Вие сте в: Начало // Всички публикации // Завръщат ли се болести, смятани за изчезнали?

Завръщат ли се болести, смятани за изчезнали?

Доц. Атанас Мангъров отговаря на актуалния въпрос специално за „Форум Медикус“

Коклюшът е едно от малкото ваксинопредотвратими заболявания, при които през последните години се наблюдава възвръщане. През 70-те и 80-те години на миналия век коклюшът беше почти изчезнал, но в момента тенденцията е друга. В САЩ, където се провеждат масови имунизации и има високо ваксинално покритие, са регистрирани 48 хил. случаи на коклюш през миналата година. Тези цифри са съпоставими с данните за болестта от края на 50-те години. Разбира се, най-важното в случая е да бъдат открити причините за това, което се случва през последните няколко години.

Причините могат да бъдат търсени в две насоки. Едната е, че при въвеждането на ваксинацията против коклюш в края на 40-те и в началото на 50-те години на миналия век все още страхът от заболяването е бил много голям. И хората, като знаят за какво става дума, са се имунизирали масово и съответно е постигнато високо ваксинално покритие. Втората причина – в онези години е била използвана старата ваксина за коклюш, която е цялоклетъчна, която е имала много странични ефекти, но е гарантирала висок имунитет. Тези два фактора, съчетани помежду си – високото ваксинално покритие плюс ваксината с гарантиран имунитет, водят до това, че случаите намаляват почти до нула. Само че нещата се променят в края на 90-те и от 2000 година насам, когато бяха въведени ацелуларните ваксини. Въвеждането на ацелуларните ваксини бе наложено поради многото странични ефекти на предишните ваксини, които водеха и до голяма резистентност. Новите ваксини имат по-малко странични ефекти, но в същото време дават и малко по-слаб имунен отговор. Основният техен недостатък, който е доказан в практиката, е, че те

предпазват от коклюш имунизираните

но не предотвратяват груповия имунитет – тоест имунизираният с ацелуларна ваксина не се разболява, но той продължава да пренася и разпространява заразата. Това бе потвърдено при едно скорошно проучване при вид маймуни. Доказано бе, че ваксината дава много напрегнат имунитет, човек се „изчиства“ много бързо. Разликата между двете ваксини е, образно казано, в следното – в цялоклетъчната ваксина вирусът на коклюша е направен на „салата“, буквално разбит, той се инжектира в човека. В него има и клетки, и клетъчна стена, и ядра, и всичко останало. Докато в безклетъчните ваксини са извлечени само активните съставки – те са пречистени и съдържат само части от най-важните сегменти на коклюша. Оказва се, че при самата болест нещата са доста по-комплексни. И пречистените съставки защитават ваксинирания, но не предотвратяват носителството, възможността да бъдат заразени други хора при контакт. И най-вероятно това е една от причините за рязко нарастване на случаите на коклюш.

Не говорим за нашата страна, защото при нас нещата са по-различни. В България има само една лаборатория в София, която има възможности да прави това изследване. Поради този факт много от случаите остават непотвърдени, недоказани. Защото трябва да изпратиш проба от Благоевград, от Ямбол и от други краища на страната в софийската лаборатория, което почти никой не прави. Но в САЩ, където има такива лаборатории масово, за миналата година са регистрирани 48 000 случая, което като ниво е съпоставимо с периода 1957-58 година.

Поради всички тези причини коклюшът е заболяване, което явно ще продължи да ни „забавлява“ в бъдеще. В момента единственият начин, който може да предотврати тази тенденция, е

осигуряването на високо ваксинално покритие

Децата се ваксинират против коклюш на втория, третия и четвъртия месец след раждането, а на година и половина се прави още една ваксина. От 2007 г. бе въведена реимунизация за коклюш на 6-годишна възраст, като се поставя една комбинирана ваксина, която е за тетанус, дифтерия, полиомиелит и коклюш.

Специално ваксината за коклюш дава имунитет и произвежда антитела максимум за 5-6 години. Затова приблизително на 10-12-годишна възраст децата отново остават без антитела, защото при ацелуларните ваксини, които се използват в света отдавна, а при нас през последните 6-7 години, имунитетът спада в определен период от време – затова и се налага тази реваксинация.

Какви са вариантите за справяне с проблема? Първият от тях е при съществуващите ваксини да бъде осигурено високо имунизационно покритие, което при огромните антиваксинални движения и настроения става все по-трудно, макар че това „работи“ за нас, специалистите от инфекциозните болници. Вторият начин е разработването на нови ваксини, с висок имунен отговор и по-малко странични ефекти. И най-важното – не само да предпазват ваксинирания, но и да предотвратят разпространяването на заболяването чрез него. Което е проблем при сега съществуващите ваксини, при които и без отключване на заболяването у даден човек то може да бъде разнасяно сред другите.

В България заболели от коклюш има непрекъснато, въпреки че статистиката не е точна поради липсващите лаборатории и многото неотчетени случаи. За изминалата година регистрираните случаи на коклюш са 90 по данни на Националния център за заразни и паразитни болести. Очевидно те са доста повече.

Особеностите на коклюша са в неговата продължителност. Това заболяване може да продължи твърде дълго, въпреки че привидно на човека му няма нищо. Само кашля, няма температура, в самото начало може да има за не повече от седмица симптоми като хрема, леко главоболие, но нищо, което да е различно от всяка банална вирусна инфекция. След което започва една кашлица, която е толкова силна, че на човек буквално му „изскачат“ очите. Може да се стигне до състояние на апнея, затруднения в дишането. Самият акт на поемане на въздух е съпроводен от един звук, наподобяващ рев на магаре. И оттам идва определението на коклюша като магарешка кашлица. При този конвулсивен стадий може и да се повърне. Самото състояние продължава около един-два месеца, като през този период се кашля по няколко пъти на час. След това нещата започват малко по малко да отзвучават и се кашля по същия начин, но вече по-рядко, примерно по 5-6 пъти на денонощие. Този стадий продължава още поне 5-6 месеца.

Другата особеност на коклюша е, че лечението с антибактериални средства има само епидемиологично значение. Това е важно, защото този, който боледува и кашля, не разпространява заболяването сред околните, но за самия пациент лечението няма никаква стойност. Тоест симптомите остават и се проявяват независимо от лечението.

Веднъж започнал, коклюшът си продължава и

не може да бъде повлиян от терапия

Почти всеки възрастен, който кашля в продължение на две седмици и бъде изследван, ще даде положителна проба за коклюш. Това е доказано при 70 на сто от случаите.

От заболяването най-много страдат децата, особено новородените. Хората в по-напреднала възраст също са застрашени поради възможността от силни нарушения на дишането, от получаване на кръвоизливи вследствие на конвулсивната кашлица. През миналата година няколко деца в САЩ са починали от коклюш и това създава сериозна тревога. Това са предимно новородени бебета в периода преди да бъдат ваксинирани или преди да са изградили солидни антитела. Ваксинирането трябва да бъде извършено през втория или третия месец след раждането и ако се отложи поради една или друга причина, това носи сериозен риск. Коклюшът основно се разнася от възрастните, но както вече казах, заболяването протича като една тежка кашлица. Критичното боледуване и усложненията засягат най-малките деца. Ако бебето не е ваксинирано поради някаква причина – например друго съпътстващо заболяване, и то се разболее от коклюш, болестта протича много остро именно поради наличието и на съпътстващи болести.

По принцип това е заболяване на дихателната система и могат да се наблюдават усложнения, но това, което може да предизвика смърт, са именно кръвоизливите в мозъка и евентуалните дихателни усложнения. Иначе нормално протичащият коклюш се изразява в тежко кашляне в продължение на няколко месеца. Именно за това другото му име е „стодневна кашлица“.

Няма специфични възрастови особености, дори след прекаран коклюш след време пак може да се разболееш, защото естественият имунитет продължава не повече от 10 години. Така че в един човешки живот може да боледуваш няколко пъти. Естественият коклюш дава много по-напрегнат имунитет с всички съпровождащи рискове. Докато трайността на защита чрез ваксините е максимум за 5-6 години. Искам да подчертая, че при нас реимунизация се прави вече на 6-годишна възраст, но в някои страни въведоха и втора реимунизация – на 14 години. Работи се много по тези проблеми, най-вече за създаването на нови, ефикасни и с по-малко странични ефекти ваксини. Работим и по т.нар. „ефект на пашкула“. Когато в едно семейство предстои раждането на дете, всички членове се ваксинират, като идеята е възрастните да пазят бебето. Последните данни обаче показват, че имунизацията на възрастните предпазва самите тях, но не и околните. Тоест не е толкова ефективен методът за самите новородени.

Понеже говорим за т.нар. изчезнали болести или болести, които се завръщат, ще спомена и варицелата. Няколко случая бяха регистрирани в последно време, най-вече в Ловешко. Ще подчертая, че ние

никога не сме се преборвали с варицелата

През изминалата година у нас има над 38 хил. случая на варицела. Голямата епидемия от морбили, която още помним с огромните опашки пред болницата, засегна повече от 24 хиляди души. И една от причините за това е, че България и Хърватска сме единствените страни в ЕС, които нямаме регистрирана ваксина срещу варицела. Ваксината може да бъде закупена от съседни държави, но не и у нас. Това е огромен проблем, предизвикан от различни бюрократични и административни причини. Но факт е, в България ваксина за варицела няма. А дори и да си я купиш от Гърция, от Румъния или от Сърбия, тя трябва да бъде пренесена при специални условия, да бъде държана в хладилник и прочие. Преди да станем членове на ЕС, ние не сме я регистрирали. А сега, за да се случи това, ваксината трябва да бъде пререгистрирана по много сложни европейски правила, които засягат страните от целия Европейски съюз. Ако не се намесят нашите евродепутати, проблемът ще се задълбочава. Защото никой няма да се съгласи с пререгистрация на ваксината в целия ЕС, а ние трябва да намерим собствено решение. Иначе ще си боледуваме от варицела до края на света…

Няколко думи и за общата обстановка по отношение на инфекциозните заболявания. От началото на тази година основните ни пациенти са болни от грип и от неговите усложнения. Най-често лекуваме хора, получили оток на мозъка. Имаше и деца, болни от енцефалит, просто

грипът е истинска болест

и не бива да го подценяваме. Грипът много често дава хеморагични усложнения при бързо протичащи пневмонии и пак подчертавам – грипът е тежко заболяване, особено при децата, и човек може да загине от усложненията в рамките на няколко часа. Това, разбира се, не плаши никого и хората масово отказват да се ваксинират.

Иначе ваксините са различни почти всяка година, като отчитат евентуалните щамове, които ще бъдат активни. Идеята за ваксинирането отчита именно активността и изменчивостта на вирусите, при което човек натрупва банка от антитела, които се задържат в организма поне десетина години и го предпазват от различните щамове на грипа. Това е смисълът. Другата възможност е естественият имунитет. Например, преди години вълната от свински грип засегна предимно деца в училищна възраст. Старите хора не бяха засегнати, защото се предполагаше, че са боледували от щам, близък до структурата на свинския грип. Тазгодишният грип засяга предимно по-малките деца, което доказва тезата.

Изобщо в инфекциозните болести всичко се развива като при ядрения взрив – при натрупването на критична маса просто избухва епидемия, независимо дали става дума за грип, варицела, хепатит, коклюш…

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.