Псориазисът е еритемо-папуло-сквамозна дерматоза с хроничен ход и чести рецидиви, което затруднява диагностиката в ранна детска възраст и налага терапевтичен контрол през целия живот. Основни патологични черти на заболяването са епидермална пролиферация и възпаление. В детска възраст тази дерматоза е по-честа сред болните с фамилен псориазис. Честотата на фамилна обремененост при деца с псориазис е 23-71%. Проучени са около 20 генни локуса, асоциирани с псориазис. От тях PSORS 1, който включва HLA-Cw6, води до ранно начало на заболяването (тип 1 псориазис), при който унаследяването е автозомно доминантно. Стрептококовите инфекции влошават или индуцират псориазиса у деца и е установена повишена активност на лимфоцитите спрямо специфичен стрептококов антиген.
Псориатичните кожни изменения в детска възраст се характеризират с по-слабо изразена инфилтрация, по-дискретна десквамация и субективно с по-силен сърбеж. Псориазисът в ранна детска възраст е често ексудативен и диференциацията от napkin dermatitis, атопичен дерматит и кандидоза е затруднена. Psoriasis placata е най-честият клиничен вариант на псориазис при деца и юноши (34-84%). Еритемо-сквамозните плаки са локализирани най-често по капилициум, трункус, лакти и колена. При деца те се наблюдават и по лицето, перианалната област, ингвиналните гънки и външните полови органи в 44%, което не е характерно за псориазис при възрастни. Psoriasis eruptiva се среща в 4-44% от случаите и често следва стрептококова инфекция на горните дихателни пътища в 56-85% от децата. Ерупцията се развива 2-3 седмици след началото на инфекцията. Характеризира се с дисеминирани по трункус и крайници еритемни папули, покрити със сквами, с овална форма и големина до 1 см в диаметър. Деца с епизоди на еруптивен псориазис обикновено развиват заболяването за период от 5 години.
В кърмаческата възраст характерна първоначална локализация на обрива е областта, покрита от пелените – psoriatic diaper rash. Наблюдава се ясно демаркиран от околната здрава кожа еритем, разпространяващ се в ингвиналните гънки. След 1-2 седмици по тялото и крайниците се появяват типичните за псориазис еритемо-сквамозни папули и плаки. Psoriasis unguium се среща в 10-40% от децата с псориазис. Възможно е нокътните промени – точковидни депресии, онихолиза, дистална хиперкератоза, деструкции, да предхождат засягането на кожата с години и те да са единствена проява на заболяването. Конгениталният и неонаталният псориазис се срещат рядко. По-голяма част от болните с вроден псориазис са носители на HLA-B17 антиген и в по-напреднала възраст развиват класически псориазис, който е възможно да се усложни с пустулоза, еритродермия и ранно развитие на psoriasis arthropathica. Сравнително често при деца се засягат полулигавиците с клиничната картина на cheilitis psoriatica и glossitis geographica.
Диференциалната диагноза на псориазис в кърмаческа и ранна детска възраст включва intertrigo, diaper dermatitis, eczema nummulare, dermatitis atopica, tinea corporis, dermatitis seborrhoides, pityriasis rubra pilaris, pityriasis rosea, вирусни екзантеми и др. При засягане на капилициума псориазисът трябва да се диференцира от eczema seborrhoicum, tinea capitis, alopecia areata и др. Конгениталният псориазис и erythrodermia psoriatica клинично наподобяват staphylococcal scalded skin syndrome (SSSS), candidosis, ichthyosis lamellaris и toxic shock syndrome. Хистопатологичното изследване допринася за разграничаване на псориазиса от други дерматози, характерни за детската възраст.
Лечението на детския псориазис не се различава съществено от това при възрастни, но трябва да се съблюдават анатомо-физиологичните особености на детската кожа, несъвършенните й регулаторни механизми, както и токсичността на прилаганите медикаменти. Локалната терапия се провежда с класическите антипсориатични средства – салицилова киселина, катрани, дитранол и др. През последните години се демонстрира антипсориатичният ефект на calcipotriol, който е синтетичен аналог на Vit. D3, както и на калциневриновите инхибитори Pimecrulimus и Tacrolimus, които инхибират продукцията на IL-2, активацията и пролиферацията на Т-лимфоцитите.
Редица медикаменти и методи за лечение, прилагани при възрастни с добри клинични резултати, като ароматни ретиноиди, метотрексат, циклоспорин А, биологични средства и ПУВА терапия, се ограничават до минимум при лечението на тежките форми на заболяването – erythrodermia psoriatica, psoriasis pustulosa и psoriasis arthropathica. Алтернативен метод за лечение на псориазис в детска възраст е таласотерапията (морелечение), който съчетава благоприятното влияние на слънцето и морската вода. Морелечението на псориазиса води до удължаване на ремисиите, намалява броя на рецидивите и страничните ефекти са незначителни. Българската дерматологична школа счита, че класическата терапия на псориазиса, съчетана с морелечение, е най-добрата алтернатива в детска възраст.
Децата с псориазис е необходимо да бъдат под диспансерно наблюдение. Съвременна форма на терапевтичен контрол са дневните центрове (day-care centers), в които лечението се провежда амбулаторно без отделянето на децата от обичайната им среда.
Проф. Любка МИТЕВА, Катедра по дерматология и венерология, МУ в София
