Вие сте в: Начало // Всички публикации // Български лекари по света

Български лекари по света

Д-р Александър Оцетов е уролог, завършил е МУ в София през 1995 г., работил е 11 години в „Пирогов“ и в „Токуда“. Сега д-р Оцетов е научен сътрудник по урология в Харвард, Бостън. От 1.5 години се занимава с проблема за влиянието на различни фактори при лечението на ДПХ. Резултати от последното проучване бяха представени от д-р Оцетов в Орландо, Флорида, на годишния конгрес на Американската асоциация по урология, проведен през май, т.г.

Специално за „Форум Медикус“ д-р Оцетов очерта накратко акцентите от проучването, обект на презентацията на конгреса, със следното заглавие на английски език „Higher Body Mass Index and advanced Age are associated with Methylation and Expression of 5-alpha reductase 2 in adult prostate benign tissues“.

– Известно е, започна д-р Оцетов, че при лечението на доброкачествена простатна хиперплазия широко се използва лекарството Проскар, което представлява инхибитор на ензима 5-алфа редуктаза 2, който конвертира тестостерона в дехидротестостерон, като по този начин се намалява обемът на простатата, което води до облекчаване на симптомите на долните пикочни пътища при ДПХ.

Според последните световни данни обаче около 25-30% от пациентите не изпитват облекчение от това лечение, а при 8% от тях се налага извършване на хирургична интервенция. Само в САЩ разходите за лечение с Проскар възлизат на 3,5 млн. долара годишно.

Целта на нашето проучване бе да се установят причините за този неуспех. След редица опити ние установихме, че генът, отговорен за производството на протеина, който се явява таргетна цел на Проскар, бива метилиран – т.е. настъпват биохимични трансформации, които водят до инактивация на гена и оттук – до липсваща белтъчна експресия.

По-нататък решихме да установим кои фактори биха повлияли на този епигенетичен механизъм. Изследвахме взаимовръзката между метилацията и липсващата генна експресия с фактори като възраст, големина на простатата, съпътстващи заболявания, BMI и PSA. След статистически анализ установихме строга корелация между гореспоменатите процеси на метилация и липсваща генна експресия с напредналата възраст и повишения BMI.

Постулирахме, че вероятността от метилиране на гена на 5-алфа редуктаза 2 се повишава значително при висок BMI и в по-напреднала възраст – това може да обясни липсата на ефект при лечението с Проскар, а вероятно може да окаже влияние и върху големината на простатната жлеза.

В заключение д-р Ал. Оцетов каза:

– Нашият екип смята, че данните са важна крачка към изработване на принципите на персонализираната медицина, т.е. всеки пациент да бъде лекуван според генетичните и епигенетичните си характеристики. Целта е да се подбере най-подходящият метод за лечение – с висока ефективност и по възможност с ниска себестойност.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.