В масовата култура битува широк набор от действително разнообразни и понякога доста превратни представи за това какво всъщност е психиатрията. Най-различни, далечни на медицината „специалисти” се смятат за компетентни да предлагат информация и съвети по проблеми на психичното здраве, без дори да правят разлика между психиатрия и психология. Не е чудно, че една немалка част от студентите първоначално подхождат към обучението си по психиатрия именно с тези представи. Там се смесват асоциации с кушетката на Фройд, електрошоковите наказания от „Полет над кукувиче гнездо“, конспиративната атмосфера от „Красив ум“ и пр. За широката публика тази медицинска наука остава забулена в една мъглява атмосфера на неяснота, обърканост и безсмислени терзания. Лошото е, че тези представи са абсолютно подвеждащи. Хубавото е, че студентите много скоро се убеждават, че те са абсолютно погрешни.
Следователно е нормално да започнем нашия курс именно с това разграничение. Какво всъщност е психиатрията? Предмет на психиатрията е диагнозата и лечението на психичните болести. Някои от тези болести са много сериозни, като например шизофрения, разстройства на настроението, болест на Алцхаймер. Други могат да бъдат не толкова сериозни, но все пак изключително важни за качеството на функционирането, като например разстройства на адаптацията, личностови разстройства. Психиатрията се различава от психологията по своята медицинска специфика. Нейният главен фокус е болестта или абнормността за разлика от нормалното психологическо функциониране; последното е във фокуса на психологията. Разбира се, като малък клон вътре в психологията по необходимост съществува абнормната психология, така както разбирането на нормалността е необходимо на психиатрите, за да разпознаят и лекуват абнормното функциониране. Като медицинска дисциплина главната задача на психиатрията е да дефинира и разпознае болестта, да идентифицира методите за нейното лечение, да разкрие причините за възникването й и да развие система за превенция.
Като се започне от последното десетилетие на XX век, психиатрията се превърна в една от най-интересните и динамични медицински дисциплини. Това се обуславя от редица причини. Първо, психиатрите са специалисти, които работят с най-интересния орган в тялото – мозъка. Мозъкът е уникално образувание, което контролира почти всички аспекти на функционирането в останалата част от тялото, а също така и начина, по който хората си взаимодействат и се отнасят един към друг. Второ, благодарение на бурното развитие на невронауките психиатрията получи на въоръжение мощни инструменти за изследване на анатомията на мозъка, химията и физиологията на нервната система, като по този начин се разви научна база, която позволява да се разберат по-добре човешките емоции и поведение и да се развият методи за лечение на тези разстройства. Заедно с това психиатрията си остава един подчертано клиничен и определено хуманитарен дял от медицината, който дава възможност за непосредствен и жив човешки контакт с пациентите. Запознаването с житейските истории на отделните хора е нещо много поучително и интересно – както веднъж отбеляза един колега: „ Бях възхитен, когато разбрах, че ще ми плащат да разпитвам хората за неща, които всеки така или иначе винаги би искал да знае“.
И не на последно място психиатрията е дисциплина с изключително широк познавателен диапазон. Обхватът на научните изследвания се движи от подробности в областта на молекулярната биология до разработката на абстрактни концепции за структурата и функционирането на мозъка. Клиничната работа е в интервала от сериозните психични болести, като шизофренията, до разбираемите страхове на децата, откъснати от родителите. Познавателният обхват пък се простира от академичните изследвания в области като молекулярната генетика до технологичния връх на невроизобразяването. Независимо от това психиатрията не е загубила своето чисто човешко измерение – човешкият контакт с пациента, запознаването с историята и съдбата на пациента и удовлетворението на лекаря от това със своя инсайт да разбере и облекчи страданието, да предложи помощ или просто психотерапевтична подкрепа.
Ако се опитаме да позиционираме психиатрията в голямото семейство на медицинските специалности, трябва най-напред да отбележим, че въпреки значителното разпространение на психичните заболявания тя все пак не е дисциплина от първичната помощ, каквито са педиатрията и вътрешните болести. Но тя играе важна роля в здравната ни система, която акцентира върху първичната помощ и превенцията. Причината е проста. Само някои лабораторни специалисти са може би застраховани от срещи с пациенти с психични разстройства. Всички останали медицински специалисти се срещат с депресии и злоупотреба с вещества едва ли не ежедневно. Така че те трябва да могат да диагностицират психичната болест по принцип и по преценка да я лекуват или да изпратят пациента на психиатър. И в двата случая добрата подготовка по психиатрия е задължителна. От друга страна, практикуващият психиатър без съмнение се налага да дава първична медицинска помощ в своята практика. Подобно на акушер-гинеколога психиатърът е от лекарите, с когото много пациенти редовно се срещат. Разграничаването на първичната здравна грижа и психиатрията все повече ще се размива, при което психиатрите ще поемат все повече отговорности за общото здравно състояние на пациентите, които ги посещават редовно.
Исторически погледнато, психиатрията е една от най-динамично развиващите се медицински дисциплини. В средата на миналия век психичните болести бяха все още нелечими и безнадеждни. В наше време психиатърът разполага с богат арсенал от ефективни лекарства и други терапии, които сега дават по-добра перспектива за повечето психични болести, отколкото е перспективата на болните от рак или сърдечни заболявания. Нещо повече, през последните няколко години бяха създадени много нови лекарства, които значително разшириха нашите възможности да се грижим за пациентите си, в това число за редица от тежките психични разстройства. Психотерапевтичните техники също продължават да се усъвършенстват, за да отговорят по-ефективно на нуждите на терапията на разстройствата, както е случаят с когнитивно поведенческа терапия за депресия. В областта на диагностиката се отбелязва напредък в използването на невроизобразителни техники и психологични инструменти.
Научната основа на психиатрията също продължава да расте и да се развива. Невроизобразителните техники сега ни отварят пряк прозорец към мозъка и дават възможност да видим със собствените си очи физиологията, която е в основата на мозъчните дейности като запаметяване, чувство на тъга или вземане на решение. Психиатърът, който използва тези техники, за да картографира мозъка, е въвлечен в едно откривателско пътешествие, което много прилича на пътешествията на изследователите, търсили навремето път към Индия, а вместо това открили Америка. Химическите системи на мозъка са картографирани наново, открити са механизмите за въздействие на веществата върху мозъка „на живо”. Сега можем да покажем нагледно как лекарствата, които предписваме, блокират различни видове рецептори в мозъка и така произвеждат лечебния си ефект. Невронауките и психиатрията проучват последните неизследвани територии в човешкото тяло. Живеем в изключително вълнуващо време за работа в тези области – време на великите географски открития на картата на човешкия мозък.
Този учебник е замислен като инструмент, който да помогне на студентите и обучаващите се лекари да се учат от пациенти и от учителите си. Ние, авторите, се старахме да бъдем простички, ясни и фактологични. Препратките са предназначени за студенти, които искат да се задълбочат по темите в отделните глави. Написахме този учебник главно за студенти по медицина и за специализиращите лекари през първите години от обучението им. Но очакваме той да бъде полезен и за други специалисти, които търсят психиатрична подготовка от позицията на други дисциплини като психиатрично сестринство, медицинска психология, социална работа. Ние се надяваме, че – използвайки този учебник като инструмент – студентите от всички възрасти и специалности ще се научат да работят с удоволствие с болни с психиатрични проблеми и ще овладеят изкуството и науката на съвременната психиатрия.
Благодарим на младите колеги д-р Иглика Василева, д-р Таня Христова, д-р Лилия Кавръкова, д-р Туран Асан, д-р Васил Женков за помощта. Признателни сме на нашите учители проф. Меглена Ачкова, проф. Стефан Тодоров, проф. Марин Роглев за критичните бележки и подкрепата.
Проф. Вихра МИЛАНОВА
