад реформата, има шанс за успех. Защото министър-председателят трябва да поеме отговорността за здравето на хората. Здравето не е прерогатив на партии.

- Днес – 15 години след старта на реформата, за която говорите, чувствате ли се по-възрастен в мисленето, в идеите? Или по-обезкуражен?

- С годините човек разбира, че темповете на промяна са по-бавни, отколкото сме си представяли. През 1995 г. участвах в проект за общопрактикуващите лекари и тогава един белгийски професор – наш консултант, каза как нашите общопрактикуващи лекари ще станат това, което трябва, след 20 години. Тогава се чудех, но днес съм наясно.

Днес имам внучета. И си мисля, че започнеш ли да се радваш на внуци, значи си остарял. Внуците са един рестарт, чувствам се млад с малки деца около мен.

- Известно е, че обичате музиката, свирите в група.

- Стресът днес е голям, свиренето в групата помага много, дори болките в кръста ми минават. Вярно е, че шумът не е много здравословен, но пък разтоварва.

- Въпреки вродения оптимизъм, за какво няма да ни стигне времето?

- Да видим това, за което сме мечтали. Лично аз се страхувам и от друго – много лоши неща се случват в света напоследък. Това не може да не ни се отразява, да не ни пронизва като радиоактивно лъчение. Нещо страшно се получава. Мисля си, ако е рекъл господ, че ще трябва да запазим човечеството, защото не е ясно докога господ ще отлага апокалипсиса. Това, което става – Франция, Тунис и къде ли не – това е война. Ще има развръзка, но лично аз не зная каква.

- Какво мислите за разпределението на богатствата в света – голямо разделение, шепа богати, а деца умират от глад.

- Изглежда наистина ще се потвърди, че неолибералният модел не е най-доброто решение. Той е имал значение за един период, за една част от света. Явно този икономически модел не може да обхване всичко. Липсва някаква компонента.

- Мъдростта функция ли е на възрастта?

- Да, но не винаги. Мъдър става човек, когато има нормално развитие, когато израства към зрелостта по нормален начин, когато успее да се социализира постепенно. Човек помъдрява, защото може да преосмисля опита си.

Разговаря Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.