Какво да си припомнят българските лекари?
Докато ебола вирусът се разпространява в Африка, логично е всеки лекар по света да си припомни детайли за заболяването. Известно е, че в миналото повечето огнища на зараза са били добре локализирани и бързо ограничавани. Какво е различното при избухването на тази епидемия? Първите случаи са регистрирани през март 2014 г. в Либерия. Ключовият момент настъпва, когато заразен пътник се качва на самолет от Либерия до Нигерия. Този пътник най-вероятно е бил болен още по време на полета, защото умира 5 дни след пристигането на самолета.
Световната здравна организация и Центърът за превенция и контрол на заболяванията (СDC) съветват да се постави ограничение – ниво 3, на всички полети до Либерия и Нигерия, да се спрат всички несъществени пътувания до Либерия и Нигерия. Но въпреки всички предприети мерки разпространението на заразата продължава. Здравните организации вече съобщават за недостиг на здравни професионалисти и на медицинско оборудване в засегнатите региони.
Ебола е един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на човечеството. Симптоми за наличието му са силно главоболие, кървене от ушите и очите. Освен това косата и ноктите опадат.
Ебола е група от 5 вируса (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan, Ebola-Tai – познат и като Ebola-Ivory Coast, Ebola-Reston). Съществува и вирус, за който сега се смята, че върлува в Либерия, от семейството на Filoviridae. В момента се смята, че в Нигерия и Либерия може би е наличен друг щам на вируса, вероятно е сред най-опасните. Към семейството на ебола спада и вирусът, причиняващ Марбурска хеморагична треска, но някои различия го отделят от познатите 5 вируса.
Вирусът причинява заболяване, известно като хеморагична треска ебола (Ebola Hemorrhagic Fever) или по кратко ебола (Ebola). От 2 до 21 дни е инкубационният период, през който пациентът няма оплаквания. По-голяма част от пациентите проявяват симптоми на 8-9-ия ден, след което болният развива клинична картина с треска (температура, втрисане, изпотяване, слабост, лесна умора), силно и продължително главоболие, фарингит с неспецифични промени по лигавицата, упорито повръщане без облекчение, тежка профузна диария, мускулни и ставни болки. В изключително редки случаи заболяването преминава с тези грипоподобни симптоми. Счита се, че преболедувалите придобиват имунитет към вируса, който е причинил заболяването, но няма доказателства за това (до момента никой не се е заразил два пъти с ебола). В огромната част от случаите обаче към общите инфекциозни симптоми се добавят вътрешни и външни кръвоизливи (хеморагии), некрози на тъканите, шок и най-често смърт. Най-специфична е коагулопатия с тромбоцитопения, която се развива 24-48 часа след грипоподобните симптоми. Протича с кръвоизливи от носа, венците, ушите, очите и кожата, след което коагулопатията довежда до бъбречна недостатъчност, ДИК-синдром и смърт. Повечето симптоми се развиват на 8-9-ия ден и тогава смъртността е най-висока. Симптомите, които започват през втората седмица, предполагат по-добра прогноза.
Според начина на разпространение ебола е една от най-заразните болести. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии). Има наблюдения и изследвания, че за известен период след заразяването вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса - тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.
При евентуално (само)излекуване човек престава да бъде заразоносител, като интересното е, че вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, като семенната течност през този период е опасна дори и след пълното излекуване.
Срещу ебола няма открита ефективна ваксина. Една от причините е, че все още не е известен естественият резервоар на вируса в природата. Смята се, че приносители и резервоари са някои видове прилепи, маймуни и антилопи. Най-често хората се заразяват от контактен път със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка. От четирите вируса три (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan и Ebola-Tai) са открити в Африка, като причинители на епидемии сред хората, докато Ebola-Reston е открит в САЩ и Италия в маймуни, внесени от Филипините. За този вирус се предполага, че не причинява заболяването у хората.
Предишно по-сериозно избухване на епидемия от ебола е било със смъртност на заразените около 90%. Сегашната епидемия около Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Гвинея е достигнала 729 смъртни случая сред 1353 регистрирани болни, което съответства на 53% смъртност до момента.
Трудностите при диагностиката на ебола са, че в ранните прояви на заболяването то протича като много други инфекции (малария, тиф, холера, менингит, грип и др.). След 3-5-ия ден от появата на първите оплаквания се появяват специфичните кръвоизливи, но тогава вече е твърде късно. По контагиозност ебола е по-малко заразен от дребната шарка или грипния вирус, но много лесно се предава чрез човешките секрети (слюнка, пот, урина и др.). Смята се, че не може да заболееш от ебола, ако някой се изкашля или изкиха около тебе. По-трудно можеш да се заразиш чрез ръкостискане или при друг контакт с кожата. Но може лесно да се предаде ебола чрез контакт с кръв, повърнато, фекалии, урина, слюнка, пот, сълзи и семенна течност.
Доказано е, че не е заразен с ебола пациент, който е в инкубационен период (2 до 21 дни). Контагиозни са само хора, които имат симптоми, които вече са болни. Най-застрашени са семейството и роднините на болния и здравните специалисти, които обгрижват пациента. Важно е да се внимава при консумация на заразено месо от антилопи, прилепи и др.
Рискът за населението в България е нисък. Но трябва повишено внимание към приети в болница хора с грипоподобни и гастроинтестинални оплаквания, които наскоро са пътували до Африка.
Лечението на ебола в момента е само поддържащо – вливания на течности интравенозно, кръвопреливане и преливане на тромбоцитна маса, постелен режим, смъкване на температурата и овладяване на гастроинтестиналните оплаквания. В момента текат първите експериментални опити с ваксината, които изглеждат обещаващи. Първите опити с човешка ваксина са от 2000 г. и са неуспешни. Сегашните усилия са за направа на ваксина от вирусен материал на заразено шимпанзе с щам на вируса, който не е опасен за човека. Ваксината показва първи добри резултати при примати.
Друг по-нов метод на лечение е чрез кръвопреливане или преливане на плазма от пациенти, които наскоро са преболедували и оздравели от ебола. При този метод се цели да се прехвърлят антитела срещу ебола, които да неутрализират болестта. Това е експериментален подход, който е използван при сегашната епидемия. Резултатите обаче тепърва трябва да се обработват.
Използването на експерименталната съставка BCX4430, за която има публикация в сп. „Nature“ през април 2014 г., представлява РНК-полимеразен инхибитор, който се оказва доста успешен при опити с примати. От 18 заразени примати, лекувани с BCX4430, 17 са оздравели. Няма досега докладвани опити върху хора.
Проучват гена на вируса
Починали от ебола са петима членове на изследователски екип.
Международен екип от учени класифицира 99 генома на вируса ебола, изследвайки проби от пациенти, събрани от началото на епидемията. Екипът, включително членове от Харвардския университет и на Министерството на здравеопазването в Сиера Леоне, се надява, че изводите от проучването ще помогнат да се открие на какво се дължи безпрецедентната епидемия, която се разраства в Западна Африка.
Списание Science публикува резултати от изследването. Петима членове на екипа са починали от ебола преди публикуването на ръкописа.
99-те геномни проби са взети от 78 пациенти, диагностицирани с вируса ебола в Сиера Леоне през първите 24 дни на епидемията. Някои от тях са дали повече от един образец, което позволява на екипа да проследи как се променя вирусът в течение на една-единствена инфекция. Резултатите показват, че през 2014 г. геномите на ебола вируса съдържат над 300 мутации, които ги отличават от предишните огнища.
Изследователите споделят откритието си с медицинската общност, за да „ускорят усилията за реагиране на заразата.“
Екипът също така установява с голяма сигурност, че епидемията е започнала със заразяването на един единствен човек.
Според „Лекари без граници“ плодовите прилепи са естествен приемник на вируса Ебола, който за първи път се появява сред хората чрез едновременни огнища в Судан и Конго през 1976 г. Огнището в Конго било близо до река Ебола, откъдето идва и името на вируса.
Тазгодишната епидемия е безпрецедентна заради своите размери, както и заради факта, че се появява в няколко от гъсто населените райони в Западна Африка, а не в рядко населените райони в Средна Африка, както се е случило през 1976 година. При предишната епидемия заразените са били 318, а сега са над 2000, като в това число са докладвани над 1000 смъртни случая.
СЗО информира, че по време на сегашната епидемия са се заразили над 240 здравни работници в Гвинея, Либерия, Нигерия и Сиера Леоне, като повече от 120 са починали.
Новото изследване показва, че тазгодишните щамове на ебола са близки до тези от епидемията през 1976 година. Мутациите на щамовете на Ебола се откриват най-вече в гени, отговарящи за синтеза на протеините в организма. Това е важна информация за изследователите, които трябва да проследяват изменчивостта на вируса, за да разработят съответните диагностични тестове.
Един от авторите на изследването – проф. Паради Сабети, асоцииран преподавател в Харвардския университет, споделя:
- Чрез събирането и класифицирането на геномите на вируса на ебола ние се надяваме да се ускорят действията по овладяването на епидемията. Когато предоставихме данните от проучването, с нас се свързаха някои от водещите епидемиолози в света и много от тях в момента работят по нашите данни.
Проучването представя каталог на 395 мутации, от които над 340 отличават настоящата епидемия от предишните, а над 50 са възникнали в рамките на няколко седмици от началото й. Екипът вярва, че информацията ще послужи като отправна точка за по-нататъшни изследвания. Един от авторите – д-р Стивън Джире, пояснява:
- Чрез споделяне на тези данни с научноизследователската общност ние се надяваме да подкрепим усилията в борбата с ебола в световен мащаб.
Изследването е финансирано от национални здравни институти и научни фондации по Седмата рамкова програма на Европейския съюз и Световната банка
