Едно от значимите научно-практически събития в края на октомври т.г. бе посещението на известния испански гръден хирург д-р Диего Гонзалес Ривас в България. Той взе участие в работата на Националния конгрес по хирургия, а след това извърши две демонстративни операции – в УББ „Св. София“ в столицата и в УБ „Св. Георги“ в Пловдив.
В столичната болница пациентът бе 67-годишен мъж, стоматолог, бивш пушач, с рак на белия дроб. Операцията продължи около 2 часа и половина, бе наблюдавана в аудиторията на болница „Св. София“ от млади хирурзи, специализанти, представители на лечебното заведение.
След финала на интервенцията от операционната първо излезе проф. Данаил Петров, след малко се появи и д-р Ривас. Видимо доволни, двамата специалисти разказаха накратко пред представител на редакцията за конкретната интервенция и предимствата на самата методика.
Специално за „Форум Медикус“ задълбочен обзор за методиката, за колегата и за голямата хирургия направи проф. Д. Петров.
- Да, наистина сме доволни от свършеното. Бихме искали да кажем, че е изключително трудно да работиш в непозната среда, без да имаш зад гърба си своите асистенти, инструменти, обичайната обстановка. Това е винаги предизвикателство. При интервенцията възникнаха някои дребни детайли, а ние знаем, че детайлите „карат“ Земята да се върти. Нашата оптична камера например не беше настроена на 30 градуса, а беше права, което е изключителна трудност, защото д-р Ривас не е свикнал с такава постановка на техниката.
Той се справи с всички особености, главно с камерата, която наложи да промени движенията и цялото си поведение. Извършена бе долна лява лобектомия, като в хода на операцията срещнахме и чисто медицински предизвикателства – нямаше пълна интерлобарна бразда, което до известна степен винаги затруднява хирурга. Но Диего показа опита си и приложи нещо вече утвърдено като метод, за да се избегне работата в междуребрената бразда. За да не се предизвика разкъсване на паренхима и пропускливост, първо се обработват съдовете, а след това интерлобарната бразда се резицира с механични ушиватели.
Д-р Диего Гонзалес Ривас е млад испански хирург, който разширява възможностите на т. нар. унипортална видеоасистирана торакоскопска хирургия и чрез тази методика извършва почти всички видове операции в гръдната хирургия. По този начин се намалява болката, различен е козметичният ефект, по-рано бива изписан пациентът и по-бързо се възстановява, по-лесно и веднага може да бъде насочен за химиотерапия. Това са предимствата на всички минимално инвазивни техники в гръдната хирургия, които са еднакви за всички области на хирургията изобщо. Друго важно условие при радикална операция, наред с премахването на тумора, е да бъде почистено цялото пространство на лимфните възли. Преди време е имало съмнения, че този унипортален метод не дава възможност да бъде осъществена толкова пълна резекция, колкото при отворена операция. Много проучвания, които са направени – рандомизирани, ретроспективни, контролирани, показват, че резултатите са съпоставими. Дори някои автори твърдят, че малко по-добро почистване може да се получи с този метод.
Известно е, че видеоасистираните операции в гръдната хирургия в миналото се извършваха през четири малки отвора, после през три, намаляха на два…Гаетано Роко – директор на Института по онкология в Неапол, въведе унипорталния VATS, който първоначално бе прилаган при вземане на биопсии от белия дроб и от плевралната кухина, за извършване на операции при пневмоторакс. Диего Гонзалес Ривас разшири и усъвършенства тази методика. При един такъв разрез от 4 см той извършва почти всички операции в гръдната хирургия: и стандартни резекции, и разширени резекции, включително и реконструктивни операции на трахеобронхиалното дърво и съдовата система. По този метод се оперират и авансирали карциноми с обхващане на гръдната стена. Това е утвърдена практика в клиниката, в която той работи в Ла Коруня, Испания.
С д-р Ривас се познаваме отдавна, били сме поканени лектори на различни места, като последния път гостувахме на една сериозна научна проява на руските хирурзи в Санкт Петербург. Имали сме възможност да разговаряме много пъти за различни, не само професионални неща. Дори си спомням, че веднъж ми разказа за самото начало на прилагането на унипорталния VATS, когато дори неговият пряк ръководител е бил против тази методика. Д-р Ривас е трябвало да се пребори, да докаже правотата си, за да бъде наложен методът. Той разказва също как преди години решава да се посвети на миниинвазивната хирургия и проучва опита на своите колеги. Най-голям успех и най-голяма известност по онова време има проф. Робърт Макина от Калифорния. Д-р Ривас се свързва с него, отива на обучение, посещава и други центрове в Америка. След това ползотворно пребиваване в САЩ се обажда на италианския професор Томас Д’Амико, който е известен гръден хирург и работи в минимално инвазивната област. В началото не успява да установи пряка връзка, но на един конгрес в САЩ се запознават. Д-р Ривас е бил и при Гаетано Роко и връзката, близостта до тези светила на гръдната хирургия го въодушевяват за новата методика, насърчават го да продължи да я усъвършенства. С времето започва постепенно да я налага – първоначално използва един допълнителен разрез, през който дренира с два катетъра гръдната стена, а след това – само един разрез, като през този единствен разрез поставя катетъра и вече не използва допълнителни разрези.
Действително сме имали възможност с него да говорим за много неща и извън хирургията, включително и за корида. В големи райони на Испания коридата е забранена, включително и в Каталуния, но той е водил свои колеги на подобно събитие. Сред тях са били и вече споменатите професори Макина и Д’Амико, при които д-р Ривас се е обучавал. Преди един от спектаклите, в който са участвали трима матадори и шест бика, д-р Ривас и неговите гости са били поканени да разгледат специалното хирургично звено, оборудвано до арената. Там те се запознават с местния хирург, който им разказва за спецификата на своята работа. Междувременно обаче един от гостуващите хирурзи е пипнал операционната маса. За нещастие по време на коридата един от матадорите е бил ранен /това по принцип не се случва често/. Д-р Ривас ми показа снимка на мобилния си телефон, на която се вижда действително, че той се е опрял на операционната маса. После се е наложило състезанието да бъде прекъснато. И до днес колегите се шегуват, че именно докосването на тази свещена операционна маса е било причина за протичането на коридата по този начин. „Мен обвиниха“ – казва с присъщото си чувство за хумор д-р Ривас.
Интересна е историята и с неговото име – той се казва Диего Гонзалес. Питах го откъде „идва“ Ривас, защото знаем, че много испанци поставят в името си майчините фамилии. Именно това е обяснението и на младия хирург. Но не само: „Много са колегите и техните публикации, подписани с Диего Гонзалес. В научната литература е пълно с това име“, казва хирургът. Дори този незначителен факт говори за неговия характер – той иска да се отличава, да бъде различен, иновативен. И много красиво добавя: „Човек трябва непрекъснато да работи, трябва да открива, а лично на мен от ден на ден все повече ми се работи! Все по-интересно ми става“… Това е прекрасно.
Освен че оперира по целия свят, той провежда всяка година три обучителни курса в Ла Коруня – работи се експериментално върху животни и след това при хора. В такъв курс е участвал пловдивският ни колега д-р Александър Янкулов, който оказа голяма помощ в организацията на посещението на д-р Ривас в България, както и за реализирането на операцията в Пловдив. Д-р Ривас бе за пръв път у нас и участва в Конгреса по хирургия с две впечатляващи лекции. Едната бе в посока геометрични проекции на различните достъпи на унипорталния или мултипорталния VATS – той обясни предимствата на този метод и дискутирахме, че на практика тази операция наподобява отворената хирургия – инструментите са отдолу, погледът е отгоре. Във втората си лекция той разгледа показания на методиката в гръдната хирургия и посочи различни възможности и различни ситуации при рак на белия дроб, като включи и медиастинални тумори на гръдната стена. Д-р Ривас изнесе допълнителна лекция и в нашата клиника – присъстваха и млади специалисти, и студенти, и опитни хирурзи.
Д-р Ривас сега работи в Шанхай, в болница, където на ден правят по 40 такива операции в 11 операционни зали, там хирурзите работят от сутрин до вечер. Сайтът на д-р Ривас разкрива и други характеристики на неговата личност – млад човек, блестящ хирург, който непрестанно оперира, пътува, работи, кара сърф, оперира, пак пътува и споделя своите постижения.
Непременно бих искал да подчертая, че методът е елемент от видеоасистираната торакална хирургия, като този унипортален VATS е уникален. Методът изисква по-специална апаратура, много специфични консумативи, специални ушиватели, които са скъпоструващи /над 8 хил. лева/. Тези консумативи обаче не се изплащат от НЗОК. Известно е, че ако направим сумарна равносметка на вложените средства, то тяхната възвръщаемост е в по-леката операция, по-бързото изписване и възстановяване на пациента, в навременното продължаване на адекватно лечение и т. н. За жалост това в България не се отчита и не се цени.
С днешна дата за оперирания в нашата болница пациент можем да кажем, че още на първия ден след интервенцията той беше в отлично състояние, без значими болки и оплаквания. По медицински съображения, но и поради факта, че пациентът не е от София, решихме да го задържим ден повече и да го изпишем на четвъртия ден. Сега – над 20 дни след операцията, той е в отлично състояние и възнамерява да си върши работата, да се върне към своите задължения на стоматолог. Няма никакви пречки да работи и да следва обичайния си ритъм на живот, каза в заключение проф. Данаил Петров.
