Отдавна е известно, е България „води“ в световната класация по предотвратима смъртност. По време на COVID пандемията страната ни заемаше второ място в света по брой жертви на 1 млн. души население. Известно е още, че повечето от хоспитализираните и починалите вследствие на COVID-19 са имали сериозни придружаващи заболявания.
Какви са причините? Отговорът дава доклад „(не?)Непобедими пандемии“, разработен от мултидисциплинарен екип от специалисти.
Анализът и изводите бяха представени на пресконференция, в която участваха молекулярният биолога доц. Милена Георгиева, председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков, психотерапевтът Детелина Стаменова и макроикономистът Аркади Шарков. В доклада те разглеждат различни аспекти на проблема – физически, психични, икономически.
Основните фактори, на които експертите се спират, са добре познати на всички – затлъстяване, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, заседнал начин на живот, твърде продължителна употреба на устройства като компютри, лаптопи и телефони.
Доц. Милена Георгиева се спря конкретно на проблема със
затлъстяването
Тя посочи, че от 1975 г. броят на хората по света с този проблем се е утроил, като хората, които губят своя живот в резултат на наднормено тегло, са много по-висок процент от хората, които гладуват. В контекста на COVID пандемията тя отбеляза, че хората с наднормено тегло са страдали много повече от COVID и са по-голямата част от хоспитализираните.
- Голям проблем е затлъстяването сред подрастващите, защото това има значение по-късно за появата, протичането и лечението на различни заболявания, посочи доц. Георгиева.
Проф. Георги Момеков коментира
тютюнопушенето и употребата на алкохол
Той ги определи като сериозен проблем за страната ни, тъй като в голяма степен фокусът е изместен от употребата на алкохол за настроение към прекомерната му употреба.
- Злоупотребата с алкохол е огромен проблем и дори в страни, където има стигма срещу пияниците, са взети мерки срещу проблема. Това е една от причините за разликата в очакваната при мъже и жени продължителност на живота, посочи той.
Детелина Стаменова се спря на опасностите, свързани с продължителната
употреба на е-устройства
- Всеки от нас прекарва време пред телефона си или пред лаптопа си и се чуди кога и защо е прекалил. Би било лесно да кажем, че проблемите идват от устройствата. Но това, което знаем със сигурност, е, че те не причиняват психични разстройства, но карат хората, които имат проблемни усещания, да страдат по-силно, коментира тя.
И насочи вниманието конкретно към децата, като посочи:
- Знаем от изследванията по време на COVID, че децата, прекарали повече време с устройствата си, са тези на родители, които си гледат повече телефоните. От родителите зависи как децата ще преминат във фазата на зрелостта.
Всичко това има
пряко влияние върху икономиката
Това подчерта Аркади Шарков и даде пример с влиянието на тютюнопушенето, което води до 4,4 млрд. лв. преки загуби за българската икономика.
Годините живот в нетрудоспособност заради тютюнопушене средно за ЕС са 5,5 хил., докато за България те са 10 хил., посочи Шарков. Двойно над средното за ЕС са и изгубените у нас години заради висок индекс на телесна маса – 3 хил. години за ЕС, и 6 хил. – за България, стана ясно от огласената статистика. Това са икономически, здравни, социални и психологически загуби за обществото и българските семейства.
Авторите на доклада „(не?)Непобедими пандемии“ сочат, че решението на тези проблеми е комплексно. Нужно е да се включат както бизнесът, така и институциите, като подходът не трябва да бъде в пълното отричане на вредните навици, а в умереното им редуциране.
