В края на август т.г. от Националната асоциация на работещите в ЦСМП и от Сдружението на фелдшерите в България изпратиха писмо до институциите – МЗ, МОН и др., с въпрос за легитимността на обучението на парамедици и лекарски асистенти, както и за правото на работа в екип или самостоятелно на лекарски асистенти, парамедици, медицински сестри и акушерки в системата за спешна помощ у нас.

В началото от организациите се аргументират с факта, че в последните пет години бяха написани два проекта за концепции за интензивно развитие на спешната медицинска помощ в страната, в които са застъпени диаметрално противоположни становища за това кой и как да оказва спешна медицинска помощ у нас.

В писмото се твърди още, че в продължение на три години професията парамедик съществува бутафорно и неадекватно в регистъра на професиите, а обучението им се извършва от най-различни институции – училище за парамедици към БЧК, колеж по икономика и мениджмънт в Благоевград, а от 2014 г. има обявен прием и в медицинските университети по образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър“. Тези факти дават основание за следните въпроси:

1. Доколко легитимно е обучението по професията парамедик в тези институции, след като все още няма изготвена Наредба на МОН или на Министерския съвет, нито пък са ясни държавните образователни изисквания за професията парамедик, ако тя е регулирана от държавата?

2. Защо независимо от сериозния кадрови дефицит в системата за спешна помощ не са извършени необходимите нормативни промени, защо липсва оборудване с телемедицина и за видеонаблюдение, липсват изработени алгоритми и не е отпуснат щат за лицата, придобили специалност парамедик?

3. Парамедик дали е медицинска или е парамедицинска професия и къде е законовата уредба на казуса?

Към писмото е приложена и подписка от първите випуски парамедици, чиято професионална съдба е също под въпрос.

Второ основание за тревожни въпроси е известният факт, че регулираната от държавата медицинска професия фелдшер де факто не съществува в регистъра на професиите у нас и от 20 години няма обучение на медицински фелдшери. В същото време в системата за спешна медицинска помощ у нас работят 1200 медицински фелдшери, като част от тях са в 125 долекарски екипа, а по данни на НАРСМП към март 2014 г. те са единствените медицински екипи в 40 филиала /от общо 198 ФСМП в страната/ и практикуват лечебно консултативна дейност – т.е. лекарска дейност, без да има ясна законова уредба за това. Безспорен факт е колко необходими са медицинските фелдшери в доболничната спешност, а и навсякъде другаде заради правоспособността им да взимат самостоятелни решения за лечение и диагностика на спешните пациенти. Сдружението на фелдшерите предложи на три правителства подред концепцията си за новата професия „Лекарски асистент” като аналог и наследник на професията „фелдшер” в България. Продължителното неглижиране на проблема кара специалистите отново да питат:

4. Кога ще бъде приета адекватно в списъка на професиите професията лекарски асистент, която е европейски аналог на професията медицински фелдшер?

5. Кога ще бъде конституирано правилно обучението на лекарските асистенти да става в медицинските факултети на медицинските университети, където е тяхното естествено място?

6. Кога професията лекарски асистент като последовател на професията фелдшер /регулирана от държавата/ ще добие акредитация от съответната агенция към Министерския съвет?

7. Легитимно ли е започващото от тази година обучение по образователно-квалификационна степен професионален бакалавър лекарски асистент в медицинските университети в страната, при споменатите по-горе неуредени и неясни казуси и липсата на държавни образователни изисквания за обучение на лекарски асистенти, изработени от МОН и МЗ?

8. Нормално ли е за страна от ЕС на упражняващите професия с консултативно-диагностична дейност и признато значение за здравеопазването ни, каквато е фелдшерската, да се забранява да имат собствена и независима професионално–съсловна организация?

Към писмото е приложена подписка от всички практикуващи фелдшери в момента за несъгласие със сегашното порочно статукво.

Третата тема от писмото е подсказана от обстоятелството, че в последния проект за концепция за интензивно развитие на спешната помощ има предложения за самостоятелна работа на МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ, БРАТЯ И АКУШЕРКИ в долекарските екипи и за разширяване обема на дейността им в условия на спешност. Този проект поставя също редица въпроси:

9. Предвид сериозния кадрови дефицит сред медицинските специалисти и липсата на нормативни промени и алгоритми за работа, за телемедицина и видеонаблюдение как медицинските специалисти по здравни грижи ще работят сами в условията на спешност, което е противозаконно?

10. Докога лекарите, работещи в ЦСМП, няма да могат да специализират?

11. Докога ще се губи ценен и квалифициран човешки ресурс заради липсата на нормативни промени и ясни цели за развитието и обезпечеността с човешки ресурс на националната система за спешна медицинска помощ.

Писмото с повдигнатите за пореден път сериозни въпроси е подписано от д-р Д. Кателиева, председател на НАРСМП, и А. Александров, председател на СМФБМБ.