Поредният дебат преди изборите на 5 октомври т.г. по темите за състоянието на здравеопазването и подходите за излизане от кризата в сектора бе организиран от вестник „Стандарт“ и Българската академия на науките на 30 септември т.г. Наболели проблеми и конкретни стъпки за преодоляването им представиха експерти в различни сфери от здравната политика.

- Да сложим точка на омагьосания кръг, защото е време в нашата държава не всичко да бъде лично, каза при откриването Славка Бозукова,

гл. редактор на „Стандарт“. – Факт е, че вече 20 години се чака рестарт на здравната реформа с решения, които не зависят от изборите. Иначе ще се повтарят резултатите от досегашните управления, които бяха печални и в много случаи дори абсурдни. Визирам дори само последните три мандата, когато се случваше едно и също. Който и да беше на власт, правеше предложения, които тези в опозиция отхвърляха. След което опозицията ставаше управляваща и правеше почти същите предложения, но те също бяха отхвърляни. Това не бива да се допуска отново, препоръча г-жа Бозукова.

Д-р Мирослав Ненков, здравен министър в служебния кабинет, определи като чест възможността да открие дебата. Той подчерта, че са нужни не само усилия, но и голяма смелост у хората, които определят здравната политика. Той смята, че промяна във финансирането трябва да бъде първата стъпка, като се надява политиците да подкрепят следващия здравен министър, защото в тази сфера „няма цветове и лични амбиции“, а до решения трябва да се стига чрез разговори и съгласие.

Модераторът на дискусията, изпълнила с участници големия салон на БАН, акад. Дамян Дамянов откри със слайд с една единствена дума – консенсус, като подчерта как искрено вярва консенсусът да бъде отправна точка не само когато се коментира, но и когато се вземат важни за здравеопазването политически решения. Дебатите продължиха над три часа, казани и повторени бяха познати констатации, по повечето от болните проблеми имаше единодушие за диагнозата, макар и противоречиви мнения за терапията.

Интересни идеи за здравноосигурителния модел представи Николай Николов, експерт в КТ „Подкрепа“, бивш директор на НОИ. Той смята, че моделът в страната се нуждае от промяна, защото сега са смесени принципи на здравното осигуряване, на бюджетното финансиране, на застраховането и на социалното подпомагане. Експертът предлага запазването на НЗОК като каса, която да работи с два фонда – един за хората, които внасят здравноосигурителни вноски, и друг фонд за здравно подпомагане, където да постъпват средствата за групите хора, които държавата осигурява здравно. Идеята е държавата да стане коректен платец. Н. Николов смята, че е нужен и трети фонд – за доброволно здравно застраховане. Експертът смята, че е възможно и разделяне на финансовите потоци, ако към МЗ се създаде изпълнителна агенция за здравно подпомагане, където да се събират средствата за здравни вноски от държавата. Така или иначе той смята, че е нужно разделяне на финансовите потоци за осигурени и неосигурени, както и отделяне на повече публични средства за здравеопазването.

По темата за болничната помощ– гвоздей на здравните дебати, говори проф. Владимир Пилософ. Той акцентира върху две основни неща – разкриване на нова болница да се разрешава само при доказана необходимост, а въвеждането на здравната карта да стане реалност, а не само тема за дебат. Според него липсата й досега спомага за неконтролирания ръст на болниците, увеличаването на хоспитализациите и на разходите през последните години. Проф. Пилософ обоснова нуждата от въвеждане на диагностично-свързани групи /което е продължителен процес/, от усъвършенстване на електронната информационна система, както и от подкрепа на публично-частното партньорство.

Темата за изоставането на България от процесите на електронното здравеопазване разисква доц. Димитър Чаръкчиев. В момента връзките между лечебните заведения са прекъснати, те нямат стимул да обменят информация помежду си, а за да се стимулира създаването на единна информационна система, е нужна съвместимост на досегашните, смята специалистът. Според него и у нас трябва да се въведат европейските стандарти в тази насока.

Националният консултант по обща медицина доц. Арман Постаджиян препоръча промени в кадровата политика /днес средната възраст на ОПЛ е висока/. По отношение на финансирането той категорично смята, че е нужно в първичната помощ да се дават повече средства за дейност, а не за капитация. Доц. Постаджиян изтъкна необходимостта от по-голяма ангажираност на общините към осигуряване на лекарска помощ в неблагоприятните практики в отдалечените райони. Той защити и позицията си за подкрепа за създаването на групови практики, както и за въвеждане на оценка за качеството и резултатите при формиране на заплащането.

Според проф. Николай Петров път към усъвършенстване на системата на спешната помощ е въвеждането на стандарти за медицинска апаратура, оборудване, кадри, за връзките между различните звена в системата. Той цитира цифри, че от 7111 души персонал, заложен в системата, реално са заети 6000 места, а от работещите лекари една част са без специалност. Според него, за да се реши кадровият проблем, трябва да се увеличи заплащането в спешна помощ и работещите да получават два пъти средната работна заплата – за лекари, 1,4 – за медицински сестри. Сред качествените нужни промени проф. Петров открои стимули за повишаване на квалификацията на работещите, подмяна на автопарка, управление на качеството на дейността, въвеждане на въздушен транспорт в системата и др.

Проф. Витан Влахов аргументирано разви тезата за цялостно преосмисляне на лекарствена политика чрез оптимизиране на средствата за медикаменти, чрез правила за по-рационалната употреба на лекарствата на ниво лечебно заведение. Той се спря и на деликатните отношения между лекарствената политика и фармацевтичната индустрия, говори за разумната достатъчност при определянето на лечебните схеми, за нуждата от промени в позитивния и в реимбурсния списък, за достъпа до генерични и биоподобни продукти. Проф. Влахов смята, че добрата лекарствена политика може и да стимулира индустрията и изтъкна правилото „избирай мъдро“, когато препоръчваш медикаменти.

Назрялата необходимост от преосмисляне на ролята и стойността на профилактиката и превенцията обоснова проф. Невена Цачева, която призова да се върнем към доказаните предимства на диспансерите по социалнозначими заболявания.

Предложения за реформи в сектор здравеопазване*

1. Промяна на здравноосигурителния модел в страната:

а) в срок от половин година след изборите да се постигне политическо споразумение за избраната посока и пара­метрите на промяната;

б) в срок от година и половина промяната да се реализира;

в) държавата да стане коректен платец и да осигурява групите, за които отговаря на пълната вноска и върху реалния доход;

г) да се извърши корекция на законодателната и нормативната база за здравеопазването.

2. Промени в болничната помощ:

а) въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер, съобразена с реалните потребности по региони:

- изработване на дългосрочна програма за преструктуриране на болничния сектор с цел намаляване броя на болниците

- да се дава разрешение за лечебна дейност на нова болница само ако е съобразена със здравната карта

- да отпадне задължението на НЗОК да сключва договори с всички болници, а само в съответст­вие с националната здравна карта

- да се усъвършенства законът за публично-частното партньорство с цел използването му в лечебни и болнични заведения;

б) Внедряване във всички болници на информационна система, отговаряща на европейските стандарти и изисквания, като елемент на общата система на електронно здравеопазване, респ. електронно правителство;

в) промяна в системата на финансиране на болничната помощ (внедряване на ДСГ);

г) въвеждане в болниците на интегриран медико-социален подход при пациенти с хронични заболявания.

3. Спешна помощ:

а) достойно заплащане на работещите в спешната помощ – средна заплата от 1500 лв.;

б) циклично обновяване на линейките и оборудването им;

в) въвеждане на санитарна авиация в национален мащаб и по региони;

г) обучаване като парамедици на служителите от пожарната и полицията, достигащи най- бързо до пострадалите;

д) достигане до пострадалия в рамките на 10 минути като задължителен стандарт.

4. Профилактика на всички нива на медицинската помощ:

а) ограничаване на солта, захарта и трансмазнините в готовите храни, ясно изписване на съ­държанието им както в магазините, така и в ресторантите;

б) увеличаване на спортната активност на населението – повече задължителни часове по физическо в училище, изграждане на велоалеи, спортни зали и площадки;

в) въвеждане на задължителен час по здравна култура в училище;

г) осигуряване на целеви средства за профилактични прегледи, така че лекарите да бъдат мотиви­рани да ги извършват;

д) осигуряване на целево финансиране (от държавния бюджет или чрез допълнително осигуря­ване) за рехабилитация и долекуване след прекарани тежки заболявания.

5. Промени в областта на първичната извънболнична медицинска практика:

а) промени в областта на кадровата обезпеченост и образованието на всички нива – въвеждане на практическо обучение;

б) промени в областта на финансовата обезпеченост – нарастване относителния дял на средст­вата за финансиране на първичната извънболнична медицинска помощ от бюджета на НЗОК, нарастване на относителния дял за заплащане за услуги спрямо капитационните заплащания;

в) ясен държавен/общински ангажимент по отношение съществуването и финансирането на практики в неблагоприятни региони;

г) промени в организационната структура на общите практики с нарастване на относителния дял на груповите медицински практики, въвеждане на диференцирано заплащане по типа компе­тентност и на дейности, свързани с домашен стационар, палиативни грижи и други;

д) въвеждане в системите за заплащане на компонент за качество и ефективност.

* Предложенията са обобщени според изводите и препоръките на експерти, участвали в дебата.