Вие сте в: Начало // Всички публикации // Инициатива за малките държави

Инициатива за малките държави

Малките държави (до 1 млн. население) в европейския регион на СЗО са изправени пред същия пълен набор от предизвикателства, свързани с човешките ресурси за здраве (HRH), както и всяка друга държава членка в региона. Техните специфични и уникални характеристики обаче трябва да бъдат взети предвид при разработването на ефективни политически отговори на предизвикателствата на човешките ресурси за постигане на по-широките цели на здравната политика, свързани с универсалното здравно покритие.

Необходимостта да се направи подробна оценка на предизвикателствата пред човешките права и съответните потенциални решения в малките държави бе причина, преди година, Европейската служба за инвестиции за здраве и развитие и на Отдела за здравни системи и обществено здраве да призоват малките държави в региона да обменят опит, да обсъдят възможностите и да идентифицират начините за разрешаване на устойчиви индивидуални и колективни решения.

Микроказуси за човешките ресурси в здравните системи

Предоставянето на пълен набор от следдипломно и специализирано обучение представлява предизвикателство пред малките страни, които често намират за необходимо да търсят сътрудничество с по-големи страни, за да използват техния капацитет за обучение, принос и клиничен опит. В допълнение, малките държави могат да се сблъскат с предизвикателства, свързани с мобилността на работната сила в здравеопазването като уязвимост към изтичане на медицински специалисти и разчитане на наети в международен план здравни кадри.

За да подпомогнат събирането на информация, полезна за техните нужди в тези области, малките държави, представени в Специалната работна група по човешки ресурси за здраве към СЗО/Европа, попълниха въпросници, предоставяйки съответните данни. В резултат на получените отговори бяха разработени общо 16 микроказуса –  9 за следдипломно обучение и 7 за управление на мобилността на работната сила в здравеопазването.

По повод на тази инициатива СЗО публикува два сборника с казуси, открояващи опита на 11 малки държави и на един регион в укрепването на здравната кадрова база чрез следдипломното образование, чрез мониторинг на мобилността на работната сила, както и чрез управлението на тези процеси.

Трудностите в работата на медиците в малките страни се дължат главно на числеността на населението, а също на особеностите и динамиката на местната ситуация. Малката численост на населението означава, че трудностите в здравния сектор, като например проблемите с „изтичането на мозъци“ и с недостига на висококвалифицирани специалисти, се усещат по-бързо, отколкото в страните с голям брой население, където тези трудности обикновено се проявяват на по-късен етап.

Казусите в сборника акцентират върху ползите за укрепване на здравната работна сила чрез усъвършенстване на системата за следдипломна квалификация. Например някои малки държави успешно ползват данни, събрани чрез обща система за медицинска информация, с цел оценка на бъдещи потребности от следдипломно обучение. Или си партнират с болници от други страни, за да подобрят достъпа до специализирани програми за обучение.

Малките държави знаят кои подходи обикновено са ефективни и кога трябва да потърсят консултативна подкрепа за решаване на проблеми в тази област. В същото време наличието на актуални  данни, събрани в обща система, осигурява по-високо ниво на обмен на информация.

Мобилни кадрови ресурси

Кратките примери, включени в сборника, също показват, че наличните данни за мобилността и миграцията на медици не обхващат всички категории специалисти. Освен това тези примери показват, че Глобалният кодекс на практиката на СЗО относно международното набиране на здравен персонал се прилага по различни начини в малките държави/региони. Разнообразни са финансовите и другите стимули, които се използват за привличане на здравни специалисти или за повишаване на интереса им към завръщане у дома (например след обучение в чужбина).

Казусите отчитат, че данните са само един от няколкото ключови елемента за ефективно планиране на работната сила в здравеопазването. Примерите показват защо и как малките държави могат да намерят общи области за сътрудничество.

Демонстрирайки възможни начини за по-нататъшен обмен на опит между страните с цел изграждане на устойчива база за здравната работна сила, документът на  Специалната работна група също така предлага възможни подходи за набиране и задържане на необходимите здравни специалисти, увеличаване на интереса на младите хора към медицинските специалности, както и преодоляване на проблема с недостига на определени категории здравни специалисти.

Източник: СЗО/Европа

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.